Признавам си, че истерията около котарака Румен не ми е сред любимите начини да си губя времето в интернет. Забавно е да превърнеш домашния си любимец в главен герой на комикс и да му вложиш човешки характер, но истината е, че това прави всеки втори човек в интернет в момента. „Котки-нинджи, супер луди котета, супер яки котки, смешни котки…“ – това са едни от най-често срещаните заглавия на клипчета в youtube, но, разбира се, това, че са определени като „супер смешни“ далеч не ги прави такива.
Наистина, виртуалната коткомания достига чудовищни размери и понякога ме плаши.
Преди всички мемета, гифове, клипчета и снимки, преди самия интернет, е имало котки с истински звезден статус. Котки – суперзвезди. Котки с история, маниери и характер. Някои от тях, естествено, са плод на човешкото въображение, други ту ги има, ту не, а трети са известни с гениалните си певчески умения. Едно е сигурно – тези котки са преддигитални, но са икони. Макар никой да не ги е снимал как се стряскат от краставица (впрочем, много жесток експеримент), те ще пребъдат, защото не са интернет звезди-еднодневки, а истински легенди.
- Котката на Шрьодингер
Котката на Шрьодингер е изключително популярна с това, че според парадоксалния мисловен експеримент, в който е замесена, може да бъде жива и мъртва едновременно.
Става дума за опита на австрийския физик Е. Шрьодингер да докаже, че квантовата механика е непълна при прехода от субатомни към макроскопични системи. За целта той поставя една въображаема котка в ужасни условия.
Котката е поставена в затворена кутия. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Парадоксът идва от това, че според квантовата механика, ако върху ядрото не се провежда наблюдение, състоянието му се описва като суперпозиция (смесване) на две състояния – разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро, следователно, котката е жива и мъртва едновременно. Ако кутията бъде отворена, експериментаторът би следвало да види само едно от двете състояния – „ядрото се е разпаднало, котката е мъртва“ или „ядрото не се е разпаднало, котката е жива“.
Въпросът е следният: кога системата престава да съществува като смесване на две състояния и избира едно конкретно? С този експеримент Шрьодингер иска да покаже, че квантовата механика е непълна без някои правила, които показват, при какви условия се случва колапс на вълновата функция и котката става или жива, или мъртва, но не и едното, и другото едновременно.
Впрочем в интерпретацията на квантовата механика за паралелните светове е напълно възможно котката да е едновременно жива и мъртва, в зависимост от коя вселена я наблюдаваш, но това е друга тема.
- Бегемот от „Майстора и Маргарита“
Думата „бегемот“ идва от наименованието на митичен звяр, подобен на носорог, хипопотам или слон, за който се споменава в Библията. През Средновековието думата се използва като едно от имената на самия Дявол, а в руския език означава просто „хипопотам“.
В безсмъртното произведение на Михаил Булгаков Бегемот е черен котарак от свитата на Дявола, подвизаващ се под името Воланд, който посещава Москва и причинява един куп неприятности на жителите ѝ.
Бегемот е „огромен като шопар, черен като катран или като гарван и със страхотни кавалерийски мустаци“, когато е котка и „шишко със съдран каскет и котешка муцуна“, когато е човек. Основната роля на демона-котарак в „Майстора и Маргарита“ е да сътворява хаос и безредие, ведно със своя верен приятел Коровиев, да бъде абсолютно непредвидим в действията и темперамента си, да се явява и изчезва най-неочаквано. Единственото, което със сигурност читателят очаква, докато поглъща страница след страница от романа, е да се залива от смях при всяка негова поява.
Ако сте забравили…
„Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак ѝ направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
- Том от анимационната поредица „Том и Джери“
Том е сиво-бял домашен котарак (първоначално наречен Джаспър), който води вечна и непримирима борба с малкия кафяв мишок Джери. Той се опитва да го надвие с чукове, брадви, експлозиви, най-разнообразни тежки предмети, капани, отрова…
В 99,9 процента от случаите обаче не успява и Джери излиза победител. И двамата демонстрират забележителни нива на изобретателност в садизма, който са готови да приложат един спрямо друг, за което създателите „Хана и Барбара“ неведнъж са получавали критики от разтревожени родители. Факт е, че анимационният сериал съществува от 1940 г. и печели множество награди „Оскар“.
Макар почти никога да не говори, а когато изобщо чуваме гласа му, то е за да попее на любимата си, котаракът Том е може би най-популярната анимационна котка в историята.
Конкуренция му прави само Силвестър от „Шантави Рисунки“ (Looney Tunes), който пък е обсебен от преследването на птичето Туити. Макар и доста по-развит като персонаж, той не може да засенчи Том, който вдъхновява появата на множество анимационни глуповати антропоморфни злодеи, в това число и Вълка от „Ну погоди“.
- „Котка в дъжда“ на Ърнест Хемингуей
Присъствието на тази котка в класацията, пък и в самия разказ на Хемингуей, е преди всичко метафорично. Котките са навсякъде в творчеството и живота на Хемингуей, а историята за колонията от шестопръсти (полидактилни) котки, които живеят и до днес в дома-музей на писателя, е всеизвестна.
В разказа „Котка в дъжда“ една американска съпруга вижда през прозореца котенце, скрито от дъжда навън и настоява пред съпруга си, че иска да го вземе.
В действителност този разказ е един от най-блестящите примери, илюстриращи „теорията за айсберга“ на Хемингуей. В тази теория той твърди, че ако един писател е достатъчно искрен в това, което пише, няма нужда нещата да бъдат изказани, а по-скоро почувствани от читателя. Точно като айсбергът, чиято видима част над водата е едва една осма от цялата му площ. Най-същественото остава невидимо и подводно, твърди Хемингуей.
Така и котката тук не е точно котка, а природата ѝ остава мистична и неуловима за читателя, а според много тълкуватели тя е метафора за желанието на главната героиня да има деца. В нейната мистерия се състои и основното ѝ достойнство, което я прави безсмъртна в американската, пък и световната литература.
- Котките от мюзикъла на Андрю Лойд Уебър
Тук ще се срещнем не с една, а с няколко емблематични котки. За първи път те се появяват в сборника от поеми „Популярна книга за котките от Стария опосум“ на Т.С. Елиът и се казват Местофел, Инат-Наопак, Хитруша, Пакостничко, Мистериозната котка Макавити, Старата дунда…
Легендарният британски композитор Андрю Лойд Уебър превръща историята им в един от най-популярните мюзикъли на всички времена, след като го поставя за първи път на Бродуей през 1982 г. Историята проследява съдбоносното решение, което котешкото племе Джеликъл и неговият вожд трябва да вземат, а именно – коя от котките ще получи право на нов живот. Всеки от главните герои се бори за това: Котаракът-джентълмен Бъстъфър Джоунс, злодеят Маккавити, фокусникът Мистър Мистъфийлс. Централната роля обаче е тази на Гризабела.
Някога обожавана и красива, тя напуска племето. След време обаче решава да се завърне, но по-старите членове на племето отказват да я приемат обратно. Някога облечена с красива и блестяща рокля, сега тя носи износен кожух. Тя живее загубена в спомените за някогашната любов на останалите котки. Нейно е едно от най-безсмъртните изпълнения в мюзикълите въобще: „Memory“.
Не ни остана място за Чеширския котарак от „Алиса в страната на чудесата“, за Котарака в чизми или за Черната котка от „Le Chat Noir“, най-известното кабаре в света…така или иначе, с котките човек никога не знае, така че току-виж се промъкнали незабележимо зад затварящата се врата…
