• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Здислав Бекшински – Рицарят на печалния образ

Теодор Адорно казва, че след Втората световна война изкуството може да бъде само писък.

Здислав Бекшински е полски художник, фотограф и скулптор, който пълнокръвно претворява с изкуството си думите на големия немски философ.

Първият досег с неговите картини е разтърсващ, объркващ и нееднозначен. Описван от критиците като представител на дистопичния сюрреализъм, той определя себе си като бароков или готически художник.

Мексиканският режисьор, носител на Оскар, Гийермо дел Торо казва за него: „Както и в средновековното изкуство, изкуството на Бекшински е като че ли предупреждение за нетрайността на плътта – всичко красиво е тленно. Така неговите картини успяват да дадат усещане за непрекъснат разпад едновременно с усещането за непрекъсната борба за живот. В тях се таи една тайнствена поезия, опръскана с кръв и ръжда.“

Бекшински е роден на 24 февруари 1929 г. в Санок, Полша. Завършва архитектура, но я практикува твърде малко. В тази професия той се чувства окован и притиснат, затова започва да се занимава с фотография. Въпреки че по-късните му творби в изящното изкуство добиват световна популярност, фотографиите му също се ценят изключително високо, макар да са подложени на немалко критики. В тях вече се наблюдава склонността на автора да деформира реалността, да я пречупва през една драматична, често апокалиптична призма.

Самият той казва за себе си: „Ненавиждам всичко натурално, всичко, което идва директно от кравата, както се изразяваме ние, поляците. Пия само разтворимо кафе с мляко на прах, ям готови супи и месо от консерва. Ненавиждам реалността.“

Така картините, създадени от него, са изцяло плод на неговото въображение и съновидения – той никога не рисува от натура. Дърветата са без листа, огънати под напъна на суров вятър, земята е изсъхнала и безплодна, а в картините му не присъстват врати или прозорци, които да предлагат изход – те са само тъмни и страшни цепнатини към черни дупки.

През 50-те и 60-те години на 20 в. Бекшински се отдава изцяло на изобразителното изкуство. Първата изложба, която сериозно привлича вниманието на полската критика и публика и му печели световна слава, е през 1967 г. във Варшава. В нея той представя графични рисунки, от които става ясно, че е художник с отличителен и неповторим стил, а всички творби се разпродават.

В интервю художникът споделя: „Изпитвам нужда да нарисувам обект във всички краища на платното, импулс, който вероятно много класически и съвременни хора на изкуството познават … ако рисувам голо тяло, имам огромно желание да го покрия с надписи или пък тънки вени, или пък много малки незабележими детайли, които са интересни с нещо. Ако рисувам стена, искам мазилката да е олющена, ако рисувам вътрешността на сграда, искам да е покрита с паяжини, подът да е целият в отпадъци или опърпани килими и всякакви други на пръв поглед непотребни предмети. За мен едно красиво тяло, една съвършена стена или ред изящни прозорци не представляват никакъв интерес – всъщност те са синоним на пълна СКУКА.“

През 70-те Бекшински започва да изследва техниките на маслената живопис и този период бележи създаването на най-емблематичните му творби.

Разбира се, кошмарните сънища са първата асоциация с живописта му, и затова мнозина го свързват с школата на сюрреализма. Самият художник не харесва да го сравняват със Салвадор Дали или Джорджо дe Kирико: „Ако имам нещо общо със сюрреализма, това е методът на свободната асоциация. Стоя по-близо до картините от 19 в. Не ме интересува мнението на критиката – аз не съм сюрреалист н не се вдъхновявам от този стил.“

Интересна е връзката между творчеството на Здислав Бекшински и музиката. Докато рисувал, той задължително слушал музика, която създавала светове, по-действителни, отколкото можела да бъде средата в апартамента му. Музиката и изобразителното изкуство според него съществуват в неотделим съюз, макар че не може да се каже, че тя му служи за вдъхновение.

Отново с негови думи: „Музиката е единственото изцяло метафизично изкуство. Нейната абстрактна и в същото време директна природа ни носи през светлини и сенки, без да ни дава обяснения или да ни кара да се чувстваме длъжни да разбираме. Тя ни дава възможност да изпитваме най-съкровени чувства, без да ги защитаваме или оправдаваме и така, в много по-голяма степен от четката и цветовете, директно свързва душата и съществото, разумът и Мистерията.“

Така той създава своите живописни произведения подобно на симфонии, които остават без заглавия.

И въпреки че картините му чертаят мрачни и тревожни сюжети, където като че ли всичко е обречено, мнозина го описват като весел, макар и скромен човек, със страхотно чувство за хумор.

За съжаление последните години от живота му са белязани от трагични събития – любимата му съпруга умира през 1998 г., а година по-късно синът му, популярен радиоводещ, музикален журналист и преводач, се самоубива на Бъдни вечер.

Самият Бекшински също е застигнат от страшна участ – през 2005 г. младият син на неговата икономка го пробожда смъртоносно в опит да го ограби.

Светът го открива в началото на 80-те години чрез усилията на Пьотр Дмочовски, полски колекционер, емигрант във Франция.

Голяма част от произведенията, събрани от Дмочовски, могат да бъдат разгледани в създадената от него виртуална галерия.

522 Споделяния

Tags:

  • Диана Стойкова

    Диана Стойкова е филолог по образование, преводач с дългогодишен опит и докторант по философия на киното. Всички музи са нейни добри приятелки, а Аполон ѝ e втори братовчед. Обожава да говори за кино, музика, литература, изобразително изкуство, танц, човешки права и опазване…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Денят на Радина №23: Благодаря!

Признателност към всички, които бяха с нея след "Танцът Делхи"

Цар Фердинанд I в пернатото царство

Каква е връзката между цар Фердинанд I и безценната колекция от рисунки на птици, ...

Прави каквото трябва, за да стане каквото искаш

За причинно-следствените връзки в живота на един модел и влогър

Sevdaliza или другото име на фючър трип-хопа с персийски полъх

Магнетичната иранска изпълнителка ще представи умопомрачителния си визуален албум ISON у нас през февруари

Денят на Радинa №20: Горещи великденски яйца

Великденските яйца парят, но само докато са в тенджерата :)

Леглото и простичкият сутрешен ритуал

В контекста на обещанията, които чертаем наум в разгара на пролетните празници, бихме могли ...