Не са много музикалните събития, които очаквам с парещ ентусиазъм. След броени дни предстои първото такова за годината и при мисълта, че то ще се случи на роден терен, горя вътрешно като фойерверк. За себе си отчитам, че съм радетел на душевната екстраваганца и приятел на неконвенционалното звучене, но независимо от жанровите предпочитания, човек трудно би подходил неутрално към Sevdaliza – едно име от Изтока, чийто нов прочит на дефиницията „експериментален поп“ клубната сцена в София ще чуе именно на 10 февруари в ДНК (бившия Blender в подлеза).
Изразителната иранка пристига у нас по покана на ReelFeel и Boyscout, за да представи дебютния си албум ISON като следваща спирка от турнето The Wandress. Интересно е, че ден преди организаторите официално да обявят предстоящата грандиозна изненада, рипийтвах Bluecid в малките часове на нощта почти до припадък, молейки се на Космоса някой да я докара тая жена в България. И само на сутринта, бам!
Родената в Техеран Sevda Alizadeh има интересна житейска история и то още от времето, преди да се утвърди като артист. След като се мести да живее в Холандия като тийнейджър, тя се присъединява към холандския национален отбор по баскетбол за жени, но не след дълго изоставя спорта в преследване на артистичните си пориви.
Първият мини-албум на Sevdaliza The Suspenden Kid излезе през януари 2015 и веднага се превърна в световнопризнат дебют, а малко по-късно същата година последва и втори EP – Children of Silk. 30-годишната изпълнителка често чупи познатите рамки и стандарти в бранша, за да се докаже както като интригуващ музикант, така и като визуален артист със собствено усещане за сценарий и режисура. В своите клипове залага на тенденцията да изяснява централните си теми – за властта и амбицията, конфликтното взаимодействие между женствеността и ограниченията на майчинството, очакванията на обществото, отношението към голотата и пластмасовия идеал за красота.
Музиката ѝ, съвременен микс от трип-хоп, алтърнатив арендби и индъстриъл, винаги е тежко оркестрирана, тъмна и вдъхновена от Изтока и Запада. Жанрово не спира дотук и често обогатява стила си с джаз, нео соул, фючър поп и грайм. Впечатляващо е, че провокира мисъл и дискомфорт повече чрез емоцията в гласа си, отколкото с историите, които песните ѝ разказват. Всичко това я прави некомерсиален музикант – такъв, който със сигурност не пасва на всяко музикално небце.
През 2016 отново дебютира, но с късометражния филм The Formula, в който участва с главна роля. Видеото, проследяващо отношенията между двама любовници, разглежда темите за смъртта, любовта и щастието, а фоновите тракове The Formula и The Language Of Limbo не пропускат да оставят парливи тръпки по гръбнака. Кулминацията идва с края на визуалния шедьовър, драматично съпроводен от Mad Woman – почти толкова горчив и непредсказуем като реалния живот.
През април миналата година Sevdaliza издаде и първия си студиен албум, озаглавен ISON, с който, освен че отново получи широк и положителен медиен отзвук по света, си гарантира и разпродадено турне в Европа, Щатите и Австралия. Визуалните ефекти към клиповете от албума, дело на Hirad Sab – обичаен за иранката визуален колаборатор, запазват зловещото усещане, което още дизайнът на обложката носи. На нея виждаме дигитализирана маска на собственото лице на певицата в преобладаващо кървавочервени нюанси, създадена от скулптора Sarah Sitkin.
Сюрреалистичната стилизация на хипнотичните образи и динамизирането им след това отварят вратите към основния метафоричен концепт – Sevdaliza като майка на самата себе си, на миналите си животи и на отделните сингли в албума (16 на брой). Фокусирайки се изцяло върху зрелищните клипове на кинематографския шедьовър Hear My Pain Heal, митологичната Human, Marilyn Monroe и That Other Girl, на пръв поглед може да се появи впечатлението, че музиката не е така изразителна без визуализациите. Звуковият свят обаче тук е толкова всеобгръщащ, богат на детайли, атмосфера и езици, че едва ли не функционира като самостоятелен филм. Заслугите за саунд минимализма пък са на ротердамския бийтмейкър Mucky, с когото иранката работи над албума.
ISON обръща внимание на универсални истини и сложни емоционални взаимоотношения – връзката между майката и детето, например, в песните Hero и особено Shahmaran. Името идва от митично създание в кюрдските райони на Средния Изток, често описвано като кралица на змиите и изобразявано с женски черти над талията и такива на змия под нея. Когато умира Шахмаран, се казва, че духът преминава в дъщеря ѝ.
Освен философски разсъждения, авангардната певица изразява и политически позиции чрез музиката си – парчето Bebin, изпято на родния ѝ фарси, е протест срещу президентския указ за така наречената забрана за влизане на граждани от няколко мюсюлмански държави в САЩ на Доналд Тръмп.
ISON е изпълнен с тласкаща динамика между уязвимост и власт, увереност и състрадание – болезнени дихотомии, които Sеvdaliza цели да отключи. И явно успява, щом музиката ѝ влиза така органично под кожата и остава трайно в съзнанието.
