Чувството да ти се яде нещо понякога е по-могъщо от всички останали чувства, събрани накуп и умножени по десет. То е като лицето на Хубавата Елена, „предизвикало хиляда кораба“, с тази разлика, че не е митично и не ми били хиляда кораба, а най ми били хиляди необмислени покупки в магазини, поръчки в заведения и посегателства върху чужда собственост в произволни локации.
Да ти се яде нещо не е същото като да си гладен, въпреки че много хора бъркат двете понятия. Гладът е потребност от хранене по принцип, която често е съпроводена с много характерни физични симптоми. Тази потребност може да бъде удовлетворена чрез поглъщането на какъвто и да е източник на биологична енергия, т.е. калории. Желанието за ядене, за което май си нямаме конкретен термин (англоговорящите му викат „food craving“), е копнеж за конкретна храна или вкус. Приема се, че този копнеж може да бъде задоволен само с въпросната храна или вкус, но ще ви покажа защо това не е непременно вярно. За краткост, а и за да оценим подобаващо цветистостта на българския, оттук нататък ще наричаме феномена „пощявка“.
Един феномен, две хипотези за неговия произход
В науката съществуват две генерални хипотези относно произхода на пощявките. Първата от тях е в синхрон с популярните разбирания и гласи, че те са плод на конкретни енергийни или питателни нужди на организма. Зародила се по-отдавна във времето [1], тя допуска, че тялото винаги намира начин да си „каже“ от какво се нуждае, а нашата работа е да го слушаме, за да избегнем или коригираме конкретни хранителни дефицити. Грубо казано. В публичното пространство, известно още като интернет, тя най-често се материализира под формата на ето такива естетически изпипани „инфографики“:
Втората хипотеза е малко по-модерна и доста по-неинтуитивна, и може би затова не се радва на особена популярност. Тя залага на идеята, че пощявките са своеобразно заучено поведение – резултат от комбинирането на конкретни храни с конкретни поощряващи стимули. Тази хипотеза предвижда, че ако редовно задоволявате глада си с банички, баничката ще се превърне в особен обект на хранителните ви копнежи.
Описаният психологически механизъм за формиране на пощявки е добре онагледен в проучване от края на миналия век [2], в което едни хора са инструктирани да ядат шоколад, когато са гладни, а други са инструктирани да ядат какаовото изкушение на пълен стомах. Проучването открива, че по-силен копнеж за шоколад развива именно групата, която го е приемала на гладно.
Според тази хипотеза и други поощряващи събития могат да доведат до формирането на пощявки. Ако сте свикнали да изяждате по пакет чипс, гледайки любимото си ТВ-предаване, дори споменаването на любимото ви ТВ-предаване може да предизвика непреодолимо желание за инхалиране на чипс.
Доводи в подкрепа на Хипотеза 1
Нека наречем тази хипотеза дефицитна или физиологична. Както споменахме, тя е по-старата от двете и намира известна подкрепа във факта, че определени физиологични състояния са силно свързани с определени щения. Така например е добре известно, че:
- Преди месечен цикъл възниква силен глад за сладко и шоколад. Възможно обяснение според Хипотеза 1? Тялото се подготвя за загуба на магнезий и други хранителни вещества по време на цикъла.
- По време на бременност се наблюдава апетит за млечни продукти. Възможно обяснение според Хипотеза 1? Тялото си изисква калориите и калция, необходими за изхранването на плода.
- Хората с депресия копнеят за въглехидрати. Възможно обяснение според Хипотеза 1? Приемът на въглехидрати увеличава отделянето на серотонин в мозъка и оттам подобрява настроението.
- Булимиците имат повишено желание за въглехидрати и сладко. Възможно обяснение според Хипотеза 1? Рестриктивното хранене на тези хора ги поставя в перманентен калориен дефицит, а въглехидратите са добър източник на енергия.
За жалост, изложените обяснения са изцяло хипотетични и до момента не са били тествани в контролирани условия, което прави научните сведения в подкрепа на дефицитната хипотеза сравнително оскъдни.
Има данни от експериментални изпитвания, които показват, че пощявките за конкретна храна или за конкретен вкус могат да бъдат задоволени само след предоставянето на въпросната храна или въпросния вкус, но не и на еквивалентен източник на калории [3]. Други автори демонстрират, че лишаването на организма от сол увеличава апетита за солени храни и повдига прага на поносимост към соления вкус [4].
Понякога дефицитната хипотеза се предлага като обяснение [5] за т.нар. йо-йо ефект на диетите – връщане на загубеното в резултат от калорийна рестрикция тегло. Има логика гладът за определени храни да надделее, след като сме посегнали към запасите си от енергия и хранителни вещества. Идеята намира подкрепа и сред някои откъслечни данни, подсказващи, че калорийната рестрикция увеличава пощявките в средносрочен план [6]. Освен това е показано[7], че когато хората бъдат краткосрочно лишени от определени макровещества (протеини, въглехидрати), нараства желанието за консумация на техни източници.
Доводи в подкрепа на Хипотеза 2
Дайте да наречем тази хипотеза кондиционна или психологическа, и да ѝ обърнем подобаващо внимание. Макар и логични, по-горните обяснения не оказват пълна подкрепа на дефицитната хипотеза, още по-малко във вида, в който повечето автори на инфографики в интернет си я представят. Нещо повече, на тях може да бъде опонирано с еднакво логични контрадоводи:
- Ако менструиращите жени копнеят за шоколад, понеже в него има магнезий, защо не копнеят и за еквивалентно добри източници на минерала, като спанак и варива. Или пък защо не задоволяват шоколадовите си страсти с магнезиеви добавки, например?
- Ако бременните имат апетит за мляко поради калция в него, то тогава как обясняваме още по-характерния им глад за плодове? Има ли конкретно хранително вещество в плодовете, от което родилките и плодът се нуждаят или сметката става прекалено сложна, за да бъде изобразена в табличка?
- Ако депресираните злоупотребяват въглехидрати заради серотонинов недостиг, защо не посягат със същия устрем и към пуешкото, което е богато на серотониновия прекурсор триптофан?
- И така нататък…
Искаш шоколад, трябва ти…
Понеже темата с шоколадовите пощявки и магнезиевия недостиг е може би най-преекспонираната, ще си позволя да я дискутирам в малко повече дълбочина. Установено е[8], че представителките на различни култури желаят шоколад в различна степен в периода около месечния си цикъл. Същото проучване открива, че желанието за шоколад настъпва по различно време при американска (вечер) и испанска (по време на учене, след хранене) популация. Фактът, че пощявките за какаовото лакомство варират междукултурално, но не и междуполово, навежда на извода, че причините за тях са не толкова обусловени от физиологията, колкото от традицията и навика.
Ако се търси физиологично обяснение на желанието за шоколад, много по-вероятно е то да бъде открито в неговия слаб „пристрастяващ“ ефект – продукт не на макро и микро хранителни вещества, а на редица непитателни субстанции с психоактивно действие в какаото (кофеин, теобромин, теофилин) [9].
За да приключа микротемата за шоколада с подобаващ апломб, ще насоча вниманието ви към данните от едно много хитро изследване [10], което опитва за задоволи шоколадовите пощявки на своите субекти с няколко различни „инструмента“, сред които:
- Блокче млечен шоколад;
- Блокче бял шоколад с еквивалентна енергийна стойност, но лишено от ключовите психоактивни вещества на какаото;
- Капсула с еквивалентно количество какао, лишена от вкусовите и текстурни характеристики на млечния шоколад;
- Блокче бял шоколад, плюс какаова капсула – еквивалент на хранителната стойност на млечния шоколад;
- Плацебо капсула, пълна с бяло брашно.
Оказва се, че какаовите капсули и плацебото имат сходен, практически нулев ефект в потискането на пощявките за шоколад. Белият шоколад постига частичен резултат, който е съпоставим с ефекта от бял шоколад, плюс какаова капсула. В крайна сметка най-добро задоволяване на потребността се постига с лакомството по същество, а именно – блокчето млечен шоколад.
Тези резултати са категорична индикация, че когато на човек му се яде шоколад, на него му се яде нещо с наситен какаов аромат, сладък вкус и гладка текстура, а не някакъв прецизно сметнат коктейл от хранителни вещества или определен минерал в частност. Те се потвърждават и от друг експеримент [11], в който учените провокират желание за шоколад у 67 жени с помощта на цветни шоко-фотографии и после го потискат с помощта на жасминова есенция. Тук имаме не един, а цели два довода напук на дефицитната хипотеза, а именно:
- Пощявката за шоколад може да ти бъде внушена, демек не е задължително да ти липсва нещо;
- Същата тази пощявка може да бъде уталожена чрез стимули, които нямат нищо общо с химичните и органолептични свойства на желаната храна.
Подобни експерименти формират база за доминиращото в науката схващане, че доколкото може да се говори за „пристрастяване“ към определени храни, то се дължи не на субстанциите в тях, а на поощрението (удоволствие, мотивация), свързано с тяхната консумация [12]. Също както е с хазартните игри.
Струва ми се, че шоколадът е подобаващ вододел за поредната ми прекалено-дълга-дори-за-четене-в-работно-време статия. В нейната втора част ще научите за други любопитни открития от света на хранителната наука и невронауката и ще имате удоволствието да разберете коя от двете хипотези ще надделее в борбата за хипотетично надмощие. Не я пропускайте, защото е отличен начин да изглеждате заети по време на работа, но без да работите!
Източници:
[1] Weingarten, H. P., & Elston, D. (1990). The phenomenology of food cravings. Appetite, 15(3), 231-246.
[2] Gibson, E. L., & Desmond, E. (1999). Chocolate craving and hunger state: implications for the acquisition and expression of appetite and food choice. Appetite, 32(2), 219-240.
[3] Martin, C. K., O’Neil, P. M., Tollefson, G., Greenway, F. L., & White, M. A. (2008). The association between food cravings and consumption of specific foods in a laboratory taste test. Appetite, 51(2), 324-326.
[4] Beauchamp, G. K., Bertino, M., Burke, D., & Engelman, K. (1990). Experimental sodium depletion and salt taste in normal human volunteers. The American journal of clinical nutrition, 51(5), 881-889.
[5] Wing, R. R., & Phelan, S. (2005). Long-term weight loss maintenance. The American journal of clinical nutrition, 82(1), 222S-225S.
[6] Gilhooly, C. H., Das, S. K., Golden, J. K., McCrory, M. A., Dallal, G. E., Saltzman, E., … & Roberts, S. B. (2007). Food cravings and energy regulation: the characteristics of craved foods and their relationship with eating behaviors and weight change during 6 months of dietary energy restriction. International Journal of Obesity, 31(12), 1849-1858.
[7] Coelho, J. S., Polivy, J., & Herman, C. P. (2006). Selective carbohydrate or protein restriction: effects on subsequent food intake and cravings. Appetite, 47(3), 352-360.
[8] Zellner, D. A., Garriga-Trillo, A., Centeno, S., & Wadsworth, E. (2004). Chocolate craving and the menstrual cycle. Appetite, 42(1), 119-121.
[9] Smit, H. J., & Blackburn, R. J. (2005). Reinforcing effects of caffeine and theobromine as found in chocolate. Psychopharmacology, 181(1), 101-106.
[10] Michener, W., & Rozin, P. (1994). Pharmacological versus sensory factors in the satiation of chocolate craving. Physiology & behavior, 56(3), 419-422.
[11] Kemps, E., Tiggemann, M., & Bettany, S. (2012). Non-food odorants reduce chocolate cravings. Appetite, 58(3), 1087-1090.
[12] Hammersley, R., & Reid, M. (1997). Are simple carbohydrates physiologically addictive?. Addiction research, 5(2), 145-160.
