Когато тихо се съгласяваме с мнението на околните, това променя ли ни? Успяваме ли да съхраним нашата идентичност, възгледи и личност или ги губим завинаги?
Природата на конформизма
Конформизмът представлява промяна в поведението, нагласите и убежденията, причинена от друг човек или група. Ние всички познаваме този феномен: отиваме на кино с приятели, които са решили, че филмът си струва или избягваме конфронтация с шефа, дори когато очевидно не е прав.
Всъщност, не бихме могли да се развиваме и да живеем в човешки общества без известна доза конформизъм. Той ни помага да избегнем опасности, през които другите вече са минали, както и да координираме поведението си за общи цели.
Да възприемем идеите, митовете и навиците на нашата група създава усещане за близост и приемане. Понякога обаче социалното влияние отразява желанието ни да избегнем наказания или да получим определени привилегии.
Социо-културни норми
Всяка култура има норми, които хората следват до голяма степен поради негативните последици от появата на различия. Много от тези норми са доброкачествени, но някои са вредни, дори жестоки. Пример за това е китайска традиция, започнала през X век, при която краката на момичетата на 4-годишна възраст се осакатявали чрез завързване. Този болезнен процес водел до постепенно разрушаване на костите и навиване на пръстите надолу под формата на копито. Обвързването се извършвало често от самата майка, която по този начин реализирала колективната садистична представа за женственост. Ритуалът често водел до инфекции, така че много момичетата умирали от гангрена. Социалната норма е била толкова мощна, че едва през XX в. с навлизането на западните идеи жените спрели да обвързват краката на дъщерите си.
В колективистичните култури, при които груповата хармония е приоритет по отношение на индивидуалното изразяване, хората са принудени да правят всичко възможно, за да поддържат статуквото или външната хармония, дори на цената на загуба на лична автономия. Строгите социални стандарти могат да бъдат разрушителни за всички, но са такива най-вече за хората, които на физическо, интелектуално или психологическо ниво не се вписват в стереотипите.
Може ли да бъде полезен конформизмът?
Ако искате да разработите собствена творческа идея, помага ли ви да проучите как другите хора са се обърнали към същата задача? Склонни сме да смятаме, че разглеждането на идеите на други хора, точно когато се опитваме да развием своя собствена, може да ограничи начина, по който мислим за проблема, тъй като това ни тласка към неосъзната имитация.
Не така смятат японските психолози Такеши Окада и Кентаро Ишибаши (2016) В свое изследване, публикувано в авторитетното списание Cognitive Science, те показват, че когато хората копират примери, понякога всъщност успяват да повишат своята креативност.
Това се случва, когато примерите нарушат основните допускания и стереотипи. Внимателното изучаване на примерите понякога дава тласък на творчеството, но само когато се обръщаме към „правилните“ примери!
Как се формира конформизмът?
През последните няколко десетилетия психолозите се опитват да определят конкретни видове влияние върху човешкото мислене и поведение:
Съблюдаването се извършва, когато дадено лице възприеме идеалите на групата, защото се стреми да спечели конкретно предимство или да избегне наказание.
Индивидът може да има лични убеждения, които са напълно различни от вярванията на групата, но за момента те са потиснати. Всяко изменение на поведението е временно и индивидът обикновено спира да се съобразява веднага щом се премахне груповият натиск.
Идентификацията се случва при човек, който приема идеалите на уважавани или авторитетни фигури, особено когато се намира в присъствието им. Например едно дете може да стои тихо, когато е в присъствието на родителите си, или да стане неуправляемо, когато е извън родителски контрол. Идентификацията може да доведе до промени в поведението или убежденията, но те не са постоянни.
Интернализацията е третият основен етап на съответствие. Тя представлява приемане на поведенческите норми и нагласи на конкретна социална група. Съобразяващият се индивид развива нови морални ценности, вярвания и поведение, и ги следва отдадено. При този сценарий промените в общественото поведение и личните убеждения са постоянни.
Ние естествено се стремим към презастраховане, адаптирайки се към ценностите, вярванията и очакванията на близкото ни обкръжение. За целта интернализираме техните ценности, сякаш са наши собствени. Възможно е напълно да се идентифицираме с тях и да забравим за нашата спонтанна природа.
Понякога послушанието е цената, която детето трябва да плати за грижите към него. Под заплахата от наказание или изоставяне се налага да пренебрегнем нашите желания и амбиции. Фалшивата сигурност в крайна сметка води към объркване, депресия, празнота и екзистенциални кризи.
Личната позиция
Не всеки се подчинява на социалния натиск. Има много фактори, които допринасят за желанието на индивида да остане независим от групата. Типичният резултат от социалното влияние е, че нашите вярвания и поведения стават по-близки до тези на другите. Понякога тази промяна се случва спонтанно, без очевидното намерение на един човек да промени друг. Може например да сме започнали да харесваме джаз, защото нашият съквартирант го пуска често.
Москович в своето класическо изследване от 1969 г. показва, че малцинствата могат да окажат значимо влияние върху мнозинствата, при условие че дават последователни и единодушни отговори. Тяхната позиция е убедителна, когато представителите й я поддържат на цената на лични жертви и когато изглежда, че действат поради собствени убеждения, а не поради странични мотиви.
Това са идеи, които намират нов политико-икономически прочит при нашумелия ливано-американски есеист, статистик и учен Насим Талеб в неговата теория за „Кожа в играта“. „Това, което има значение, не е какво човек има или няма, а какво се страхува да загуби“, пише той.
