Всички неща, които не знаеш за болката, са важни. Науката убедително показва, че колкото повече един човек с болка знае за болката, толкова по-малко ще го боли и толкова по-високо качество на живот ще има [1], [2], [3], [4].
Международната асоциация за изследване на болката (IASP) я дефинира като „Неприятно сетивно и емоционално изживяване, свързано с реално или потенциално увреждане на тъканите, или описано като такова увреждане.“ За жалост, тази дефиниция е твърде абстрактна и непонятна за повечето хора, които ги боли нещо. В тази статия ще се опитам да я преведа на разбираем език и да я допълня с някои важни подробности.
Болката е здравословна и неизбежна
Болката е един от най-големите стимули да направиш нещо. Обикновено това нещо цели предпазването на части от тялото, за които мозъкът (правилно или неправилно) счита, че са застрашени от увреда. В този смисъл, болката е фундаментално важен механизъм за оцеляване.
Дори при най-малкото съмнение за опасност от увреждане, нервната система ще предпочете да задейства болковата алармена система, макар и с риск да се окаже, че тревогата е била фалшива.
Не те боли от тялото, боли те от главата
Болката винаги възниква в черепната кутия, независимо че потърпевшо може да е тялото. Когато имаме реално (или потенциално) увреждане на телесна част, нервните окончания се активират и изпращат предупредителни сигнали към мозъка. Мозъкът анализира тези сигнали и преценява дали тялото се намира в ситуация, в която е редно да произведе болка.
Всеки отделен мозък интерпретира ситуацията посвоему, като за целите на интерпретацията взема предвид огромен набор от фактори. като В обработването на болковия сигнал участват много мозъчни региони, в това число и такива, които отговарят за емоциите, спомените и намеренията. Това означава, че величината на болката не е добър ориентир за степента на увреждане. Мозъкът на професионален диригент вероятно би възприел счупването на китка по коренно различен начин от мозъка на професионален футболист. Следователно и усещането за болка би било коренно различно между двамата професионалисти.
Болката не означава увреждане. И обратното.
Ако запомниш едно нещо от днешната статия, нека то да бъде следното – дори и да те боли, може да не си наранен. И не е задължително да изпиташ болка, ако се нараниш. Всички сме чували поне една история, в която на някакъв човек му се случват някакви кървави неща, а той дори не разбира за това. Не и първоначално. Бидейки механизъм за оцеляване, болката невинаги ще се прояви в моменти, в които би попречила на оцеляването. Нещо повече, редица проучвания [5], [6] установяват изключително висок процент хора с различни диагностицирани увреждания (дискови хернии, разкъсвания на ротаторен маншон), но с тотална липса на болка в съответната зона от тялото.
От друга страна имаме множество хора, които страдат от болка, без да са увредени въобще. Алодинията е рядко срещано състояние, при което дори най-лекият допир може да причини влудяваща болка. Далеч по-типични са случаите, в които степента на болката е далеч по-голяма от степента на заплахата или пък се сблъскваме с хронична болка в отсъствието на реална заплаха.
Главата често си „въобразява“, че тялото е в опасност
Най-драстичният пример за този феномен е т.нар. фантомна болка [7], [8], [9], при която потърпевшият изпитва болезнено усещане в крайник, с който не разполага. Въпросната част от години е ампутирана и няма как да изпраща каквито и да е сигнали. Въпреки това, мозъчната зона, която отговаря за сетивността там, продължава да съществува и може да бъде активирана от неврални събития в съседство. Когато това се случи, жертвите могат да изживеят съвсем реална болка и да посочат липсващия крайник като неин източник. Има куриозни случаи, в които този тип болка може да бъде излекувана чрез огледално изображение на здравия крайник – своеобразно заблуждаване на мозъка, че липсващата част е на мястото си и е напълно здрава [10]. Тези казуси са поредната убедителна демонстрация, че болката възниква и се лекува в мозъка.
Болката поражда болка
Един от многото неприятни аспекти на болката е, че колкото по-дълго живееш с нея, толкова по-голяма е вероятността да те заболи отново. Техническият термин за този феномен се нарича потенциране, което означава, че честото използване на дадена неврална каскада улеснява последващото ѝ активиране.
На по-прост език потенцирането може да бъде обрисувано с популярното „Където е текло, пак ще тече“. Това е същият процес, който ни позволява на формираме навици и да придобиваме умения. Както практиката води до вещина, така всяко изпитване на определен тип болка улеснява нейното последващо възникване.
Много други неща пораждат болка
Руският академик Иван Павлов е известен с работата си по изучването и описването на условните рефлекси. Част от тази работа включвала подаването на звуков сигнал, докато кучетата му получавали храна. Подобно на всички останали кучета, и кучетата на Павлов слюноотделяли при вида на храната. За разлика от всички останали кучета, тези четирикраки приятели се научили да слюноотделят и при чуването на звуковия сигнал, който асоциирали с храненето.
Същото нещо може да се случи и по отношение на болката. Ако всеки път, когато отиваш на работа, си удряш коляното в ръба на рецепцията, нищо чудно един ден да започне да те боли при самото прекрачване на прага на офиса или мисълта за работа. Редица емоционални състояния като гняв, депресия и тревожност намаляват болковия толеранс. Има солидни сведения, че голям процент от случаите на хронична болка могат да бъдат отдадени на емоционални и социални фактори, отколкото на реална тъканна увреда [11], [12].
Подобно на слюноотделянето, болката може да бъде заучена и да се извиква от социални ситуации, мисли, чувства и спомени, които асоциираме с конкретно болезнено изживяване. По тази логика, ако спреш да ходиш на работа, може би ще спре да те боли коляното 🙂
Безболезнено заключение
Болката е полезно изживяване, което се грижи за твоето оцеляване. Понякога болката започва да работи твърде добре, което не е добре за теб. По-дълбокото разбиране на този феномен и твоите уникални взаимоотношения с него може значително да го облекчи. Като чувство, което се произвежда от мозъка, болката може да бъде асоциирана с редица привидно несвързани фактори като личните ти емоции, спомени, убеждения и страхове.
Хроничната болка често забравя да си тръгне, дори след като сме отстранили физичните причини за нейното възникване, ако такива въобще е имало. Фактът, че противопожарната аларма се е задействала, невинаги означава, че някъде там гори огън. За много хора подобна мисъл може да бъде от полза и дори да заглуши алармата.
Източници:
[1] Meeus, M., Nijs, J., Van Oosterwijck, J., Van Alsenoy, V., & Truijen, S. (2010). Pain physiology education improves pain beliefs in patients with chronic fatigue syndrome compared with pacing and self-management education: a double-blind randomized controlled trial. Archives of physical medicine and rehabilitation, 91(8), 1153-1159.
[2] Van Oosterwijck, J., Nijs, J., Meeus, M., Truijen, S., Craps, J., Van den Keybus, N., & Paul, L. (2011). Pain neurophysiology education improves cognitions, pain thresholds, and movement performance in people with chronic whiplash: a pilot study. Journal of rehabilitation research and development, 48(1), 43-58.
[3] Louw, A., Diener, I., Butler, D. S., & Puentedura, E. J. (2011). The effect of neuroscience education on pain, disability, anxiety, and stress in chronic musculoskeletal pain. Archives of physical medicine and rehabilitation, 92(12), 2041-2056.
[4] Van Oosterwijck, J., Meeus, M., Paul, L., De Schryver, M., Pascal, A., Lambrecht, L., & Nijs, J. (2013). Pain physiology education improves health status and endogenous pain inhibition in fibromyalgia: a double-blind randomized controlled trial. The Clinical journal of pain, 29(10), 873-882.
[5] Tempelhof, S., Rupp, S., & Seil, R. (1999). Age-related prevalence of rotator cuff tears in asymptomatic shoulders. Journal of Shoulder and Elbow Surgery, 8(4), 296-299.
[6] Brinjikji, W., Luetmer, P. H., Comstock, B., Bresnahan, B. W., Chen, L. E., Deyo, R. A., … & Wald, J. T. (2015). Systematic literature review of imaging features of spinal degeneration in asymptomatic populations. American Journal of Neuroradiology, 36(4), 811-816.
[7] Flor, H. (2002). Phantom-limb pain: characteristics, causes, and treatment. The Lancet Neurology, 1(3), 182-189.
[8] Subedi, B., & Grossberg, G. T. (2011). Phantom limb pain: mechanisms and treatment approaches. Pain research and treatment, 2011.
[9] Hsu, E., & Cohen, S. P. (2013). Postamputation pain: epidemiology, mechanisms, and treatment. Journal of pain research, 6, 121.
[10] Kim, S. Y., & Kim, Y. Y. (2012). Mirror therapy for phantom limb pain. The Korean journal of pain, 25(4), 272-274.
[11] Innes, S. I. (2005). Psychosocial factors and their role in chronic pain: A brief review of development and current status. Chiropractic & Manual Therapies, 13(1), 6.
[12] Moore, J. E. (2010). Chronic low back pain and psychosocial issues. Physical medicine and rehabilitation clinics of North America, 21(4), 801-815.
