Има истории, които са създадени, за да бъдат пренаписани. Като историята за онова време, в което Слънчевата система се е въртяла около Земята, а човечеството било направено от кал и кост. За нейното пренаписване са били нужни дързост на ума и изследователски дух.
За много от нас името на Дарвин се е превърнало в синоним на точно тези качества. Свързваме го с теория за еволюцията чрез естествен отбор. С фантастичното осъзнаване, че целият жив свят е взаимосвързан и е продукт на съвършени биологични механизми за приспособяване и оцеляване. Живота и работата на този голям човек честваме днес.
Дарвин е бил публично известна личност далеч преди публикуването на „Произход на видовете“ през 1859 година. Той е бил изтъкнат в научната общност заради големия си принос към зоологията и геологията, а публиката го е познавала като автор на публикуваната 20 години по-рано „Пътешествието с Бийгъл“.
„Произходът“ дори не е кулминацията на дарвиновата кариера – тя по-скоро е отправната точка за по-нататъшното му изследване на вариациите, човешката наследственост и еволюцията на психологията и емоциите. Интелектуалният му живот е дълъг и продуктивен, а погледът към него ни служи не само като прозорец към миналото, но и като напомняне, че този свят наистина стои на раменете на гиганти.
Роден на 12 февруари 1809 година, Чарлз Дарвин е син на две видни и заможни фамилии. Семейството на майка му – Уеджууд, са основоположници в грънчарската индустрия, а дядо му по бащина линия е изтъкнатият лекар, поет и естествен философ Еразмус Дарвин. Малкият Чарлз расте в Шросбъри заедно с трите си по-възрастни сестри Мериан, Керълайн и Сюзан, по-възрастния си брат Еразмус Алви Дарвин, и по-малката си сестра, Кетърин.
Майка им почива през 1817 година, оставяйки ги на грижата на бащата – Робът Уоринг Дарвин, който също е човек с много успешни лица – добър лекар, находчив финансист и виден представител на философското течение на свободомислещите.
Самият Чарлз е отдаден на семейството си мъж. Той се жени за братовчедка си Ема Уеджууд през 1839 година и има 10 деца от нея. Прекарва по-голямата част от живота си, работейки от вкъщи, където Ема и децата не само му правят компания, но и му помагат в изследователските проекти (включително и като опитни субекти), писането и кореспонденцията с колеги. Привързаността на Дарвин към семейството и децата прозира в много от неговото писмено наследство, особено в огорчението и покрусата, която струи от думите му след смъртта на дъщеря му Ани през 1951 година.
Дарвин придобива формалното си образование в университетите на Единбург и Кеймбридж, където прекарва безбройни часове, включително и в извънредни дейности като изучаване на морски безгръбначни, бръмбари и геология. Благодарение на близкия контакт с професора си по ботаника в Кеймбридж – Джон Стивънс Хенслоу, Дарвин получава възможността да обиколи света като придружител на Робърт Фитцрой – капитанът на прочутия кораб H.M.S. Бийгъл.
За петгодишното пътешествие, на което поема едва 22-годишен, Дарвин пише, „Пътешествието с Бийгъл е най-важното събитие в живота ми и предопределя цялата ми кариера.“ Докато обикаля света, той поддържа постоянен контакт с Хенслоу и семейството си. В огромния брой писма личи въодушевлението, с което той опознава нови хоризонти, но и фрустрацията от крайната нищета на живота в открито море.
До завръщането си в Англия през 1836, Дарвин е открил огромни фосили от бозайници на територията на Южна Америка, разработил е ново обяснение за механизма на формиране на кораловите рифове и е станал свидетел на начина на живот на традиционните общества от Тиера дел Фуего до Таити. По пътя си той осъществява важни наблюдения и събира екземпляри на животни, скали и растения, които захранват научната му дейност за десетилетия напред.
Постиженията на Дарвин по време на пътешествието печелят почетно място във водещите научни кръгове в Англия и го сближават с един от неговите кумири – геологът Чарлз Лайъл. Шестте години, през които живее в Лондон, са може би най-продуктивните в цялата му кариера. Тогава публикува „Пътешествието с Бийгъл“, координира разпределението и изучаването на много от донесените екземпляри и разработва еволюционната теория. През 1842 заедно с жена си Ема се мести да живее на юг от столицата в селото Дауни, където остава до края на живота си.
Болнав и боледуващ през по-голямата част от живота си, ученият разчита на писмената кореспонденция като основно средство за участие в публичния живот и обмен на идеи с колеги като Лайъл и ботаника Джоузеф Хукър. Това са двамата мъже, които го подтикват да публикува възгледите си за еволюцията през 1859 година – малко след това Дарвин получава писмо, че Алфред Ръсел Уолъс независимо от него е развил подобна теория, докато е събирал зоологически екземпляри в Малайския архипелаг.
Чарлз Дарвин изживява последните две десетилетия от живота си горе-долу по същия начин, по който е изживял и предходните 20 години – като деликатен джентълмен, погълнат от парника и градината си. Няколкото часа на ден, които прекарва в кабинета си, са пълноценни – благодарение на тях обществеността се радва постоянен поток от писма, книги и статии.
Дарвин умира 73-годишен на 19 април 1882 година и е погребан в Уестминстърското абатство.
Днес празнуваме 209 години от рождението му с надеждата повече хора по света да мислят и действат според принципите, които Чарлз Дарвин е отстоявал приживе и олицетворява и до днес – интелектуална смелост, нескончаема любознателност, научна мисъл и жажда за истина.
