Отдавна не съм ви рекламирал ползите от добрата физическа кондиция, а се опасявам, че покрай предстоящите празници доста по-кадърни от мен рекламисти усилено ви рекламират тъкмо обратното. Затова временно спирам да творя в обичайния си ресор и сядам да ви разкажа две интересни открития, за които четох наскоро.
Със сигурност няма смисъл да започвам този текст с добрата стара идея, че в колкото по-добра форма сте, толкова по-голям е шансът ви да се радвате на дълъг и здрав живот. Затова ето ви една малко по-необичайна отправна точка – някои хора са в добра форма по рождение или по наследство, ако предпочитате.
Според някои изследователи [1], около половината от вариацията в аеробния капацитет може да бъде обяснена с генетични и външни фактори, вместо с тренировъчните навици на човек. Тоест, има заклети мързеливци, които могат да пробягат маратон с минимална или дори никаква подготовка. А има и любители бегачи, които се задъхват по стълбите. И за това няма виновни, освен родителите, така да се каже.
С оглед на този феномен е удачно да се запитаме има ли значение за здравето дали „добрата форма“ е придобита по наследствен или тренировъчен път. Това пита и екип канадски учени от Queen’s University в Кингстън, Канада и опитва да намери отговора с помощта на база данни от 30000 души, проследени в продължение на период от 15 години [2]. Сред тези хора изследователите идентифицират малко над 1000 двойки със сходна възраст, индекс на телесната маса и, не на последно място – аеробна издръжливост (оценена чрез стандартен тест с бягаща пътека).
Единият от двамата души в двойката докладва пълна физическа уседналост както в началото на периода на проследяване, така и 15 години по-късно. Другият е уседнал в началото на проследяването, но с времето придобива тренировъчни навици и подобрява показателите си за кардиореспираторен фитнес. В крайна сметка във всяка двойка има хора с идентично фитнес ниво, но единият човек го е получил наготово, докато другият е платил за него с цената на редовно движение.
Ако живеехме в един строг, но справедлив свят, усилените тренировки щяха да се отблагодарят на потърпевшите с по-дълъг живот. Но всъщност се оказва, че когато нивото на кардиореспираторен фитнес е едно и също (както и останалите значими биометрики), тогава и продължителността на живот е сходна, независимо дали човекът е търчал, въртял или лежал. Разбира се, по-високата физическа кондиция се свързва със значително по-нисък риск от смърт, но за добро или за лошо съдбата не разграничава между пот и генетика в този контекст.
Настоящите открития биха могли да бъдат тълкувани по два различни начина. Аз лично предпочитам мотивационната перспектива, от която личи, че дори хората, които не са били надарени с добра аеробика по рождение, могат да променят шансовете си за оцеляване, тренирайки.
Но какво да кажем за онези, които са се появили на този свят в добра кардиореспираторна форма? Има ли смисъл да се потят в залата или на стадиона, след като могат да лежат на лаврите си?
За отговора на този въпрос насочваме поглед към друго наскорошно изследване, публикувано в списание JAMA Network Open [3]. В него е включена извадка от 122000 души, чиито фитнес нива също са измерени с тест на бягаща пътека.
Учените откриват, че хората с „елитна“ кардиореспираторна кондиция (намиращите се във върховите 2,3% на своята полова и възрастова категория) са с близо 29% по-нисък риск от смърт в сравнение с хората с „висока“ кардиореспираторна кондиция (позициониращите се между 75 и 97,6 персентил). „Колкото повече, толкова повече!“, както би отбелязал Мечо Пух, ако си падаше по тренировките.
Отдавна е известно, че кардиореспираторните адаптации, които настъпват в човешкия организъм в резултат от тренировките, са полезни за здравето. Днес видяхме, че всеки от нас стартира своя жизнен път с различна преднина по отношение на тези показатели, но в крайна сметка тренировките и физическата активност са единственият способ, с който можем да ги подобряваме. И за разлика от други истории, в които прекалено хубаво не е на хубаво, тук екстремната хубост носи екстремни ползи. Или поне така са установили учените в последно време.
Източници:
[1] Bouchard, C., An, P., Rice, T., Skinner, J. S., Wilmore, J. H., Gagnon, J., … & Rao, D. C. (1999). Familial aggregation of VO2 max response to exercise training: results from the HERITAGE Family Study. Journal of applied physiology, 87(3), 1003-1008.
[2] de Lannoy, L., Sui, X., Blair, S. N., & Ross, R. (2018). All-cause mortality risk among active and inactive adults matched for cardiorespiratory fitness. European Journal of Preventive Cardiology, 2047487318809186.
[3] Mandsager, K., Harb, S., Cremer, P., Phelan, D., Nissen, S. E., & Jaber, W. (2018). Association of Cardiorespiratory Fitness With Long-term Mortality Among Adults Undergoing Exercise Treadmill Testing. JAMA Network Open, 1(6), e183605-e183605.
