– Мамо, ти колко обичаш себе си?
Въпросът разцепи тишината на стаята.
Обърнах се по посока на гласа и видях дъщеря си вперила пъстри очи в мен.
Директно почувствах, че се страхува от нещо, а тя продължи:
– Защото да обичаш себе си, мамо, означава да си здрава, а ако ти винаги си здрава, това значи никога да не умреш… И ние с теб никога да не се разделим.
Розите цъфтят и прецъфтяват, но ние с теб никога няма да се разделим… и ще бъдем точно както е в приказката, нали мамо?
Усмихна се тя и се впусна в историята на Кай и Герда от „Снежната царица“.
А аз се замислих.
За законите на самосъхранението, за любовта на децата, отговорността ни към правнуците и идните поколения. За диригентите в оркестъра на живота.
Стресът днес е лош магьосник.
Често ни надвива.
Разкъсва на парчета, задушава, върти ни в лабиринт от болестотворни натоварвания. Горим в заслепяващ апетит за големите удари, нови ангажименти, приходи, търсим кариерни възможности. Опияняваме се от силата на печелившия ум, раздаваме се на света, прегаряме в изтощение, превръщаме се в галопиращи коне, оглозгани от лудостта на времето, радикално отдадени на другите. Задачите. Цифрите. Числата. Хорските оценки. И крайните срокове.
А всичко това е такъв „уютен и забележителен“ начин да влезем в режим на саморазрушение, особено ако в драматургията на симфонията липсва осъзнато питане:
„Аз.
Днес.
Какво.
Сложих.
В устата си?“
Яаааа…
Какво въпросче.
Малко. Ефимерно. Късо. Провокативно.
Егати смешното въпросче.
Мъник.
Основополагащото значение на това „въпросче“ обаче често не подлежи на регистрация в главните ни мозъци. Та колко семпъл, детски, наивен, уж несъществен и някак неразпознат като важен е той на фона на другите. Великанските. „Първенствуващите“ грижи – как да не губим работа, благораположението на шефа, пазарите, приходи, акции, рейтинг, позиции, как да сме част от формулата на успешния бизнес или част от стремглавото управление на живота и капитала.
Стоп.
Момент, моля.
За кой капитал говорим?
Защото ние имаме един фундаментален.
Здравето.
Всъщност, грижата за здравето е нещо съкровено.
Изисква желание, посветеност, визия.
И любов към себе си.
Но не през призмата на егоизъм и капризите на сетивата, а с мисъл за внуци.
И правнуци. И с дълбокото осъзнаване, че всеки един от нас е част от епигенетичната верига на Вселената. Защото неосъзнаването на това е много сериозен, абсолютен идеологически враг на правнуците. И дълголетието. Изобщо децата са най-голямата мотивация. За всичко. А правнуците… Те са един тих, красив, завършващ отглас на човешкия живот.
Разхождаш се бавно по плажа, водата плиска нозете ти, а те тичат наоколо.
Рай.
Ама нали за да се случи това, първо трябва да доживеем до тези правнуци?
Моят най-голям страх е да не оставя детето си само
Без мен до него.
И понеже толкова искам, дай Боже, да тичам с децата на моето дете по плажа, изобщо не ми се разглеждат, камо ли купуват или дъвчат глупави храни, които никак, ама съвсем никак не пасват на плановете да бъда „реактивна баба-изтребител с раница на гърба“ както казва дъщеря ми.
Именно заради всичко това намирам толкова интересна концепцията за клетъчно хранене. Защото храненето е основен жизнен процес. То е много интимен начин за извличане на животоподдържаща енергия от майката природа. Храната би следвало да е богата на истински хранителни вещества, за да осигури на клетката оптимално функциониране. Сократ някога е казал: Има само едно благо – познанието; и само едно зло – невежеството. Здравословното хранене не е глупава фиксация. То е ценно познание и уникално интелигентен подход към съществуването ни.
И към правнуците.
То е свещен акт и от него зависи здравословното състояние на организма. Балансираното, правилно хранене с „аромат на здравец“ има потенциала да гради здрави мостове между поколенията. Тези здрави мостове имат и много други носещи елементи, но днес на фокус е клетъчното хранене.
Клетъчното хранене е холистичен избор
Този избор ревитализира цялото тяло, защото е изключително природосъобразен. В него се разгръща стратегията „стъпка по стъпка“ за дълготрайна промяна. Човешките същества не реагират добре на внезапна промяна. Затова много е шик, много е мъдро, лека-полека да започнем с превъзмогването на тъмната шоколадова страна от живот със сладолед, понички, тлъсти, бързи, обработени продукти, да елиминираме токсичните молекули и положим основите на чистото клетъчно хранене. Това не става изведнъж, разбира се. То е процес, изисква време, но в случая е важна посоката – към чистото клетъчно хранене.
Като лекар, специалист невролог, добре зная, че тялото е уникална система. Изключително интелигентна. Има вградени механизми за самовъзстановяване и хомеостаза. И ако разполага с достатъчно качествена енергия, може дълго (100 години!) да функционира в условия на баланс, естествена чистота и копринено гладки съдове. „Неръждясали“ от атеросклеротична плака.
Когато имаме добре структуриран хранителен режим, ние позволяваме на тялото да упражни точно тази своя природна интелигентност и да функционира хармонично според законите на еволюцията, а именно в хармония с природата.
Всеки човек е една малка Вселена. Вселената има Божествено съзнание.
Ето защо, за да започне да се храни здравословно, човек първо трябва да има понятие от своето Духовно аз. Да общува с него свежо, с любов, уважение, да обмисля грижовно своята духовна същност и нейните невидими образи, нужди и послания. И тогава овладяването на идеята за прием на чиста храна става приложимо с лекота. Тогава, чрез културата на храната, ние възвръщаме изгубената хармония в неврохимията, коригираме физиологичните резултати от хроничния стрес, „редактираме“ емоционалните и психо-духовни блокажи.
Много успешни спекуланти на фондовата борса днес твърдят, че липсата на позиция също е позиция. Но ако погледнем тревожната статистика на заболеваемост и смъртност вследствие проблемни хранителни модели, просто е безотговорно да останем с вяла позиция по въпроса. А и сентенцията е безкомпромисна:
„Тези, които не се учат от миналото и грешките, ще бъдат обречени да го преживеят отново“.
Ние сами избираме какво да купим от магазина, какво да си поръчаме в ресторанта и какво да сложим в устата си. Ние сами композираме менюто за деня. На много места днес насилието стана част от ежедневието. Атентати, агресия, нападения.
Но не и в чинията.
Точка.
Ситуацията в чинията я избираме сами.
И сме продукт на изборите, които правим. Идеите са източник на всяко богатство. А идеите за съзнателно хранене са източник на изключително голямо богатство. Затова… да санкционираме насилието над стомаха и червата ни, да ги успокоим.
Защото здравето е безценно.
И понеже съществуват два тип познание – общо и специализирано, би било проява на несравнима мъдрост опознаването в детайл на процесите – интоксикация, активно, пасивно трупане на отрови в телата ни, детоксикационен план и хидратация.
Да поемем цялата отговорност за случващото се с нас и вътре в нас
Сега. Днес.
За да не бъдем един ден осакатени от чревоугодничество трупове. Да бъдем нежни към процесите в нашата храносмилателна система. Нежни към милиардите малки „душички, същества или клетки, които са проводник на живота, живеят в нас, работят за нас и ни дават израз на човек“. Моля!
Всички имаме потенциал, но се изисква силна мотивация и познание, за да го реализираме.
И отговорността да променим нагласата към здравето и благоденствието, да преобразим дните си, като истински милеем за физиологията на клетките вътре в нас, е изключително важен избор.
Защото каква е полза от тичането, ако не вървим по верния път?
А?!
Да, светът се развива, светът настоява да сме във форма, грамотни, успешни, конкурентни и актуални. Но най-напред трябва да сме здрави. Това е базата. За да може нашите желания да са сбъднати и съотнесени към действителността достойно.
През последните четири десетилетия науката биохимия разкри много от тайните на клетката и проучванията върху живота на молекулярно ниво показаха ясно и недвусмислено – нашите клетки са разумна материя с памет и интелект. Всяка секунда тялото ни произвежда около 35 милиона нови клетки. Всяка секунда 15 милиона кръвни клетки се създават и разрушават. Всяка секунда можем да творим здраве.
Или окови на болести.
В нас има гени, които диктуват на тези клетки и дори на целия организъм какво да прави – да се възстанови, ревитализира, поболее, оздравее, остарее или умре. Днес в медицината се налага радикално ново разбиране, че околната среда, храната, движението и начинът, по който възприемаме света, тоест нашата интерпретационна решетка за реалността, директно и индиректно контролират дейността на гените и тяхната експресия. Това е теоретичната основа, върху която възникват науки като епигенетика и нутригеномика. Именно контролът на гените чрез храна, дори и при неголеми промени в хранителния режим, се очертава като изключително перспективно направление в медицината днес. Доказано е, че наднорменото тегло води до плетеница от здравословни проблеми.
Диабетът, например, вече се „разлива“ с епидемични размери в световен мащаб. Разпространява се тревожно бързо. Всяка година повече от 18 милиона души умират вследствие сърдечносъдови заболявания, за които диабет и хипертония са подлежащи, предразполагащи фактори.
През 2016 г. 2,3 милиарда деца и възрастни са били с наднормено тегло. Около 700 милиона са със затлъстяване. Което означава, че почти всеки трети днес е с наднормено тегло и в допълнение, най-малко 155 милиона деца по света имат същия проблем.
Наднорменото тегло и затлъстяването водят до обширни промени в генната експресия. В Америка вече се докладва, че над 70% от пациентките, развили гестационен диабет (диабет по време на бременност) имат метаболитен синдром. И ако при една бременност диабетът не се контролира добре, това носи риск за плода от вътреутробно програмиране на захарен диабет.
Епигенетичните модификации, предизвикани от наднорменото тегло и метаболитен синдром, могат да бъдат предавани от едно поколение на друго. Тези модификации имат потенциал да пенетрират и в нашите внуци и правнуци, чрез вертикален трансгенен трансфер от майката към плода.
С други думи.
Haшeтo тялo нe e caмo нaшe личнo пpитeжaниe
To e нacлeдcтвo и зaвeщaниe.
To e гpижa и oтгoвopнocт. Зa дa нe тeжиш eдин дeн нa дeцaтa и внyцитe cи. B пpяĸ и пpeнoceн cмиcъл. Oбeздвижeн. Cĸoвaн. Haднopмeн. Бeзпoмoщeн. C инcyлт. Инфapĸт. B ĸoличĸa. Бeз eнepгия. Tялoтo ни cъздaвa и paждa нoв живoт. Bзиcĸaтeлнocт ĸъм caнтимeтpитe нa тaлиятa oзнaчaвa ocъзнaвaнe, чe eднo здpaвo тялo и eднo здpaвo пoĸoлeниe ca пpизвaни дa пpoмeнят cвeтa. Зaщoтo cпoмeнът зa излишнaтa тeлecнa мaзнинa ce ĸoдиpa в ДHK ĸaтo пaтoлoгичнo cъcтoяниe c виcoĸ pиcĸ и гeнeтичнa oбpeмeнeнocт. Имa пepиoди в живoтa, ĸoгaтo чoвeĸ c мaлĸo aĸтьopcĸa дapбa мoжe дa измaми дopи и ceбe cи. Aмa зaĸoдиpaнoтo в ДHK-тo нa пoĸoлeния тpyднo мoжeш измaми.
Taĸa чe тялoтo ĸaтo филocoфcĸa и ecтeтичecĸa ĸoнцeпция e вcъщнocт нaшaтa eпигeнeтичнa oтгoвopнocт ĸъм cлeдвaщитe пoĸoлeния.
За щастие, част от епигенетичните явления са обратими.
Но за да сме здрави, трябва да носим в душата си преклонение към живота, а също и към Негово Величество Неродения Живот.
Внуците са Божа благодат и отплата за това преклонение.
Отплата за нашата отговорност към чистотата на клетките.
И именно в тази своя актуалност книгата, от която ще намерите кратък откъс в края на статията, е изключително полезно четиво. Подобен пълен холистичен модел на грижа предполага здраво влюбване в загадъчното чудо, наречено осъзнат живот.
Защото в цитоархитектониката на нашите клетки са вложени много тайни. Нека ги разгадаваме с любов и достигнем по-дълбокото разбиране, че щом асимилираме веригата ум-съзнание-дух-тяло-физиология-клетки-митохондрии-ядро, животът ще има шанс да бъде прекрасно озарен.
Здрав. Неограничен. Пълен с радост. Та нали всеки, надявам се, иска да приюти под слънцето дни, извор на духовна светлина, знания, любов, хармония и самоосъзнаване?
А най-големите проблеми се създават, когато избягваме решенията на малките.
Клетките са нещо малко.
Много малко.
Размерът им варира между 10-100 μm.
Нека им отдаваме дължимото.
Защото на правнуците ни са необходими точно тези наши здрави клетки.
Бележка на редактора:
Към статията са приложени няколко страници от книгата „Клетъчно хранене с Дени – холистичен наръчник за осъзнато здраве и грижа за себе си“. Изложените в тях твърдения принадлежат изцяло на автора Деница Андонова и редакцията на „Моето Здраве“ не носи отговорност за достоверността им.
