Радвам се, че напоследък все повече се повдига темата за психичното здраве. Харесва ми, когато теми от обществена значимост стават „модерни“, защото е нужно да се говори за това много повече, отколкото имаме навика да го правим.
Сякаш темата за психиката е била тема табу до скоро. Все още срещам хора, които се срамуват от психическите си проблеми, а всъщност те са много по-често срещани, отколкото предполагаме. Живеем в свят на стрес, противоречия и завист, породена от фалшивото усещане за реалност, която съществува благодарение на социалните мрежи. Чувството на неудовлетвореност и малоценност също не се срещат рядко. Всичко това в комплект води до съмнения в себе си, нервност, тревожност, несигурност и дори депресия. И нито едно от тези неща не е срамно.
Срам ли ни е да отидем на лекар, когато усетим, че имаме температура? Не. По същия начин трябва да гледаме на менталното здраве. То е не по-малко важно от физическото и при първи признаци на разклащане трябва да се обърнем към специалист. И никога, ама никога да не се срамуваме от това. Напротив!
Вместо да заровим главата си в земята, трябва гордо да изпъчим рамене, че сме помогнали на себе си и да разказваме на близките си за това, за да могат и те да се обърнат към професионалист, ако имат нужда. Често тази нужда бива неглижирана твърде дълго време, а когато най-после се решим да вземем мерки се оказва, че сме прекалили с чакането.
Превенцията е по-добра от всяко едно лечение. По същия начин лечението на нещо на пръв поглед безобидно е много по-добро решение от ненужно чакане до задълбочаване на проблема.
И какво все пак означава „емоции в баланс“?
Когато говоря за баланс, имам предвид точно това – не отхвърляне на едното и превес на другото. В каналите си често говоря за емоциите и това, че няма грешна емоция. За да бъдат те в баланс, трябва да си позволим да изпитаме всяка от тях, да анализираме реакциите си под влиянието на чувствата и да открием най-добрите начини да се справяме в различните ситуации.
Аз например се справям по един и същи начин с щастието и тъгата – излизам навън и позволявам на конкретната емоция да ме завладее. С апатията обаче се справям, като ѝ противодействам – стягам се, повтарям си, че при липса на мотивация е нужна дисциплина и започвам да правя нещо полезно против волята си. Чувството на удовлетворение накрая е много по-силно и така побеждавам нежеланието за каквото и да е дейност. Мога да изреждам още примери, но мисля, че схванахте основната идея. Най-значимите неща, които можете да направите за себе си, са следните:
- Да си позволите да чувствате всичко, без значение дали обществото класифицира една емоция като положителна или отрицателна. Животът никога не е positive vibes only – той е шарен, има от всичко и именно в това се крие чарът му. Имаме възможност да държим емоциите си в баланс, само ако им позволим да бъдат истински и всякакви.
- Да изучавате себе си непрестанно и да търсите вашите лични начини за справяне в различните ситуации. Когато стигнете до извод веднъж, всеки следващ път става все по-лесно.
- Когато се чувствате изгубени, няма нищо по-хубаво от това да потърсите помощ. Най-добре да е от професионалист. Възхищавам се на психолозите и психиатрите. Тези хора умеят да разберат неща за вас, които самите вие не разбирате.
И за да не ви говоря празни приказки, нека ви кажа, че самата аз също обмислям да се срещна с психолог скоро. Ни най-малко не се срамувам от това. Имам своите несигурности, с които от години не успявам да се справя и имам нужда от помощ.
Знам, че така ще постигна една подобрена версия на мен самата, ще бъда по-удовлетворена от личността си и ще съм по-пълноценна майка, партньор, колега, приятелка, дъщеря… дължа го на всички, които ме обичат.
Но най-много – на себе си.
