В първата част от поредицата „Сами ли търсим драма?“ разгледахме известния модел, наречен „триъгълник на Карпман“, състоящ се от реактивно-манипулативните роли на Жертва, Спасител и Потисник (агресор). Триъгълникът е динамичен модел на социално взаимодействие, който се използва, както като терапевтичен инструмент, така и като аналитична рамка в бизнес контекст за идентифициране на дисфункционални отношения.
В конструкцията на триъгълника всяка от ролите се стреми да реализира краткосрочните си цели чрез задоволяване на моментна емоционална нужда. Стремежът на жертвата е да отдаде отговорността за заобикалящата я реалност и да получи съчувствие за „несправедливите обстоятелства“, които ѝ се случват. В тази позиция вината се прехвърля върху „незаслужените“ и „непредизвикани“ обстоятелства, които са причина за несгодите. По този начин жертвата отхвърля собствената отговорност с призива: „Горкият аз, безпомощен съм!“ и отправя апел за потенциален спасител, който да разреши проблемите, да се погрижи за нея и да я спаси от нещастията ѝ, тъй като тя сама не може да го направи.
Ролята на спасител, от своя страна, се нуждае от жертва, за която да се „грижи“, задоволявайки стремежа си за значимост. По тази причина спасителят в действителност не желае да „измъкне“ жертвата от драматичния триъгълник, тъй като така би изгубил емоционалните ползи, които получава. Чрез проява на „съпричастност“, която поставя жертвата в пасивна роля, спасителят потвърждава усещането на жертвата за безсилие и невъзможност да се справи сама, като по този начин създава връзка на емоционална зависимост помежду им.
Драматичният триъгълник се затваря с третата роля на така наречения „потисник“ (агресор), който опитва да прикрие собствената си уязвимост с обвинения, нападки и дори заплахи. От позицията на потисник вината винаги е в другите, които „не правят нещата както трябва“. Движещите сили за потисника са възмущението и гневът, като позицията е: „не се прави така!“, но без реални градивни предложения за разрешаване на проблемите. Големият български поет Атанас Далчев прекрасно успява да улови позицията на потисника в известната фраза:
„Приятно е да бъдеш възмутен – едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“
Именно усещането за превъзходство у потисника и спасителя е причината те да са в горните два края на триъгълника, тъй като в тези си роли те възприемат себе си една степен „по-високо“ от останалите.
В действителност дори самите ние да не прекарваме голяма част от времето си в тези роли, се сблъскваме с драматичния триъгълник почти ежедневно. По тази причина умението да идентифицираме модела, когато възникне и да познаваме необходимите стъпки за предотвратяването му, както и излизането от него, са от ключово значение.
Как да излезем от драматичния триъгълник?
Съществуват различни подходи за излизане и предотвратяване на драмата, но ако се озовем вътре в триъгълника и сме наясно с модела и ролите в него, е възможно да излезем от всеки един от ъглите. Необходимо е да обърнем поглед навътре, да разпознаем емоциите си, без да допускаме да бъдем завладени от тях. Да бъдем искрени със себе си по отношение на историята, която сме създали като обяснение за ситуацията си и да имаме куража да поемем отговорност. Това именно са и основните отличителни характеристики на узряването. По думите на Карл Юнг:
„Твоето виждане ще стане ясно тогава, когато можеш да се вгледаш в собственото си сърце. Който гледа навън, вижда само мечти, който гледа в себе си, се пробужда.“
4 стъпки за преодоляване на драмата:
- Идентифициране на ролята: Ефективната промяна на модела зависи от способността ни да го разпознаваме, когато възникне. Първото условие за напускане на драматичния триъгълник и укрепването на здравословни и щастливи отношения, е осъзнаването и разпознаването на различните роли, което ни дава възможност да реагираме още в зародиша на драматичните отношения и да ги прекъснем.
- Осъзнаване на собствените склонности: Разпознаване на собствената предразположеност към една от ролите.
- Случва ли се понякога да се оплакваме или да се чувстваме безпомощни (жертва)? Имаме ли склонност да обвиняваме другите (потисник)?
Помощта, която оказваме на другите, отнема ли отговорността и възможността им да се справят сами (спасител)?
Нашата роля може да се променя във всяка дадена връзка, но осъзнаването означава да забелязваме нашите конкретни модели на поведение.
- Промяна в поведението: Предприемане на различни от досегашните действия. След като вече сме наясно с нашата роля, е необходимо да преустановим драматичните практики и да започнем да действаме различно. Ако имаме склонност, изпадаме в ролята на:
- Жертва – да преустановим/силно намалим търсенето на одобрение и валидиране от други хора; Да укрепим уменията си за вземане на решения;
- Спасител – може би най-лесната за откриване роля – да обърнем внимание на това, което изсмуква нашата енергия – това могат да бъдат както хора, така и специфични дейности; Да се научим да казваме „не“; Да бъдем услужливи, но без да отнемаме отговорността и способността за справяне на другите;
- Потисник – да заменим обвинителни изрази като „Заради теб…“ и „Ти си виновен“… с поемане на отговорност за собственото състояние и куража да изразим чувствата си в момента, дори да се чувстваме уязвими – „Чувствам се разочарован“ или „разстроен съм.“;
- Отстояване на позицията: Излизането от драматичния триъгълник често няма да ни направи много популярни. Взаимната зависимост, която по същество описва драматичния триъгълник, е система, която изисква много играчи да функционират заедно, така че хората вероятно ще бъдат разстроени, когато се откажем от ролята си в системата. Всъщност можем да разчитаме на подобни реакции. По тази причина е необходимо да сме готови да посрещнем атаките на отсрещната страна в името на дългосрочни и стабилни отношения.
В действителност не винаги е лесно да разпознаем чия е отговорността в дадена ситуация, особено когато са въвлечени семейството и близките ни. В крайна сметка това са хората, които са ни научили на голямата част от знанията ни за драматичния триъгълник.
Един ефективен мисловен похват за превенция на драма е задаването на въпроса:
„Ако бях в драматичен триъгълник сега, в коя роля щях да съм?“.
Така лесно можем да установим дали потенциално неусетно сме били въвлечени в този тип отношения.
На практика един от най-успешните методи за овладяване на дисфункционалната динамика на драматичния триъгълник, изисква от нас да погледнем далеч назад в долината на времето и да вникнем още в древните философски трудове на Сократ и Платон и техните постулати за Истината, Красотата и Доброто.
Знаменитите атински философи достигат до извода, че щастието неизменно включва балансирането на тези три добродетели. За Платон дилемата се състои в това, че ние вече притежаваме познанието за тях – „истинското“, „доброто“ и „красивото“, но това знание е било забравено в резултат на нашето раждане.
Той приема, че знанието не произлиза от индуктивни или дедуктивни процеси или от разследване на естеството на нещата, а по-скоро е спомен, който той нарича анамнеза (от гръцки: αναμνησις – „спомняне“, „припомняне“) – възстановяване на Истината, доколкото нашите души са я преживели преди нашето въплъщение. Така че ключът тук е това знание да се събуди. И именно философията (от гръцки: φιλοσοφια, от φιλεῖν – обичам и σοφία – мъдрост) – любовта към мъдростта се стреми да възстанови човешкото възприятие за Истинското, Доброто и Красивото, за да възстанови човешката душа в нейната цялост. За Платон Доброто не се разкрива в съзнанието единствено чрез Истината, защото желанието за „добро“ се събужда в човешката душа чрез „красивото“.
Същественото е, че красотата винаги е свързана с Истината и Доброто. Така, за да бъде нещо наистина красиво, то трябва по дефиниция да ни привлича към Истината и Доброто. Когато тя е ампутирана от Истината и Доброто, да речем в случая на порнографията, това вече не е любов, а по-скоро похот или сластолюбие (на гръцки ἐπῐθῡμῐ́ᾱ – epithūmíā).
От гледна точка на транзакционния анализ и в контекста на триъгълника на Карпман, тези три концепции се разглеждат и интерпретират по следния начин:
Истината е естественият антидот срещу ролята на Потисника. Това е така, защото той крие собствената си уязвимост зад обвинения и нападки, което е форма на фалшиво, нечестно и егоистично поведение. Истината, от своя страна, се основава на слушане, уважение, открито любопитство, разум и желание да се експериментира с новото и различното. В този смисъл фокусът върху Истината тук не пада върху митологичния идеал за крайна Истина, а върху практическия ежедневен процес на отдалечаване от невежеството и преследването на другите и приближаване към по-голяма мъдрост и себепознание.
Доброто, от своя страна, е естествената противоотрова към ролята на спасителя. Спасителите егоистично прикриват уязвимостта си, маскирани като безкористни алтруисти. Те са нечестни и предлагат лъжлива надежда, като търсят и приемат нереалистичния фантастичен образ, който жертвите проектират върху тях. В този смисъл „доброто“ е едно непрестанно напомняне, че това, което виждаме в другите, както добро, така и лошо, се намира всъщност в нас самите. Вниманието отново не е насочено към идеализиране на Доброто като космическа, вселенска или божествена любов. Вместо това фокусът гледа към ежедневния процес на автентична съпричастност и разбиране.
Третата от добродетелите на Сократ и Платон е Красотата, която разглеждат още и като хармония и спокойствие. Тези качества са натурална ваксина срещу безпомощността и безнадеждността в ролята на жертвата. Жертвите са нечестни, защото отричат силата, която притежават. Настояват, че са безпомощни, докато същевременно имат достатъчно сила да се противопоставят на всякакви опити да бъдат овластени и да поемат отново отговорност. Процесът се фокусира върху връзката с вътрешните усещания за хармония и вътрешен мир. Когато жертвите овладеят и осмислят тези състояния, те вече няма да се виждат като жертви, нито ще отдават силата си на потисниците и спасителите, независимо от това колко депресирани, безпомощни или безсилни се чувстват.
От практическа гледна точка за ролята на жертва могат да бъдат полезни въпросите:
- „Какво искам да създам в живота си?“
- „Какви ресурси са ми необходими?“
- „Как да променя ситуацията?“
В практиката трансформирането на ролите на потисника, жертвата и спасителя в техните Сократови антидоти, води до трайни и качествени изменения във взаимоотношенията ни с околните. Един от коучинг подходите за работа с тези концепции е да поставим всяко от тези три качества в равнина, измерима от 0 до 10, която да ползваме за самооценка. Така например ако днес сме водили спор с партньора си и се опитваме да установим какво се е объркало, можем да се запитаме:
„Каква оценка бих поставил на поведението си по време на спора от 0 до 10, като 0 е потисник, а 10 – Истината?“
0-1-2-3-4-5-6-7-8-9-10
„Как се оценявам от 0 до 10 ако 0 е спасител, а 10 – Доброто?“
0-1-2-3-4-5-6-7-8-9-10
„Как се оценявам от 0 до 10, ако 0 е жертва, а 10 е Красота (вътрешен мир и хармония)?“
0-1-2-3-4-5-6-7-8-9-10
След като си поставим сами оценки, следва да си зададем и въпроса: „Какво мога да направя по друг начин следващия път, за да постигна резултати с една точка по-високи за всяка от тези три категории?“
Тук е важно да обърнем внимание, че промяната е нарастваща и че тя включва нас, а не другите хора. Нашата задача е да разпознаем кога и как сме в драматичния триъгълник и да се приближим максимално към естествените антидоти стъпка по стъпка.
Ще си позволя да завърша статията с любим откъс от Александър Солженицин, в който той говори именно за трите добродетели:
„Ако прекалено очевидните, толкова прави клони на Истината и Доброто, се пречупят или ампутират и не могат да достигнат до светлината, може би причудливите, непредвидими, неочаквани клони на Красотата ще се промъкнат и ще се издигнат и по този начин ще изпълнят работата и на трите. Тогава репликата на Достоевски, че „Красотата ще спаси света“, няма да е просто фраза, а пророчество.“
Александър Солженицин, „Красотата ще спаси света: Нобеловата лекция за литературата“.
