Уютът се крие в доброто помежду ни. Съдържа се и в двама ни поотделно. Когато не си е направил сметка за календарния ден пък, вирее най-добре в хармонията на общите ни интереси. Или в копнежа да си споделяме тихо по нещичко ново всяка година, без да се разкриваме съвсем. А когато общуваме, да се изслушваме. Уютът е вникването в детайли от света на другия, без да е необходима покана за това. Той е ефимерен и невидим и изпълва дома с достатъчност, когато през декември впръскваме аромати на портокалови корички.
В зимните седмици музиката на Ела Фицджералд e бучката кафява захар, с която подслаждам следобедната си чаша капучино. В звученето на гласа ѝ така осезаемо се долавят магиите на джаза, суинга и блуса, заради които легендарната певица получава прозвището „черния славей“.
Оцеляла като по чудо при раждането си през 1917 година в малкото градче Нюпорт Нюз, щата Вирджиния, в ранните години на нейната младост изглежда нищо не подсказва за музикалния феномен, в който Ела ще се превърне само няколко години по-късно или за влиянието, което ще окаже върху джаз музиката повсеместно. Израснала без баща, загубила и майка си преди да навърши пълнолетие, този период от живота й е низ от перипетии, плюс солидна доза гето непредсказуемости. От импровизираните представления с танци, които изнася по улиците с приятели, за да събира пари от минувачи, през харлемските приключения по нощни клубове в компанията на възрастни господа, всичко изглежда приказно и сюрреалистично.
Всъщност точно толкова многолик и едновременно смайващ е целият живот на Първата дама на песента. Потапяйки се в дискографията й, човек бързо разбира, че гласът не е единственото, което се разгръща до три октави. Цялата й душа носи космичния заряд, така характерен за всяка музикална гениалност. Благородната осанка на Лейди Ела издава тихата, несподелима тъга на нейния живот, която тя така и не изтъква, но богатият тембър в ниския регистър и кристалната бистрота във височините рисуват вътрешната драматургия на вокално майсторските ѝ балади.
По стъпките към постигането на първата си мечта да бъде танцьорка, през 1934 година Ела се явява на местен конкурс за таланти, но е твърде емоционална, за да танцува. Накрая успява не просто да смае, а да смълчи публиката с изпровизирано певческо изпълнение и с това полага началото на една от най-успешните кариери в музикалната история.
За кратко натрупала популярност и с други аматьорски участия след това, тя е поканена да се присъедини към оркестъра на великия тогава Чък Уеб. През следващите няколко години записва едни от най-известните си песни, а след смъртта на продуцента през 1939 дори ръководи бенда му цели три години. През този период тя записва и с други музиканти, сред които Бени Гудман, но същинската й солова кариера започва от средата на 40-те години на ХХ век.
Клубната сцена от това време още помни блестящите ѝ импровизации, напоени със спонтанен, щедър хумор и смях. Скоро след това, със залеза на суинг ерата и биг бендовете, джазът започва да се видоизменя. Наред с новия феномен бибоп, Ела развива така нареченото скат пеене. Опитвайки се да имитира с гласа си онова, което чува, че свирят духовите инструменти в оркестъра, се появяват прочутите й вокални сола, изцяло от срички „уаба“, „даба“, „шаба“ – без текст, но със завладяваща енергия. Около 50-те и 60-те години, когато работи с продуцента Норман Гранц и добива слава в Европа, популярността ѝ надскача музикалния свят.
За две години (през 1957 и 1958) Ела записва 19 албума с песни, създадени от класиците Коул Портър, Ървинг Бърлин, Гершуин, Жобим, Луис Армстронг, Дюк Елингтън и много други. В дискографията ѝ присъстват два коледни албума, по-ранният, от които – „Ella Wishes You a Swinging Christmas” – е продуциран пак от лейбъла на Гранц Verve през лятото на 1960 година. В тази колекция от любими празнични песнопойки вокалната легенда се възползва отново по най-добрия начин от елегантните джаз аранжименти, дело на Франк ДеВол, за да претвори великолепно песните Jingle Bells, Sleigh Ride, Winter Wonderland и много други. Оставя оригиналния си отпечатък и върху мрачната What Are You Doing New Year’s Eve, не пропуска също сладката и уютна The Christmas Song. Дори изтъркани класики като Santa Clause Is Comin’ to Town звучат непринудено и свежо, поднесени с момичешката звънливост в гласа ѝ.
Следващите две десетилетия за Ела са изпълнени с напрегната, но ползотворна работа, придружена от неизменна слава, както в телевизията, така и в киното. С напредването на възрастта обаче, концертите и звукозаписите ѝ се случват все по-рядко и през 1989 г. тя записва последния си албум, озаглавен “All That Jazz”. Наред с пеенето, спечелилата 13 награди „Грами“ през годините се отдава на силна благотворителна дейност и дори оставя след себе си два брака. Тежка форма на диабет в последните години от живота на Ела ѝ донася куп страдания и прогресивна слепота, което налага официалното ѝ оттегляне от музикалната сцена с финален концерт през 1993 г. Тъжният край на тази невероятна приказка идва само три години по-късно, когато Първата дама на песента си отива от този свят в самота и с два ампутирани крака.
В тона на житейския кръговрат ще се изтъркаля и декември, който в момента расте пред очите ни. А докато той все още се кипри предновогодишно, с него расте и желанието ни да споделяме малки магични моменти с близки хора. Този албум, носещ едновременно духа на големия град и топлата семейна обстановка, стреля в целта на точно тази необходимост – за споделеност. С пожелание да ви е уютно!
