Абсурдите в публичното пространство са всекидневие, но някои от тях заслужават специално споменаване. Напоследък ставаме свидетели на една интересна тенденция и тя е рекламирането на хляб без генномодифицирани организми. Предвид ужаса, който народът [1] (и особено женската част от него [2]) изпитва от ГМО, няма нищо учудващо, че този тип реклами дават резултат и хлябът без ГМО се продава като топъл хляб. Ха-ха!

Като част от маркетинговото звено на компанията, за която работя, аз нямам нищо против добрия маркетинг, но имам сериозен проблем с подвеждащите реклами. С това нямам предвид, че има ГМО в хляба без ГМО. Мога да ви кажа какво имам предвид по елементарен начин, но няма да го направя, за да осъзнаете абсурдността на ситуацията в пъстрата ѝ многопластовост.

1. В България няма ГМО хляб

Може би трябва да започна с това, че влагането на генномодифицирани организми е недопустимо по стандарта за хляб и брашно „България“. Но не всички хлябове и брашна се произвеждат по този стандарт, затова ще продължа с друга важна информация.

От 2005 година у нас действа Законът за генетично модифицирани организми, а от 2010 година има пълна забрана за отглеждането на ГМО за комерсиални или научни цели. Съгласно въпросния закон лансирането на подобни организми на пазара – самостоятелно или като част от състава на хранителни продукти, може да стане единствено с разрешението на министъра на земеделието и храните.

Нещо повече, проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми (ГМО) и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти е много стриктно регулирано от европейския регламент EC 1830/2003. Там, в чл. 74, ал. 2 пише, че използването на ГМО трябва да се декларира с етикет и за тяхното изреждане в състава трябва да се използват букви с размер „два пъти по-голям в сравнение с останалата част на надписа и с цвят и шрифт, различни от основния“.

Опитайте се да намерите хляб с ГМО на българския пазар. Ако такъв съществува, той ще бъде видим от Космоса.

2. В света няма ГМО пшеница

Като изключим водата, основната съставка в хляба е пшеничното брашно. Водата няма как да бъде ГМО, защото в нея няма гени. Това, естествено, не би попречило на някой търговец на бутилирана вода да напише на нея „Без ГМО“, както сме виждали на някои опаковки със сол [*], например.

Но да се върнем на пшеничното брашно – то също няма как да бъде ГМО, защото на този етап на световния пазар няма комерсиализирана ГМО пшеница [3]. Това отчасти е така, защото обичайно използваната за направата на хляба зимна пшеница (Triticum aestivum) е с хексаплоиден набор от хромозоми.

Иначе казано, нейните соматични клетки съдържат шест почти идентични копия на всяка хромозома, а това я прави изключително сложна за генетично модифициране. Полагат се научни усилия за разработването на сортове, устойчиви на гъбични болести като брашнеста мана [4], [5] и те може би ще бъдат факт с помощта на прецизни методи за редактиране на гени като TALEN.

Да, една от целите на генното инженерство всъщност е да създава по-устойчиви на паразити и заболявания култури. Така се създават предпоставки за използването на по-малко фунгициди и пестициди и за по-големи добиви на единица площ. Това са хубави неща и би трябвало повече да ни радват, отколкото да ни притесняват.

3. ГМО не са ужасът, за който ги смятаме

Това е тема за цяла поредица от статии, но трябва да я засегна и тук, за да остана с чувството за завършен текст и частично изпълнен дълг.

Със сигурност ще си навлека гнева на много хора с нея, но честно казано въобще не ми пука. Ето, казвам го – имам сериозен проблем с внушението, което се създава чрез все по-често използвания етикет „Без ГМО“. Внушението за един по-безопасен и по-добър продукт, който бихме могли да консумираме с чиста съвест и без здравословни опасения. Това е висша форма на комерсиална спекулация с публичното невежество, която допринася за допълнително задълбочаване на въпросното невежество.

В споменатия по-горе Закон за храните изрично е записано следното:

„Генетично модифицираните храни, генетично модифицираните организми (ГМО) за използване във или като храна и храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО, не трябва да:

1. имат неблагоприятни последици върху човешкото здраве или околната среда;
2. заблуждават потребителя;
3. се различават от храните или хранителните съставки, които са предназначени да заместят, до такава степен, че обичайната им консумация да доведе до неблагоприятни последици за потребителя по отношение на хранителната им стойност.“

За много от вас това е формален текст, който лесно може да бъде игнориран или заобиколен от търговците, но истината е, че на международно ниво непрекъснато се изследва безопасността на ГМО – на всеки един организъм, чрез редица различни методи, от различни гледни точки, многократно. Това се прави откакто има ГМО и с голяма сигурност можем да заявим, че комерсиално наличните ГМО съставки (и много от все още неналичните такива) за човешка и животинска консумация са напълно безопасни.

Не говоря за отделни проучвания, които установяват, че няма данни за вреди. Говоря за систематични обзори и метааналитични изследвания на тонове научна литература, които заключават, че няма основания за притеснение. И тези заключения се потвърждават отново и отново.

Става дума за научен консенсус, че ГМО са безопасни – компетентните по темата учени и техните организации се обединяват около това разбиране.

Към този консенсус се присъединяват Консултативния научен съвет на европейските академии (EASAC) [6], английският Научнотехнологичен консултативен съвет и независимата Американска асоциация за научен прогрес, която издава престижното списание Science (AAAS) [7].

Ето какво пише в становището на AAAS:

Науката е категорична: подобрението на посевите чрез модерните биотехнологични техники е безопасно… Световната здравна организация, Американската медицинска асоциация, Националната академия на науките на САЩ, Британското кралско общество и всяка друга уважавана организация, която е изследвала сведенията, е достигнала до същото заключение: консумацията на храни, съдържащи растителни съставки с ГМО-произход е не по-рискова от консумацията на същите храни, съдържащи съставки от растения, модифицирани с конвенционални техники.

Кратката версия

На българския пазар по-лесно ще намерите мляко от пиле, отколкото хляб с ГМО. Рекламирането на хляб (и други храни) без ГМО внася дезинформация и объркване с цел печалбарство. Време е да заговорим за безопасността на храните, в това число и на ГМО, на езика на разума и науката, а не на езика на страха и маркетинга. Колкото по-скоро, толкова по-добре за всички ни.

 

[*] Солта също няма гени. Извинете ме, ако подценявам интелекта ви.

 

Източници:

[1] Funk, C., & Rainie, L. (2015). Public and scientists’ views on science and society. Pew Research Center, 29.

[2] Moerbeek, H., & Casimir, G. (2005). Gender differences in consumers’ acceptance of genetically modified foods. International Journal of Consumer Studies, 29(4), 308-318.

[3] Mishra, A., & Arora, N. (2017). Allergenicity Assessment of Transgenic Wheat Lines In Silico. In Wheat Biotechnology (pp. 97-111). Humana Press, New York, NY.

[4] Álvarez-Alfageme, F., Von Burg, S., & Romeis, J. (2011). Infestation of transgenic powdery mildew-resistant wheat by naturally occurring insect herbivores under different environmental conditions. PloS one, 6(7), e22690.

[5] Duc, C., Nentwig, W., & Lindfeld, A. (2011). No adverse effect of genetically modified antifungal wheat on decomposition dynamics and the soil fauna community–a field study. PLoS One, 6(10), e25014.

[6] European Academies Science Advisory Council. (2013). Planting the future: opportunities and challenges for using crop genetic improvement technologies for sustainable agriculture. Policy report 21.

[7] American Association for the Advancement of Science. (2012). Statement by the AAAS Board of Directors on labeling of genetically modified foods. 2015-12-09]. American Association for the Advancement of Science. http://www. aaas. org/sites/default/files/AAAS GM statement. pdf.