• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Тежестта и последствията от насилието на индивидуално, междуличностно и групово ниво правят разбирането на човешката враждебност особено важно. В своята практика клиницистите отделят значителна част от мисленето си, за да открият, изяснят и проследят ранните прояви на враждебност в своите пациенти.

При депресивните състояния например често откриваме данни за наличие на гняв, прикрит зад тъгата. В семейните проблеми наблюдаваме доминирани от гняв и разочарование модели на общуване. Гневът може да бъде свързан със състояния на дълбока тревога поради опасност от ескалация на насилието.

Понякога обаче прикритите форми на враждебност (сарказъм, пасивна агресивност, емоционално дистанциране) са не по-малко разрушителни. Тогава човек чувства, че откритата комуникация е безсмислена или опасна. Във всички тези случаи гневът разкрива вътрешно напрежение и непокрити нужди, които доминират личността.

Фактори, пораждащи агресивното поведение

Агресивното поведение може да обслужва различни цели: да комуникира гняв и враждебност, да утвърждава господство, да смущава или плаши, да бъде реакцията на страх, болка или конкуренция.

Импулсивната агресия, например, се характеризира с експлозивни емоции. Тази форма на агресия не е планирана и често се случва в нагорещени моменти. Когато друга кола ви засече в движение и вие започнете да крещите по шофьора, изпитвате импулсивна агресия.

Инструменталната агресия от своя страна е свързана с преследване на конкретни цели. Този тип поведение обикновено се планира внимателно и целта на агресора е да получи нещо желано, като навреждането на друг човек е просто начин за постигане на поставените цели.

Изследванията показват, че жените са по-малко склонни да използват физическа агресия, но за сметка на това „предпочитат” нефизически форми като например вербална агресия, отношенческа агресия или социално отхвърляне.

Епилепсията, деменцията, психозата, злоупотребата с алкохол и наркотици, мозъчните травми и аномалии също могат да отключат или засилят проявите на агресия.

Качеството на ранните грижи в семейството играе ключова роля. Деца, които растат в атмосфера, пропита от враждебност, е по-вероятно да вярват, че насилието е приемлива форма на общуване и разрешаване на проблемите.

Когато малките деца са лишени от базисни грижи, когато се чувстват критикувани, обезценени или неглижирани, това, което изпитват, е пропиваща крехката им личност болка. Тогава те потъват в безутешна тъга или биват изпълнени с гняв и враждебност. Очевидно децата в ранна възраст не разполагат с адекватни ресурси за справяне с психичната болка и тогава агресивното поведение може да бъдат единствената форма за изразяване на преживяванията им. Като се има предвид ограничената способност за разбиране и артикулиране на емоциите, децата са почти принуди да ги изразят в действия или да ги соматизират, т.е. да се разболяват физически.

Като възрастни ни се иска да вярваме, че разполагаме с по-добри инструменти за изразяване и управление на гнева, но това невинаги е така. Когато бъдат натиснати нашите „слаби места”, когато се почувстваме застрашени – особено от човек, с когото сме емоционални свързани, тогава раненото дете бързо излиза на светло. В такива моменти едва ли се различаваме чак толкова от децата с нашите реакции на отдръпване, повишаване на тон, обвинения и т.н.

Когато се чувстваме застрашени или изоставени, е вероятно да блокираме несигурностите си, като се опитаме да ги прехвърлим на човека срещу нас. И обратно, колкото по-уверен и спокоен със себе си се чувства човек, толкова по-малко вероятно е да реагира на една неутрална ситуация като заплашителна.

Всичко това показва, че гневът трудно може да бъде напълно разбран, без да се мисли за подлежащите емоции. Обикновено те включват определена психична уязвимост, която агресивното поведение може временно да прикрие, но не и да изкорени.

Може би гневът е начинът, по който детето се е научило да се успокоява или да се изпълва със сила, която му позволява да заяви своите желания. Разбира се, още в ранна възраст гневът може да се превърне в стратегия за сплашване и контролиране на другите.

Кога гневът се превръща в проблем?

Естествено гневът често е неефективен и разрушителен начин за социално взаимодействие. Би било добре, ако враждебността в човешките отношения се ограничи – например враждебността, която се активира от най-малкото разочарование, която се използва за сплашване и доминиране, или която поддържа личността в инфантилното очакване, че всичките й желания трябва да бъдат задоволени. Дете, което не може да приеме реалността и разчита на гнева си, за да се спаси от болезнени чувства на вина и срам, трудно може да продължи психичното си развитие.

Тъй като гневът прикрива много по-тревожни, но неидентифицирани и непреработени емоции, те принуждават човек да се връща към него отново и отново. Да можеш да приемаш това, което ти се случва или това, което предизвикаш, без да се чувстваш задължен да отмъстиш или да обвиниш външните фактори, е от решаващо значение.

Всяко дете може да загуби самообладание, когато нещата не вървят. И макар на повърхността да изглежда обратното, гневът предава именно тази вътрешна уязвимост. Той възстановява илюзията за сила, но зад силните викове и свити юмруци, остава тъжно послание. Когато това послание е скрито и неизразено, ние не успяваме да растем емоционално.

В края на краищата

Унижението и нараняването могат да помогнат на човек да се чувства за кратко в позицията на контрол и сила, но не само че не разрешава вътрешния конфликт, а го ескалира. В крайна сметка, психичната устойчивост има много повече общо с култивирането и зрялото управляване на импулсите, отколкото с тяхното безкритично изразяване.

696 Споделяния

Tags:

  • д-р Светослав Савов
    д-р Светослав Савов

    Клиничен психолог, психоаналитик

    Светослав Савов е клиничен психолог, дипломиран психоаналитик и доктор по психология. Води лекционни курсове по психотерапия и психопатология в Нов български университет. Консултира деца, юноши и възрастни с емоционални и поведенчески проблеми. Научи повече за работата на д-р Савов.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Когато семейството се разделя | Част 2

В какво се изразяват трудностите и какво би могло да се направи, за да ...

Когато детето стане жертва на семейните войни

Синдром на родителското отчуждаване - проявления и причини

Какво е психотерапията и може ли да ми помогне тя?

Всички сме чували поне веднъж (или пък самите ние сме казвали), че “психотерапията е ...

Психофизиология на мотивацията | Част 1

Преструвайте се на успешни, докато наистина не успеете!

Малко сън –> повече болка

Когато нещо ни боли, е трудно да заспим. Как обаче проблемите със съня влияят ...