• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

„Ако всички хора знаеха какво говорят един за друг, на света нямаше да има дори четирима приятели“, пише Паскал няколко века преди интернет и фейсбук. Само цифрата 4 днес ми се вижда леко завишена.“ – „Паскал – Всичките наши тела“.

„Чупил съм си лявото стъпало, левия глезен, дясното бедро, лявата китка и дясното рамо… Всеки път ортопедите ме питат скиор ли сте, с мотора ли паднахте, внимавайте с футбола, алпинист ли… Не съм скиор, не играя футбол, не карам мотор, не се катеря по скали, ползвам по-спокойната работа на писател. Но вече знам, че литературата, и тук всички кости ще ме подкрепят, е рискова игра. Не можеш да влизаш безнаказано в различни тела и да се измъкваш невредим.“ – „Рекапитулация – Всичките наши тела“.

Докато четях „Всичките наши тела“ – последната книга на Георги Господинов се чудех как е възможно някой, бил той и истински голям писател, да успее с толкова прецизен (но и безкрайно милостив) скалпел да проникне в съзнанието ми и с толкова прости думи и кратки изречения да изясни безкрайно сложни душевни състояния.

„Давам си сметка, вероятно като мнозина преди мен, че сред личните ми спомени има много, родени от книги. Четенето произвежда спомени.

Отдавна не помня и съм се отказал да търся кои са прочетени, кои – не. Не намирам никаква разлика, всичко е преживяно, всичко ме кара да настръхвам, всичко е оставило белег.

По всичките мои тела…“.

„Всичките наши тела“, корица. Снимка: Елена Калпакчиева.

И наистина, това твърдение от първия разказ е напълно валидно в рамките на тези 103 свръхкратки истории, във всяка от които разпознавам детската себе си, младата себе си, зрялата себе си и онази, която предстои да срещна в старостта.

Всичките мои литературни тела, съставляващи настоящата ми същност, непрекъснато изскачат, надничат иззад всеки ъгъл в книгата. Разпознавам се в младежа, който предпочита разказите на Селинджър много повече пред романа и държи да го уведоми за това, в младия провинциален естет, обсебен от Сей Шонагон, който намира изисканост в списъците за пазар…

Като че ли това винаги е било основното достойнство на писането на Господинов – спомен за нещо малко, отдавна преживяно. Емоция, която се е криела из потайните кътчета на подсъзнанието, изведнъж изплува толкова настойчиво, че трябва да я изкажеш. Детайлите, облечени в думи, които са най-важната част от ежедневието. Веднъж прочетени, те стават дотолкова близки, че вече е невъзможно да ги отделим от собствените си преживявания.

Всяка история поразява със своята фрагментарност, в която нищо не липсва и е част от някакво неосъзнато и неосмислено още цяло. Всяка дума е точен изстрел в целта и успява да постигне това, което при други е невъзможно с цял роман. Самият автор ги нарича „едноминутни новели“ (като използва определението на Ищван Йоркен) и така обяснява причините зад краткостта – „…в такива времена като днешното, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума.“

Мисля си също обаче колко е трудно на днешния читател да задържи вниманието си и да довърши фабула, разгърната в над 300 страници. Свръхкратките истории на Георги Господинов могат да бъдат побрани във фейсбук статус и успяват да ни концентрират в себе си така, че да си представим цял един живот, наш или чужд, който би могъл да съставлява романа зад историята.

Вездесъщата и присъща за Господинов тъга е пропита във всяко изречение и тук, както в предишните му книги, но тази тъга никога не е смачкваща. Тя се заявява само за да се осмее миг след това и е някак жизнеутвърждаваща. Тази весела меланхолия е толкова присъща на всички нас от България, от Балканите по принцип, и е още една причина да четем така емпатично неговите книги.

Толкова лично и толкова универсално, писането на Георги Господинов очевидно докосва повече хора, отколкото дори ми се иска – ревностно искам неговите истории да са само мои, защото ги усещам като прекалено интимни щрихи на душата си.

И все пак никак не съм единствената, която се припознава в тях. Представянето на „Всичките наши тела“ на 21 юни премина пред абсолютно препълнената зала на Младежкия театър.

Представяне на „Всичките наши тела“. Снимка: Младежки театър „Николай Бинев“.

Георги Господинов се завърна за него след едногодишен престой в Ню Йорк, където беше стипендиант на една от най-престижните стипендии за писатели в света – на Нюйоркската обществена библиотека.

Писателят я печели с проект за нов роман – по неговите думи той ще е „особен, леко шантав“. Текстът ще се занимава с времето от Втората световна война до наши дни – времето на един човешки живот. Господинов споделя, че си е дал сметка, че хората, родени тогава, си отиват днес и е от изключителна важност да ги чуем.

Всичките мои тела ще чакат с нетърпение тази книга, за да се открият отново, едно по едно, в нея.

Книгата на Георги Господинов. „Всичките наши тела“ излиза от ИК „Жанет 45“, 2018. Цена: 14 лв.

Заглавна снимка: Георги Господинов. Източник: Facebook

1K Споделяния

Tags:

  • Диана Стойкова

    Диана Стойкова е филолог по образование, преводач с дългогодишен опит и докторант по философия на киното. Всички музи са нейни добри приятелки, а Аполон ѝ e втори братовчед. Обожава да говори за кино, музика, литература, изобразително изкуство, танц, човешки права и опазване…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Серпентиненият танц на Лои Фюлер – предчувствие за кино?

Американската балерина и нейната танцова революция, която вдъхновява и киното

Любов като на картина: 3 любовни картини на велики художници

Нека разгледаме някои произведения на велики художници, които изобразяват любовта между двама души

Денят на Радина №23: Благодаря!

Признателност към всички, които бяха с нея след "Танцът Делхи"