Наскоро загубихме големия майстор на комикси и анимационни сериали Румен Петков – макар и отдавна да пребиваваше в САЩ, в колективното ни съзнание той остава най-успешният български художник на комикси и анимационен режисьор, създател на незабравимата поредица „Приключенията на Чоко и жабока Боко“, която режисира и във вид на анимационни серии под шапката на „Лека нощ, деца!“.
Загубата му стана причина да разгърна отново страниците на списание „Дъга“ (голяма част от броевете му вече са налични дигитално тук). Страница след страница, брой след брой… потъвах отново и все по-дълбоко в избледнелите приказни светове – моето поколение наистина порасна с тези „разкази в картинки“ – действителността наоколо тогава ставаше по-малко сива; подгънали крак над бидоните за олио на безкрайните опашки на прехода, ние усещахме, че историите от страниците на „Дъга“ ще останат непреходни за нас, защото те оцветяваха и осмисляха нашето детство.
Наред със сладкия тръпчив вкус на допира до спомена обаче в мен изникна и въпрос: А къде са жените-художнички? Как съм успявала да се идентифицирам с този цветен и мечтан, но момчешки свят? Проверката ми установи, че във всички налични броеве сред художниците не присъства нито едно женско име.
Едновременно с това, до мен достигна информацията за една изключителна изложба, която можете да посетите до края на август: Българската илюстрация за деца през 20-те и 30-те години на XX в.
Сред изброените класици, които присъстват с творби в изложбата, отново не съзирам нито една дамска четка…
В интервюто си с художничката Капка Кънева, авторката Христина Мирчева посочва, че „светът на изкуството е все още мъжки свят“. Макар и твърде генерален, този извод не е лишен от истинност и води след себе си въпроса: Имаме ли нужда от пол, търсейки и разпознавайки себе си в илюстрациите на любимите си детски книжки?
Как ли щяха да изглеждат детските ни светове, ако по-често ги рисуваха дамски ръце?
Убедена съм, че в близкото и не толкова близкото ни артистично минало има множество важни художнички, останали в сянка, които заслужават да бъдат реабилитирани. И въпреки това днес обръщам поглед към светлото настояще и насочвам прожектора към четири твърде различни една от друга съвременни талантливи авторки.
Те са утвърдени в определени среди и вярвам, че за тях тепърва ще се говори. Пожелавам си да имам възможност в бъдеще да купувам на децата около себе си книги, илюстрирани и оживели с техните магични вселени.
Деница Пенева: науката има изящна страна
Деница е докторант в Националната художествена академия в специалност “Книга, илюстрация и печатна графика”. Преди това е учила графика там, както и магистратура по научна илюстрация в Холандия.
Рисуването и науката изящно се пресичат в Деница, която е един от основателите на Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ), но с еднаква лекота рисува и митични същества и приказни герои.
Зад гърба си има вече две самостоятелни и редица съвместни изложби, илюстрирала е няколко детски книжки и много научни издания.
Удивителен е контрастът между изрядния и хирургически точен рисунък при изображенията ѝ на различни представители на флората и фауната и разкрепостеността, с която пресъздава въображаеми сюжети.
Мечтая си да видя например „Майстора и Маргарита“, илюстрирана от художник като нея, който успява да съчетае до съвършенство прецизност и въображение.
Връзки: Facebook | Instagram | Deviantart
Петя Константинова – самоукият майстор
За себе си Петя Константинова винаги е изтъквала, че е парашутист в изобразителното изкуство – няма образование на художник и не претендира да владее тънкостите на различните техники до съвършенство.
Това, което Петя владее обаче, са сърцата на хората – рисува най-вече с разноцветни химикали, отскоро експериментира и с акрил и платно. Петя е деликатна, но ярка личност, точно такива са и нейните картини, които скромно нарича „рисунки“. Филолог по образование, тя борави с думите със същата вещина, с която вае образите.
Разказва, че след дълги години работа в офис, където стресът започва да се отразява зле на здравето ѝ, решава да поеме пътя на художник на свободна практика.
Работите ѝ са пълни с живот и закачка, но те са пропити и с цветна меланхолия, която те кара да се усмихнеш и после тайничко да избършеш сълза по отминалото лято, по изгубената любов или по отлетялата мечта.
Днес Петя вече е търсен и утвърден художник, а поръчките към нея не спират да валят. Живее и работи в Прага, която ѝ дава ново вдъхновение и сюжети.
Мира Мирославова: дяволът е в детайла
Мира е завършила образованието си в Англия, но в момента живее и твори в България. Съвсем скоро излезе първата книга с изцяло нейни илюстрации – преиздадената приказна книга за деца „Принцесешки истории и други необикновени случки“ с автор Катя Антонова, изд. Рибка.
Изключително нежни и феерични, но и съвършено детайлни, нейните рисунки сякаш примамват да се гмурнеш в една друга, по-красива действителност и създават илюзията, че отвъд хоризонта на страницата те чака още и още.
На своята крехка възраст тя вече успява да създава светове и можем само да се надяваме да продължава в същия дух и да очакваме следващите оживели изпод нейната четка приказки.
Връзки: Facebook | Instagram | Behance
Капка Кънева: камък, ножица, хартия
Капка Кънева има докторска дисертация, посветена на нетрадиционните издания за деца и в нейните работи откриваме именно нетрадиционни подходи към илюстрирането. Работи в областта на илюстрацията, книжния и графичен дизайн, хартиената пластика и колажа.
Капка използва обемни обекти (основно от хартия), които превъплъщава в илюстрации не само на детски издания, а и на множество корици на художествена литература за възрастни.
Освен предпочитан автор на няколко от големите български издателства, Капка преподава в Софийския университет и в Националната художествена академия.
Творбите ѝ неизменно изненадват с различния си прочит и успяват да вдъхнат живот на привидно застинала и неодухотворена материя.
Връзки: Facebook
* Всички изображения са използвани със съгласието на авторите.
