Хората са склонни да лъжат, за да прикриват истинските си чувства, действия или аспекти от своя живот. Обикновено техният избор е съзнаван и не е свързан с трайни увреждания на личността. Патологичните лъжци от своя страна правят неверни изказвания без видима причина. Какви може да бъдат техните мотиви?
Лъжене за самото лъжене?
Лъжата и самозаблудата са част от ежедневните човешки отношения. Понякога дори играят ролята на „свързващо лепило“. За разлика от тях патологичното лъжене изглежда неконтролириуемо и без явна причина. Обикновено то се случва импулсивно и поради хроничния си характер води до дълбоко увреждане в междуличностните отношения.
Все още липсва консенсус в психиатричната общност относно природата на този феномен, но някои от компонентите му са известни. Патологичните лъжи (наричани още натрапливи) се случват без очевиден психологически или инструментален мотив, т.е. изглежда, че целта им е по-скоро вътрешна (неосъзната).
Въпреки че разпространението на феномена в общата популация не е добре изследвано, някои проучвания показват, че е засегнат около 1% от общата популация, със средна възраст на поява 16-24 години. Съотношението между половете е равно. Тези данни в общи линии съответстват на разпространението на личностовите разстройства.
Личностови характеристики
Наблюденията показват, че патологичните лъжци като цяло имат адекватна преценка по много въпроси, т.е. те не са психотични. Повече от половината от тях обаче се ангажират в криминално поведение – кражби, измами, фалшифициране и плагиатство. Други са успешни професионалисти без престъпна история.
Патологичното лъжене се разграничава от други психиатрични състояния, като например личностовите разстройства. За разлика от пациентите с гранично личностово разстройство, патологичните лъжци не показват интензивни емоционални амплитуди или суицидно поведение.
- Хората с гранично личностно разстройство могат да лъжат, защото се опитват да избягат от чувството на срам или нестабилна самооценка, както и поради инструментални причини.
- При тези с антисоциално личностово разстройство лъжите често имат за цел външна печалба, манипулация или злоупотреба, за разлика от натрапливите лъжци, които по-рядко страдат от характерните за социопатните личности поведенчески разстройства в детска възраст.
- Друга група – хората с нарцистично личностово разстройство, лъжат, като че ли стремейки се да поддържат фалшива самоувереност и чувство за превъзходство над другите.
Причини
Патологичните лъжи биха могли да бъдат свързани с широк спектър от фактори:
- Детство, изпълнено със злоупотреби, неглижиране, загуби или живот в институции, където лъжата се превръща в механизъм за справяне
- Сексуално или физическо насилие в детството
- Невропсихологични и когнитивни аномалии
- Импулсивни разстройства: клептомания, патологично залагане, натрапливо пазаруване
- Личностови разстройства: антисоциално, нарцистично, гранично, хистрионно и др.
- Злоупотреба с вещества
- Проблеми с идентичността и самооценката.
Лечение
Както при всеки вид психично заболяване, натрапливото лъжене не би трябвало да бъде игнорирано, тъй като води до увреждания на способността за работа, създаване и поддържане на смислени отношения и адекватно функциониране в ежедневието.
Този проблем е труден за преодоляване, тъй като с течение на времето се интегрира в идентичността и автоматизира. Това прави тези хора по-малко склонни да търсят помощ, освен ако не развият съпътстващи проблеми (тревожно-депресивни, отношенчески и др.) или не бъдат принудени от съд, роднини или работодатели.
Терапевтът може да помогне на пациента да разбере по-добре състоянието си и начина, по който е засегнат от него или засяга околните. Обсъжда се не само водещия симптом, но и подлежащите проблеми от психичен или поведенчески характер, което допринася за развиването на по-здравословни механизми за справяне.
