• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

По думите на писателя и философ Ралф Уолдо Емерсън:

„Концентрацията е тайната на силата.“

Умението да задържаме вниманието си и да се концентрираме е ключова необходимост за постигане на успех във всяка област. Но как да задържим вниманието си продължително време в една посока, докато средата непрестанно ни облъчва с нови постове, клипове, реклами, предложения за излизане, филми, телефонни разговори, музика и всевъзможна друга информация?

В действителност, колкото повече решения взимаме през деня си, толкова повече изтощаваме глюкозата, която захранва нашата воля. Истината е, че чрез непрестанното безцелно „браузване“ унищожаваме способностите си да се фокусираме и уморяваме съзнанието си, разглеждайки случайна и често безсмислена информация.

Изчерпването на фокусна сила чрез разпръскване на вниманието ни над множество стимули, означава, че не съумяваме да фокусираме усилията си в една конкретна посока. Тази пътека води към безличното и вечно напрегнато реактивно състояние, в което всеки следващ стимул, който ни се изпречи на пътя, се превръща в „интересен“ до появата на следващия.

Това реактивно състояние най-често е резултат от липсата на яснота по отношение на въпроса „Какво искам от живота си?“, който върви редом с ясно артикулирани лични мисия, визия и ценности. Колкото по-наясно сме с формулировките на тези елементи, толкова по-лесни стават и решенията, които трябва да взимаме, тъй като те са съобразени с постигането на личните ни краткосрочни и дългосрочни цели. Така става и съвсем лесно да кажем „не“ на всичко онова, което не ни придвижва в посоката, избрана от нас и съответстваща на нашите цели.

Трудностите по отношение на поддържането на фокуса ни най-често са резултат от една страна на липсата на яснота по отношение на нашите мисия, визия и ценности, а от друга – на неточното разбиране на процесите, които обуславят способността ни да се концентрираме върху различни обекти на интерес.

„Двата най-важни дни в живота ти са денят, в който си се родил и денят, в който разбереш защо.“

– Марк Твен

Така твърде често, вместо да се фокусираме върху извършването на една конкретна дейност, се заблуждаваме, че вършенето на няколко активности наведнъж (англ. multitasking), е по-добрият избор.

Защо правенето на няколко неща едновременно не е ефективна стратегия?

На пръв поглед изглежда е възможно да извършваме няколко дейности едновременно. Постижимо е например да готвим вечеря за семейството си и в това време да гледаме любимия сериал по телевизията.

Това, което е невъзможно обаче, е да се фокусираме върху двете задачи едновременно. На практика или приготвяме картофената салата, а диалогът по телевизията остава на втори план, или гледаме и слушаме разговорите на любимите герои и рязането на картофите остава във фона. В действителност, във всеки един отделен момент можем да се концентрираме върху едното ИЛИ другото.

Опитът да правим и двете едновременно, принуждава мозъкът да превключва фокуса изключително бързо от едната задача към другата и обратно. Това не би било проблем ако той можеше да преминава от една активност в друга гладко, но в реалността това не е възможно.

Случвало ли ви се е да пишете важен e-mail и точно по средата на процеса да бъдете прекъснати от телефонно позвъняване или от колега, който идва при вас с въпрос?

Когато приключите разговора, било телефонен или лице в лице, и се върнете обратно към писането на e-mail-a си, забелязвате, че е необходимо известно време (може би дори няколко минути) да се ориентирате и да си спомните какво точно сте писали.

Нещо подобно се случва и когато жонглираме между няколко дейности едновременно. Прекъсването на една задача и прескачането в друга има своята цена. От гледна точка на психологията тази цена се нарича „цена на превключване“ – нарушаване на ефективността и понижаване на резултатите ни. Така „заучавайки“ този подход, се лишаваме от възможността да навлизаме в дълбочината на фокуса и се ограничаваме до функциониране на по-плитко и повърхностно ниво, което от своя страна ни лишава от потенциални възможности в бъдеще.

„Бъдещето се купува в настоящето!“

– Френска поговорка.

Естествено възниква въпросът как да удължим продължителността на вниманието си и да останем съсредоточени?

Има две прости стъпки, които можем да предприемем:

1. Измерване на резултатите

Първото нещо, което можем да направим, е да започнем да измерваме напредъка си.

Фокусът често избледнява поради липсата на обратна връзка от средата. Нашият мозък има естественото желание да разберете дали постигаме напредък към целите си, а това е невъзможно, без да получаваме обратна връзка за действията си. От практическа гледна точка това означава, че трябва да измерваме резултатите си.

В този смисъл, съществено значение за поддържането на фокуса и вниманието ни има дисциплинираното проследяване на напредъка ни във важните за нас области от живота. В действителност, нещата, които измерваме, са нещата, които подобряваме. Само чрез отговорен контрол и ясно проследяване на прогреса си можем да имаме представа дали се движим в желаната посока и дали ставаме по-добри от вчера или не.

Съществуват разнообразни техники и упражнения за измерване и следене на напредъка. Общото между всички тях и присъща на успеха черта е изискването за постоянство. Без значение дали се стремим да подобрим форхенда си на корта, говоримия си английски или умението си да поддържаме фокуса и да приоритизираме, развитието изисква постоянни и най-често ежедневни усилия.

Едно от най-мощните и същевременно наистина прости за изпълнение упражнения за контрол на прогреса ще ни струва само няколко минути на ден, но с постоянство в изпълнението може да предизвика огромни качествени изменения в резултатите ни.

Упражнение: В края на деня, преди да заспите, отделете няколко минути и запишете трите най-ключови задачи, с които сте се справили през деня, както и защо.

По този начин чрез съвсем кратка ревизия на деня ние обобщаваме успешно извършените дейности и насочваме фокуса си към областите, в които сме отбелязали напредък. Отговорът на въпроса „Защо?“ от своя страна ни позволява накратко да синтезираме причините, поради които тези дейности са важни за нас и да преосмислим, ако е необходимо, дали да се вписват в дългосрочната ни визия за бъдещето или трябва да преустроим ежедневието си, защото не се движим в желаната от нас посока.

Опитът показва, че дейностите, които записваме, са тези, върху които оставаме фокусирани. На практика обаче често избягваме измерването на прогреса от страх, че може би не напредваме толкова бързо или качествено, колкото би ни се искало. В такъв момент от значение е осъзнаването, че проследяването на напредъка не е оценка на това кои сме, а е обратна връзка относно това къде сме в този момент.

В този контекст ясният отговор на следващите въпроси е от съществено значение и за качеството ни на живот:

  • Какво искам от работата/ кариерата/ връзката/ живота си?
  • Как ще разбера, че съм го получил?
  • Какво ще ме направи щастлив?

Ключът е в изясняването и дефинирането на личните критерии – какво наистина искам. Само когато поставим ясни критерии за изпълнението на задачите си, можем да знаем дали сме ги постигнали или не, дали напредваме или се отдалечаваме от целите си.

Втората стъпка към овладяването на фокуса ни е:

2. Съсредоточаване върху процеса, а не върху конкретно събитие

Поддържането на дългосрочен фокус в определена област означава да разглеждаме „успеха“ като процес, а не еднократна случка. На практика това значи да спрем да третираме здравето като събитие и да се отървем от мисълта, че „Когато сваля 5 кг, ще вляза във форма!“.

В областта на бизнеса и така популярното „предприемачество“ такъв пример е мисълта, че „Само да спечелим финансиране, конкретна сделка или проект и всичко ще бъде наред!“. Подобен подход категоризира „успеха“ като еднократно събитие, докато в действителност устойчивата и фокусирана работа в конкретна посока означава да се влюбим в процеса, да харесваме ежедневието си, да се наслаждаваме на детайлите в работата си и така да постигаме състоянието на „поток“, което в крайна сметка ще ни донесе и крайните резултати.

Затова ако искаме да свалим тези 5 кг и да влезем във форма, е нужно да се влюбим в процеса на здравословно хранене, упражнения и отношение към нашето собствено тяло.

Ако искаме да изградим работещ бизнес модел, е необходимо да се влюбим в процеса по създаването и маркетирането му.

„Тайната на промяната е фокусирането на цялата енергия не върху борба със старото, а в строене на новото.“

– Сократ

284 Споделяния

Tags:

  • Александър Балабанов
    Александър Балабанов

    Бизнес Треньор и Консултант в DynamiX Lab

    Фокусиран съм върху създаването на положителни трансформации на личностно, екипно и организационно ниво, които водят до отключване на собствения потенциал и постигне на най-добрата версия – както на самите нас, така и на организациите, в които работим. Моята страст е…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Жените надживяват мъжете. Как и защо?

Жените днес живеят по-дълго от мъжете. Факт. Колкото и необяснимо да звучи, определено не ...

9 неоснователни причини да не започнете психотерапия

Хората често се двоумят дали да посетят психотерапевт. Това е разбираемо и част от ...

15 изпитани начина да съсипем детето си

Въпреки че повечето родители се стремят да се грижат за децата си по възможно ...

10 психологически ползи от слушането на музика

Музиката повлиява мислите, чувствата, и дори поведението ни. Което вероятно не е изненада за ...

За алчността и корупцията

Алчността може да бъде разглеждана като преследване на повече от необходимото или заслуженото с ...