• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Негативна нагласа?

Случайно или не, точно преди да се оженим, ми попаднаха множество статии в интернет за това как се променя животът след брака. Озадачаващото за мен беше, че повечето от тези материали бяха с негативна насоченост.

Започнах да говоря по темата с познати и да наострям уши всеки път, щом разговорът отиваше в тази посока. Отново, учудващо за мен, по-голямата част от тези разговори бяха придружени с оплаквания и недоволство. Ако не бях събрала всичката си сила да убедя себе си, че не трябва да си създавам очаквания преди да съм го изпитала сама, със сигурност бих се депресирала.

Затова си поставих ултиматум да не се влияя от чужди мнения и да говоря отново по темата тогава, когато имам личен опит. Потопих се в организацията на сватбата с цялата положителна енергия, на която бях способна, а другото го оставих за след това.

Месеците преди сватбата бяха изключително вълнуващи и до ден днешен повтарям на близки и познати, че всъщност повечето ми спомени са от организацията, отколкото от самия ден. Разбира се, сватбата също не беше за подценяване като емоция, напротив.

Това беше един наистина вълшебен ден в нашия живот, защото бяхме събрали най-близките и обичани от нас хора, с които искахме да споделим любовта си и които по един или друг начин са подпомогнали развитието на нашите отношения. Не можех да проумея как нещо, което започва с толкова положителни емоции и цялата любов, на която сме способни, може да се превърне в нещо, за което съжаляваме и не харесваме.

Решението

Женени сме от година и половина и с всеки ден сме все по-щастливи. Нещата при нас накратко стоят така: преди сватбата връзката ни беше посветена на опознаване, напасване, уроци, убеждаване, че наистина искаме да остареем заедно; след сватбата остана само да се наслаждаваме на всичко, което сме изградили и да продължим да се учим как се обича повече от вчера.

Винаги сме знаели и сме си говорили, че искаме да се оженим. Ключово за нас се оказа да си дадем време до този момент, в което да открием различията си и да се научим да ги приемаме. Така в деня на самата сватба нямаше нито капчица съмнение и в същото време това беше стъпка, която не е подтикната от моментна емоция, а едно съвсем осъзнато решение.

След брака

Мога да говоря от гледната си точка на жена. След брака се чувствам точно на мястото си. Емоционално принадлежа точно там, където искам. Всичко сякаш се усеща много по-завършено. И не става дума за подписа, а за емоцията, която сме вложили в цялото събитие.

Животът ни определено се промени. В добра посока. Вече се представяме като семейство Воденичарови. „СЕМЕЙСТВО ВОДЕНИЧАРОВИ!“ Мога да си го повтарям цял ден и всеки път ще потрепервам от вълнение! Една приятелка ми беше казала „омръзна ми да съм дъщеря на баща си, искам вече да бъда жена на мъжа си”. При мен също беше дошло това време, в което имах нуждата да принадлежа на собственото си семейство.

В нашия случай бракът определено даде резултат в добавена стойност към връзката ни. Винаги сме го искали, но не бяхме и подозирали колко голямо влияние ще има върху нас всъщност!

344 Споделяния

Tags:

  • Пирина Воденичарова

    Казвам се Пирина. И винаги ми е било трудно да се представям по-подробно от това. Обичам уютните малки пространства, приготвените с грижа напитки, френските сирена, тъмните червила и всичките сезони, с които разполагаме. Винаги намирам на какво да се радвам,…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Котките-икони преди ерата на интернет

Разказ за няколко легендарни котки, които са обречени на безсмъртие (а не само на ...

Вечният Чарлз Дарвин на 209!

Денят на Дарвин като напомняне да бъдем смели в мислите си и жадни за ...

Изкуството да направиш перфектния подарък

На пазар за коледни и новогодишни подаръци с Руми Величкова

Денят на Радинa №6: Семейно пазаруване

Станете част от непринудения тур по магазините на семейството на Радина Кърджилова