Чувството на ревност представлява емоционална реакция на заплаха за значима връзка от реален или въображаем съперник. Известна ревност в партньорските отношения може да изглежда естествена, но понякога тя придобива разрушителни размери. Ето как и кога се случва това.
Какво стои зад ревността?
Ревността изисква участието на поне трима души (субект, партньор и съперник). Твърде вероятно е да изпитаме ревност, ако романтичният ни партньор изглежда емоционално или сексуално привлечен от друг. Ревност се появява и когато родителят обръща внимание на ново дете в семейството. В тези ситуации ревността мотивира поведение, което да възстанови връзката с партньора, а може би и да разруши заплашителните отношения между партньора и конкурента.
Ревността показва ангажираността ни във връзката и носи информация за възможни затруднения в нея. Една от причините, поради които е болезнено да си признаем, че я изпитваме, е, че тя би могла да покаже липса на баланс в отношенията, твърди проф. Дейвид Бъс (2011) от Тексаския университет в Остин. „Това е сигнал, че вашият партньор има по-голяма стойност от Вас, или че сте заплашени или се страхувате, че партньорът Ви може да си тръгне“, пише той.
Поредица от изследвания (Wade & Walsh, 2008; Melamed, 1991; White, 1981; Gehl, 2011; Buunk, 1982) свързва проблематичните нива на ревност с определени лични характеристики:
- ниско самочувствие и трайно преживяване за неадекватност
- невротизъм: обща тенденция да бъдем мрачни, тревожни и емоционално нестабилни
- хронична несигурност в отношенията и страх от загуба
- свръхзависимост от партньора.
Очевидно е, че някой, който е бил измамен в предишна връзка, ще се страхува, че това може да се случи отново, но ревността може да има и други, не толкова явни причини. Хората с история на ранни несигурни отношения с родителските фигури и преживени травми, трудно постигат пълноценни и стабилни отношения. Често те са парализирани от страх от загуба на партньора или я предизвикват чрез свръхконтрол и насилие.
Личната несигурност не засяга равномерно всички сфери от живота. С други думи, човек може да бъде високоефективен и успешен в кариерата си, въпреки че не успява да поддържа задоволителни отношения в своя личен живот.
Какви са тревожните сигнали, че ревността може да ескалира?
- Човек иска партньора само за себе си: в началото на една връзка ревността би могла да се обърка с признак на любов или интерес. Човек не може да се насити на партньора си. В дългосрочен план обаче това води до задушаване и смърт на връзката. Притеснителните сигнали може да бъдат открити зад ласкателства и деликатни опити за контрол още при първите контакти.
- Подозрителност: проверки на телефона и местонахождението, търсене на доказателства за тотална и безусловна любов.
- Емоционална свръхзависимост: животът без присъствието на партньора е немислим; появява се нужда от доказателства за любовта, липса на увереност във възможностите за самостоятено съществуване, отчаяна адаптация към очакванията на партньора.
- Неодобрение на други приятелства и интереси: опити за изолация на партньора от външния свят, блокиране на развитието и личните стремежи.
- Упражняване на свръхонтрол: преследване на партньора, ограничаване на участието в социални мрежи, налагане на забрани.
Макар че може да допринесе за възстановяване на отношенията във връзката чрез фокус върху конфликтите в двойката, ревността крие сериозен разрушителен потенциал. Тя е чест фактор при емоционалните и физически злоупотреби и се нарежда сред водещите мотиви при убийствата на романтични партньори.
От гледна точка на преживяващия я тя води до проблеми със съня и апетита, висока тревожност, изтощение и депресивност.
Укротяване на звяра
Английският клиничен психолог Линда Блеър (2009) предлага три въпроса, чиито отговори хвърлят светлина върху проблематиката на ревността:
- Това чувство пречи ли на нормалния ми живот?
- Ревността причинява ли болка на някого, когото обичам?
- Провалям ли се да овладея ревността си?
Отговор с „да“ на който и да е от тези въпроси налага сериозно осмисляне на ситуацията.
Преживяването на ревност дава възможност на двойката да се запита какво може да липсва в отношенията. Понякога ревността е оправдана: ако вашият партньор е имал изневяра и е предал вашето доверие, това е сериозен проблем. Възможно е да ревнувате, защото сте ангажирани с някого, който не търси моногамия. Тогава ревнивите ви чувства може да са основателна причина да напуснете връзката и да потърсите някого, чиито разбирания са съвместими с вашите. Но когато ревността не почива на солидна реалност, тя разкрива собствената несигурност.
Цикълът от обвинения и оправдания може да бъде прекъснат, ако бъдат вербализирани и осмислени емоциите (недоверие, страх от загуба, гняв).
Известна несигурност и нейното толериране са част от отношенията. Ако обаче ревността се основава на дълбокото вярване, че нямате какво да предложите на партньора, рискувате да застрашите отношенията си.
