Да бъдем гъвкави в начина, по който мислим за себе си и заобикалящия свят, е от решаващо значение за нашата устойчивост. Ако се окажем заключени в твърди начини за организация на преживяванията, рискуваме да ограничим възможностите си за възприемане на нов опит и адаптация към неизбежни кризи. Свободното мислене обаче се оказва процес, много по-сложен, отколкото ни се иска да признаем.
Какво представлява ригидността?
Психичната ригидност е модел на мислене, чувстване и действие, белязан от оскъдна възприемчивост към нови идеи и гледни точки, която ограничава нашето лично развитие и качество на живот.
Няма нищо по-човешко от търсенето на ефективност и избягване на рискове, поради което не можем категорично да разделим хората на „ригидни“ и „гъвкави“. Тези, които все пак страдат от праволинейността и ритуализацията на живота си, споделят някои общи характеристики:
- мислят, че има само един правилен начин за правене на нещата и една перспектива за мислене
- боят се от промените
- придържат се към миналото в отказ да продължат напред
- избягват грешките на всяка цена.
Не е изненадващо, че психичната ригидност се проявява особено силно в контекста на романтичните отношения. Да балансираш желанията и нуждните на партньора си със своите собствени изисква способност за адаптация и промяна. Двойките, които прекарват значително време в ожесточени дискусии върху минали неправди, са склонни да страдат повече от тези, които могат да се придвижат напред.
От друга страна, човек, чийто основен стремеж е да угоди на партньора, ограничава спектъра от възможни преживявания и задушава собствения избор и ценности. Психичната ригидност ни превръща в затворници, намалява нашата адаптивност и спонтанност. Оставаме обвързани в стари модели, които ни предпазват от интелектуално и емоционално развитие.
Понякога ригидността се свързава с импулсивно противопоставяне и емоционално или физическо оттегляне. Опитът за избягване на контакта с хора или емоции може да намери израз в употреба на вещества, междуличностно недоверие, потъване в безкрайни непродуктивни фантазии.
Гъвкавостта: ключът към здравословната личност?
Една от характеристиките на здравата личност вероятно е способността за прецизна интерпретация на заобикалящата среда и собствените тревоги, желания и потребности. Нашите навигационни инструменти трябва да бъдат в състояние да се приспособят към променящите се условия. Това изисква висока степен на гъвкавост, за да се вземат предвид обстоятелствата на всяка уникална ситуация, с която се сблъскваме. Нашите реакции трябва да бъдат фино настроени и правилно коригирани. В противен случай липсата на гъвкавост и трудностите при формирането на нюансирани реакции се превръщат във водещ белег на не достатъчно добре функциониращата личност.
Обикновено това са черти на хора с нарушения в процес, който психолозите наричат „ментализация“ – способността да се разсъждава върху поведението, вътрешните състояния и мотивацията както на нас, така и на другите хора.
Гъвкавостта, която е характерна за хората със здрава личност, се смята за „адаптивна“, защото техните модели на мислене, чувстване и поведение като цяло не водят до значителни проблеми и осигуряват разумна степен на успех и удовлетворение.
Тези хора навигират в своя свят с незначителни отклонения и обикновено преодоляват или избягват големите бури. Когато личните особености причиняват хронично страдание и нарушение в междуличностните отношения или професионалната активност, тогава започваме да предполагаме наличието на разстройство на личността.
Добрата новина е, че психичната гъвкавост е умение, което може да се развие:
- Фокусирайте се върху емоциите си. Когато се изкушавате да отхвърлите дадена идея, помислете как се чувствате. Запитайте се от какво се страхувате. Ако отговаряте честно, ще забележите интересни неща.
- Съхранете желанието за растеж. Любопитството остава един от мощните инструменти, с които разполагаме, за да се развиваме като хора. Когато започнем да поставяте под въпрос неща, които сме приемали за даденост, не само намираме нови отговори, но и откриваме свят, много по-голям от този, който сме познавали преди.
- Развийте емпатия. В редица случаи не сме съгласни с идеите, начините на мислене и отношението на другите, но вместо да ги отхвърлим, можем да се опитаме да застанем на мястото на другия човек, за да разберем откъде идват тези идеи. Ако се опитаме да разберем другите, можем да направим крачка в собственото развитие.
- Приемайте грешките. Това означава разбиране на живота като непрекъснато учене, в което грешките представляват стъпки към развитие и преодоляване на остарелите модели.
