Хуморът е сериозно нещо. Съвременните психологически теории го разглеждат като важно качество. Той носи удоволствие и ни зарежда с енергия, може да служи като буфер пред стресорите на живота или да придаде форма на трудноизразими преживявания. Как обаче формираме този капацитет?
Възрастови особености
Създаването на хумор изисква набор от умения, включително определено ниво на вербален и невербален интелект. Това е процес, при който хората успяват да видят необичайна връзка и творчески да съберат различни идеи, предизвиквайки по този начин експлозия от смях.
Изисква се преценка дали слушателите ще разберат и оценят хумора, а след това шегата да бъде разказана с определен ритъм, изграждане на напрежение и поставяне на акценти. Често сме склонни да мислим за хумора като нещо, което ни е „дадено“ или не, като цвета на очите, например.
Чувството за хумор обаче е качество, което се формира паралелно със самата личност. Децата започват да го развиват в най-ранна възраст. Разбира се, това, което е смешно за едно малко дете, не е смешно за един тийнейджър. Ето някои илюстрации:
Бебета
Бебетата не разбират хумора, но те разбират, когато се усмихвате и сте щастливи. Когато правите смешни шумове или физиономии, бебето усеща радостта ви и ви подражава. Той или тя реагира активно на физически стимули като гъделичкане и галене, както и на игри с елемент на изненада („Къде е мама?“).
Някъде между 9 и 15 месеца бебетата знаят достатъчно за света, за да разберат, че когато майката сложи пелена на главата си или ходи като патица, тя прави нещо неочаквано – и това е смешно. На този етап повечето бебета и малки деца нямат способността да синтезират или да се преструват, че едно нещо е друго, но подражанието им помага да се учат чрез пример и идентификация.
Постепенно способността за символизация се развива до такава степен, че детето разбира кога майка му се преструва, че е нещо различно от себе си. Детето осъзнава шегата и може да се развесели. В края на този етап то обикновено започва да прави опити само̀ да се шегува.
Малки деца
Тъй като активно развиват езикови умения в тази възраст, децата намират римите и „глупавите“ думи за смешни, и това ще продължи в предучилищна възраст. Много деца започват да се опитват да накарат родителите си и своите приятели да се смеят. Идеята за нарушаване на нормите е разпространена в тази възраст и води до активно продуциране на „тоалетен хумор“.
Когато някои неща са извънредно необичайни, това може да попречи на удоволствието и да превърне преживяването в ужасяващо. Децата понякога трудно разбират, че човек се преструва на чудовище, а не е действително такова. Клоуните често са плашещи за малките деца, защото приличат на хора, но не съвсем. Двусмислеността води до безпокойство.
Анимационното насилие дава защитена възможност на децата да се смеят на опасности, които в реалния живот биха довели до нараняване или смърт.
Предучилищна възраст
Децата в предучилищна възраст откриват хумор по-скоро в необичайни образи (кола с квадратни колела, прасе със слънчеви очила), отколкото в игрите на думи. Несъответствието между картини и звуци (кон, който казва „муууу“) също е смешен за тази възрастова група.
Деца в училищна възраст
Играта на думи започва да става все по-смешна. Децата откриват удоволствие в разказването на прости вицове и ги повтарят до безкрай. Грубите шеги, свързани с телесни функции, са хит, включващ използването на остроумие и сарказъм. 6-годишното дете вече не намира игри като „Къде е мама?“ или поставяне на чорапи върху ушите за смешни. Те са заменени от игри на думи и логически несъответствия.
Съдържанието на тези вицове отразява борбата с тънкостите на логическата мисъл и развитието на езика. Децата се съсредоточават все повече върху академичните умения и приятелските кръгове, отколкото върху въображаемите светове. Важна функция на хумора в тази възраст е да освободи тревогата при навлизане в света на възрастните.
Невинният тон на шегите на децата се променя, преди да напуснат основното училище. В предпубертетна възраст децата вече разказват вицове, които може да бъдат физически насилствени и сексуализирани. Вицовете им помагат да дефинират членството си в определена социална група. Тези, които разбират шегата, принадлежат към групата, а другите отпадат.
Какви са предпоставките за развитието на чувството за хумор?
Основният елемент, необходим за развитието на хумора, е социализацията. Децата трябва да разберат, че споделят опит с друго лице, преди да започнат сами да създават хумор. Необходимо е детето да притежава няколко основни умения, за да комуникира шеги отвъд простото показване на смешна физиономия.
Най-важните са въображението, способността да се възприема различна перспектива от личната и речевите способности. Почти всички видове хумор включват реализиране на несъответствие между концепцията и актуалната ситуация. С други думи, ние се смеем, когато нещата ни изненадат. Много изследователи твърдят, че хуморът всъщност улеснява процеса на изучаване на език.
Въображението играе важна роля при забелязването на несъответствия. То помага на децата да се поставят на мястото на друг, да експериментират със социални роли. Развитието на въображението е важно, за да може детето да успее да създаде свои собствени смешки.
Друго умение, което помага на децата да развият чувство за хумор, е разбирането за това как работи умът. Знаейки, че различните хора могат да имат достъп до различни знания и умствени състояния, е важно. Някои изследвания показват, че това умение е от решаващо значение за децата да разбират по-сложни шеги, включващи сарказъм и ирония.
Когато децата са развили базово разбиране за перспективата на другите, те могат да използват своя хумор, за да изследват целия спектър от емоции. Например, ако хвърляш невидима храна наоколо и крещиш от радост, можеш да накараш родител да изпълни сценарий, в който се преструва, че е ядосан. Тази шега позволява да се изследва гнева по безопасен начин. Изследванията показват, че децата с по-слабо развито чувство за хумор изпитват повишени нива на възбуда по време на социални взаимодействия.
Как да стимулираме развитието на чувството за хумор?
Никога не е твърде рано да започнете да стимулирате чувството за хумор на детето си. Когато се забавлявате с него, вие му помагате да развие игриво и хумористично отношение към живота. Един от най-добрите начини за това е да прекарвате времето си в готовност за многобройните възможности, които детето ви предоставя да се усмихвате или да се смеете (а не само да плачете от отчаяние!).
Разказвайте забавни истории и се смейте на глас. Справяйте се с малките инциденти чрез хумор. Насърчавайте опитите на детето ви за хумор. Похвалете го, че сте се забавлявали. Научете го, че възрастните също могат да бъдат смешни.
Разбира се, децата имат нужда от граници. Не желаете да насърчавате нараняващите шеги, така че бъдете добър пример и избягвайте да използвате хумора по този начин. Ако някой каже неподходяща шега, не се смейте. Отделете време да обясните на детето си защо тази шега не е смешна.
Доброто чувство за хумор е инструмент, на който децата могат да разчитат, за да виждат нещата от гледни точки, различни от очевидните, да бъдат спонтанни, да разбират неконвенционални идеи и начини на мислене, както и да не се вземат твърде сериозно.
Децата с добре развито чувство за хумор са по-весели, с по-добро самочувствие, свързват се по-лесно с връстниците си и са по-адаптивни към промени.
