Знаете ли защо дворецът „Врана“ се казва така?
Цар Фердинанд I го кръщава така заради огромната си любов към птиците. Имението, което първоначално е чифлик на турския управител на София Осман паша, на няколко пъти променя собствениците си след Освобождението и в крайна сметка се озовава владение на царското семейство. Цар Фердинанд решава да го кръсти на първата птица, която кацне на покрива на новопридобития имот и така дворецът и прекрасният прилежащ парк получават името „Врана“.
Личността на Цар Фердинанд I и действията му по време на Междусъюзническата и Първата световна война са противоречиви от гледна точка на историята.
Безспорен е обаче приносът му към ботаниката и орнитологията, както и към музейното дело и развитието на изкуството в България.
Безценно от днешна гледна точка се оказва решението му да откупи колекция от илюстрации на птици от издателство на ръба на фалита. Всичко това ни се разкрива от новооткритата в Музея на София изложба „Птиците в изкуството и цар Фердинанд I“.
Изложбата „Птиците в изкуството и цар Фердинанд I“ включва около 400 оригинални илюстрации – част от изключително ценното орнитологично издание в 12 тома „Науман, Естествена история на птиците на Централна Европа“(„Naumann, Naturgeschichte der Vogel Mittel-Europas“).
Дълго време колекцията от илюстрации е била смятана за изгубена или унищожена по време на войните и никога не е била представяна пред публика. Цар Фердинанд I спасява всички оригинални илюстрации, както и 12-томовото издание, и ги предоставя за съхранение на създадения от него Царския исторически музей, наследен по-късно от Националния природонаучен музей.
Днес колекцията е собственост на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН, в чиято библиотека ги открива председателят на дружество ДАФНИ (Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори) Георги Пчеларов.
В самата изложба са показани 65 избрани оригинални акварели с авторски бележки от Джон Джерард Кьолеманс (1842-1912), Еди де Маес, Бруно Гайслер (1857-1945), Отто Клайншмидт (1870-1954) и др. Те са сред най-изтъкнатите за времето си европейски художници-орнитолози, затова и присъствието на оригиналните им творби в България, смятани за изгубени, е от изключителна важност за страната ни.
В една от галериите на бившата централна градска баня, понастоящем – Музей на град София – са изложени и четири от общо дванадесетте тома на оригиналното научно издание.
Неговият съставител, Йохан Фрийдрих Науман, го подготвя повече от 25 години.
На началната страница на том I (включен в изложената в музея експозиция) от поредицата (1905 г.) откриваме ключа към въпроса как ценните оригинални илюстрации, рисувани в продължение на няколко десетилетия, се пазят и до днес в България. Сред авторите-художници е Пол Леверкюн (Германия).
През юни 1892 г. той пристига в България по покана на цар Фердинанд I и е ангажиран с новооткритите Княжески естественоисторически музей и зоопарк в София.
Според оскъдната налична документация за оригиналните илюстрации, които понастоящем се пазят в библиотеката на Института по биоразнообразие, те са заведени през 1947 г. след създаването на бившия институт по зоология. Дотогава те са част от книжния фонд на Царския естественоисторически музей. Това е днешният Национален природонаучен музей, където се намира и библиотеката на ИБЕИ. Той е основан през 1889 г. с Указ на цар Фердинанд I, като негов първи уредник е именно д-р Пол Леверкюн.
В изложбата са включени и рисунки на птици на значими български автори – Иван Милев, Харалампи Тачев, Николай Ростовцев и др., които правят плавна връзка с развитието на изобразителното изкуство в България след Освобождението. Тези творби не са научни илюстрации, а декоративно-приложни проекти. В тях посредством специфичните за българското изкуство от периода на 20-те години изразни средства, стилизирано, декоративно, в духа на влиянията на сецесиона, са претворени птици, характерни за Централна Европа.
Особено впечатляващи са и съдовете за поднасяне на дивеч, принадлежали някога на царското семейство. Кураторът на изложбата, Христина Грозданова, разказва, че ловът, на който цар Фердинанд I е бил страстен почитател, е пряко свързан със създаването и обогатяването на колекции от препарирани животни, както и с рисуването, създаването на детайлни, натуралистични илюстрации на птици, художественото оформление на престижни научни издания. В изложбата са показани две птици от сребро – глухар и тетрев, дар на цар Фердинанд I.
Експозицията съдържа и един особено важен акцент – непоказван до момента официален портрет на цар Фердинанд I от Никола Михайлов, един от най-известните български портретисти у нас. През първото десетилетие на XX век той работи като художник към Министерство на народното просвещение и придворен художник на цар Фердинанд I. Този представителен портрет се показва за първи път пред публика. Той е важен елемент от експозицията, в която са събрани предимно непоказвани до момента художествени произведения. Портретът, предоставен от частна аукционна къща „Енакор“, не е сред публикуваните в албума на Никола Михайлов от 1928 г. и до момента не е изследван и не е бил достояние на широката публика и специалистите.
Естественото продължение на изложбата е третата годишна изложба на дружество ДАФНИ, която ще се открие на 2 октомври, 2018 г. Тя е посветена на същата тема и е озаглавена „Птиците на Европа“. Експозицията съдържа произведения от съвременни автори, сред които утвърдени имена и опитни художници, илюстрирали научни и специализирани орнитологични издания, както и творби на млади автори, дипломирани студенти от НХА.
Каталогът на експозицията е изготвен от специализираното в издаване на научна литература издателство „Пенсофт“ – партньор на проекта.
Изложбата „Птиците в изкуството и цар Фердинанд I“ беше открита на 4 септември в Музея на София и може да бъде разгледана до 31 октомври 2018 г.
* За статията е използвана информация от каталога, съставен специално за изложбата от издателство „Пенсофт“.
