В някои случаи е много трудно да се направи разлика между реалността и фантазията. Толкова е неуловима понякога тя, че лесно можеш да я пропуснеш. Повечето хора се потапят в света на приказките или фантастичните романи, за да избягат от действителността.
Но сред нас има хора, които не правят това умишлено и живеят на границата между истинско и въображаемо през целия си живот. Ще ви разкажа за няколко психични разстройства, които неслучайно носят имената на приказни герои. В това, което тези хора преживяват, разбира се, няма нищо приказно.
1. Синдромът на Мюнхаузен
В романа на Рудолф Ерих Распе „Невероятните приключения на барон Мюнхаузен“ главният герой е изключително забавен, сладкодумен пътешественик, който вечно разкрасява своите преживелици пред приятелите си.
Затова на него е кръстен синдром, при който хората си измислят, че страдат от определена болест, за да привличат вниманието на околните. Това състояние е различно от хипохондрията, защото носителите му притежават много добри познания по медицина и могат да си измислят достоверни симптоми, за да убедят лекарите да проведат множество изследвания и да се погрижат за тях. Все още не е известно каква е причината за този синдром, но се смята, че става дума за вид разстройство на личността.
Според други теории става дума за психологически проблем, причинен от липса на грижа от родителите и постоянно чувство за изоставеност и самота.
2. Синдромът на Супермен
Противно на очакваното, не говорим за хора, които вярват, че притежават свръхсили.
Този синдром се състои в генетична аномалия, която засяга само мъже (оттам и името му). В техния кариотип присъства двойна Y хромозома, а генетичната им формула е 47XYY. Това означава, че вместо 46 хромозоми, както всеки друг човек, те притежават 47.
Това състояние понякога е свързано с трудности при ученето и забавено развитие на речта и езика. Момчетата с този синдром обикновено са с доста по-висок ръст. Но голяма част от засегнатите дори не знаят, че е така. Те са напълно в състояние да водят нормален живот, да имат семейства и да общуват нормално. Съществува теория, според която мъжете-носители на синдрома на Супермен са по-склонни да проявяват криминално поведение заради по-високите нива на тестостерон.
3. Синдромът на Алиса в Страната на чудесата
В книгата на Луис Карол малката Алиса пропада в Заешката дупка и попада в чудноват свят на странни същества, където се случват нелогични неща. Алиса се смалява, после се уголемява, среща причудливи персонажи, които говорят и се държат напълно противоестествено.
В истинския живот хората, засегнати от синдрома на Алиса, страдат от психическо разстройство, което изменя визуалните и ментални представи на пациента. Симптомите се изразяват в цялостно изкривяване на усещането за време, пространство, разстояние и измерение, пациентът се чувства напълно дезориентиран и често страда от депресия и страхова невроза. Често проявление на болестта е и мигрената.
Този синдром може да бъде причинен от тумор в мозъка, както и да е в резултат на злоупотреба с наркотици или мононуклеоза (вирусна инфекция на Епщайн-Бар). Някои смятат, че самият Луис Карол е страдал от това заболяване и то на практика го е вдъхновило за написването на неговия шедьовър.
4. Синдромът на Дориан Грей
Всички знаем историята на Дориан Грей, написана от гениалния Оскар Уайлд. Красив мъж, който продава душата си на Дявола, за да остане вечно млад. Вместо него остарява портретът му, който отразява и пороците на продадената душа.
Синдромът, кръстен на него, се споменава за първи път преди 15 години и представлява психично и поведенческо разстройство, което засяга индивиди, твърде заети със собствената си личност. Част от проявлението му се състои и в изключителната трудност, с която приемат признаците на собственото си остаряване.
Сред основните симптоми са: страх от физическо несъвършенство, нарцисизъм, психическа незрялост, отрицание на остаряването като част от човешкия живот и обсебеност на тема козметични продукти и пластична хирургия. Възможните причинители за този синдром са много: от генетични до чисто обществени, например влиянието на социални и всякакъв друг вид медии.
5. Синдромът на Питър Пан
Не е много трудно да се досетим в какво се състои този синдром. Той засяга мъже, които се страхуват да пораснат и вече като възрастни отказват да се държат като такива. Държат се като деца или тийнейджъри и са неспособни да поемат каквато и да е отговорност, точно като безсмъртния палавник, създаден от сър Джеймс Матю Бари.
В рамките на книгата за Питър Пан има и още един образ, вдъхновил името на психично разстройство, този път разпространено сред жените: синдромът на Уенди. Жените, засегнати от него, се държат прекалено майчински със своите партньори, далеч отвъд границите на нормалното и допустимото.
Една от основните причини за появата на синдрома на Питър Пан е липсата на внимание по време на детството. Мъжете, които го развиват, изпитват неистова нужда да бъдат закриляни, дори когато са вече големи.
Въпреки че такива мъже обикновено са много несигурни в действията си и неспособни да взимат решения, те демонстрират самоувереност, често арогантност, за да прикрият проблема си.
Обикновено мъжете със синдром на Питър Пан имат висок коефициент на интелигентност, но много ниска емоционална интелигентност. Точно като Питър Пан, те обитават свят, лишен от неприятности и тревоги. С помощта на психотерапия засегнатите могат успешно да се лекуват и да се пренесат успешно в света на зрелите хора.
