Хората често се двоумят дали да посетят психотерапевт. Това е разбираемо и част от причините са притесненията за това какво ще представлява този процес. Някои от тях са свързани с разпространени митове, които могат да станат причина за колебание дали да се потърси помощ:
1. Проблемите ми не са чак толкова сериозни
Често хората прибягват до психотерапия като последен опит да разрешат сериозен проблем. Да, тя и тогава е опция. От друга страна, колкото по-рано се потърси подкрепа, толкова по-скоро човек може да се почувства по-добре. С търсенето на навременна помощ може да се избегне влошаването на ситуацията, вместо да се чака нещата да се влошат сериозно.
2. Трябва да мога сам да си разреша проблемите
Какво ще направите, ако имате медицински проблем? Ще отидете на лекар? Е, по същия начин психотерапевтът има специализирани познания, придобити в процес на дълго обучение.
Отработването на проблемите е ценно умение, което може да усвоите в процеса на психотерапия. Благодарение на него може да станете по-уверени и сигурни в себе си.
3. Започна ли терапия, ще продължи вечно
Не! Честотата и продължителността на терапията се обсъждат между терапевта и пациента, и крайното решение се взима от пациента. В зависимост от конкретния човек, неговите индивидуални особености, нужди и цели, варира и избраният терапевтичен подход, както и продължителността на процеса – от много краткосрочни консултации до дългосрочна психотерапия или психоанализа.
4. Ще трябва да разкрия всички свои лични мисли на терапевта
За психотерапията е характерно, че вие решавате какво и колко да споделяте. До голяма степен вие сте тези, които определят темпа на терапията. Терапевтът помага този процес да се случва по възможно най-комфортния за вас начин. Такова сътрудничество води до терапевтична връзка, основана на доверие и до успешен резултат.
5. Ще чувствам, че ме съдят
Хората често се чувстват уязвими, когато говорят за чувствата си. Тревожат се какво ще си помисли или как ще погледне на тях терапевтът, когато разкрият някои лични неща.
Обаче терапевтът не е там, за да ви съди. По-скоро е част от работата му да ви чуе и да предложи различна перспектива. Ако сте притеснени, че може да се сблъскате с оценяващо отношение, по-добре го коментирайте с терапевта си. Така той ще е наясно с вашите чувства и ще може да получите помощта, която заслужавате.
6. Тревожа се, че ще използвам терапевта като „помощни колелца“
Нека сме ясни. Целта на терапията не е да насърчи зависими отношения между пациент и терапевт. Всъщност, терапевтичната връзка се основава на сътрудничество. Хората откриват с времето, че научените в терапията начини да разбират себе си и да се справят в различни ситуации са инструменти, които могат да се използват и независимо от терапевта.
Когато терапията приключи, човек има нужда да се чувства уверен в способността си да бъде повече от активен участник в своя емоционален живот. Това включва доверие в собствения капацитет за управление на чувствата, разрешаване на проблеми и взимане на решения.
7. Ако говоря за даден проблем, трябва да предприема промени
Не е така. Има разлика между мисли и действия. Например може да сте започнали терапия по повод трудности в отношенията с партньора. Когато се свържете с негативните си чувства в процеса на терапия, е възможно да имате усещане, че трябва да прекратите връзката. Всъщност, в разговорите с терапевт може да откриете нова перспектива или допълнителни възможности, за които не сте подозирали преди.
8. Тревожа се какво може да разбера за себе си
Една от ползите от терапията е по-голямото удовлетворение от професионалния и личния живот. Всъщност, често се случва на щастието и успеха ни да пречи нещо, което не сме разбирали съвсем за себе си. Себепознанието позволява на хората да придобият по-голям контрол над живота си. По тази причина е важно да терапевтът ви да знае, че се притеснявате какво ще научите за себе си. Така ще може да работите в комфортно за вас темпо. В края на краищата, фокусът на терапията зависи от вас.
9. Със смесени чувства съм относно започването на терапия.
Инстинктивно се опитваме да държим настрана неудобните мисли и чувства. Затова идеята да се ходи на терапия често поражда тревога. В същото време, колебанието за започване на терапия понякога е показателно за наличието на нещо важно, което можем да разберем за себе си. Затова е препоръчително да се обърне внимание на причините за това колебание. Анализирането им позволява да се насочи емоционална енергия към извличане на по-голяма полза от терапията, вместо към отблъскване на трудни емоции.
Ползите от психотерапията включват:
- По-голяма увереност в себе си
- По-добро настроение
- По-ниски нива на тревожност и депресия
- По-ефективно взимане на решения
- По-задоволителни взаимоотношения
- Повишаване на удовлетвореността от работата
Източник:
