Има нещо някакси просто магическо в празниците. Хората започват да вярват в чудеса. На Коледа вярваме в Дядо Коледа. На Великден вярваме във Великденския заек. На 14 февруари вярваме в силата на виното и шоколада да подхранват здравето и любовта. А аз както винаги съм тук, за да бъда ваш медиум с реалността. В случая – с шоколадовата реалност.
Боговете сигурно са полудели?
Почти всяка история за шоколада започва с романтичното обяснение за името на културата, от която се прави той. Theobroma cacao! От гръцки! Където значи „храна на боговете“! Достойна за бога или богинята на твоето сърце.
Какаото наистина е изключително любопитно растение, за което се знаят твърде малко верни неща. Така например, в суров вид какаовите зърна са почти негодни за директна консумация.
За да достигнат до вида, в който можем да говорим за тях като за храна (особено за боговете), те преминават през процес на ферментация със специалното участие на вода, глина и човешки крака. Краката често принадлежат на малки деца и широката употреба на детски труд в производството на какао е проблем, за който може би не говорим достатъчно.
Според някои оценки в периода 2013-2014 година около 1,4 милиона деца на възраст между 5 и 11 години са били ангажирани в производството на какао, като за приблизително 800 хиляди от тях работата е включвала опериране с остри инструменти, земеделски химикали и тежки предмети.
Но за да не ви развалям романтичното настроение навръх празника, нека се върнем на вкуса на суровото какао. Той е толкова горчив и отвратителен, че може би заради него маите са считали, че какаовата напитка е токсична за жени и деца. Това последното го твърди Уикипедия, но понеже не посочва източник, ви съветвам да не инвестирате твърде много от доверието си в него.
25% божия благодат. 75% други работи
Почти всяка история за шоколада продължава с много изкусителни твърдения за изобилието от биоактивни вещества, които могат да бъдат открити в него.
О, момент. Не точно в него, ами в какаото.
О, момент! В средностатистическия млечен шоколад има едва около 25% какао и цели 75%… други работи. Като захар. И наситени мазнини.
Тоест, за да приемете около 1 супена лъжица какао под формата на шоколад, ще трябва да премете близо 320 килокалории от неща, за които през останалите дни от годината ни предупреждават да внимаваме!
Б-и-о-а-к-т-и-в-е-н т-е-о-б-р-о-м-и-н
Но да, в какаото наистина има едни биоактивни вещества [*]. Може би най-интересното от тях е теоброминът. Това е молекулата, заради която не трябва да давате на кучето си шоколад, дори и на Свети Валентин. Шоколадовото отравяне е реален медицински феномен [1], който се дължи на теобромина и засяга централната нервна, сърдечносъдовата, респираторната и отделителната системи и се проявява с повръщане (включително и на кръв) и екстремна жажда.
И той не засяга единствено домашни любимци, не. На него е посветено специално място в Националната база данни с опасни вещества на САЩ, според която при достатъчен прием на теобромин и хората могат да изпитат подобни симптоми, в това число потене, тремори и главоболие. Но когато медиите продават шоколад за Свети Валентин, нещата звучат другояче.
Ето така:
„ШВЕДСКИ УЧЕНИ ДОКАЗАХА: ШОКОЛАДЪТ Е АФРОДИЗИАК!“
Просто трябва да са шведски, защото иначе няма да е достатъчно секси.
За това най-често е виновен теоброминът (а понякога другата биоактивна медийна звезда – фенилетиламинът). Теоброминът наистина може да накара сърцето ви да блъска в гърдите, но същото можем да кажем за кофеина, а и за кокаина. В реалността никой досега не е изпитал клинично способността на шоколада (в който има какао, в което има теобромин и фенилетиламин) да ви настрои за това и онова.
Но всички ние сме готови да се закълнем, че шоколадът ни кара да се чувстваме „по-така“. И дори няма да сбъркаме.
Тук ли е моментът да кажа „серотонин“?
Всички обичат серотонин!
Ако съберем цялата популярна литература за серотонина на едно място, може би ще успеем да засенчим продажбите на шоколад по Свети Валентин. Но мозъчната химия е сложна наука и със сигурност рискуваме да объркаме нещо, когато решим да се ровим из нея. Както съм на път да направя аз ето сега.
Шоколадът наистина може да повиши отделянето на серотонин в мозъка, но това важи за абсолютно всяка друга храна, чиято консумация ви доставя удоволствие. Като например сладолед. Чипс. Бургери. Пуйка. В пуешкото месо има високи количества триптофан, който е прекурсор на серотонина. Но пуйка тъпчат в САЩ за Деня на благодарността, а не за Свети Валентин.
Тук ли е моментът да си поиграя на думи с тъпченето? Май би било неуместно!
Серотонинът, казват, е хормон на щастието. Същото твърдят за допамина, ендорфините и какво ли още не. Но понеже мозъчната химия е сложна наука, ще трябва да ви разочаровам малко. Идеята за споменаването на „депресия“ и „Свети Валентин“ в една публикация дойде от един наш голям мобилен оператор, а аз просто ще попаразитирам върху създадената от него инерция.
В продължение на години във фармацията е властвала следната хипотеза:
- серотонинът е хормон на щастието, следователно
- ниските му нива са виновни за депресията, следователно
- (безопасното) завишаване на тези нива би следвало да лекува депресия.
Но някои изпитвания, предназначени да изпитат тази хипотеза, разкриват (или дори нанасят) поне три сериозни пробойни в нея [2]:
- Проблемът с времето. Ако ниските нива на серотонин са онова, което ни прави депресирани, то повишаването им би трябвало веднага да облекчава симптомите. Но повечето антидепресанти нямат мигновено действие и понякога пациентите с депресия трябва да се лекуват в продължение на месеци, за да изпитат подобрение [3].
- Проблемът с ефективността. Според някои източници, едва около 60% от пациентите с депресия се повлияват от препаратите, повишаващи нивата на серотонин [4]. Ако серотонинът наистина беше (единственият) ключ към щастието, този процент определено щеше да е различен и в посока нагоре.
- Проблемът със сведенията. Ако ниските нива на серотонин са самостоятелно отговорни за депресивните състояния, то би трябвало да можем да индуцираме депресия в хората, намалявайки серотонина им. И също така би трябвало всички пациенти с депресия да са с ниски нива на серотонин. Но нито едно от тези допускания не е вярно. Понижаването на серотонина може да влоши настроението при някои хора, но ефектът не е универсален [5]. Изследванията, разглеждащи въпроса с ниските нива на серотонин при депресирани пациенти, също са неубедителни.
Толкова за серотонина и щастието.
Аз (не) съм отвратителен човек
Тази статия няма за цел да ви съсипе романтиката навръх романтичния ви празник. Тя има за цел да ви покаже, че нещата никога не са толкова прости, колкото бихме искали те да бъдат. „Бихме искали“ е ключовата фраза тук, защото тя обяснява всичко. Именно заради нея медиите пишат истории, възхваляващи суперсвойствата на шоколада – на 14 февруари и по всяко друго време на годината.
Защото всички ние просто обожаваме шоколад и бихме дали мило и драго той да е здравословен. Бихме искали това невероятно вкусно и наелектризиращо изкушение, пълно със захар и мазнини да бъде нещо повече от лакомство. Бихме искали да прави нещо много повече от това да кара стрелката на кантара да се движи надясно и зъбите ни да се рушат. Бихме искали той да бъде лекарство, храна на боговете, суперхрана, ключ към палатката на любовта! Бихме искали разрешение да го консумираме без свян.
За жалост абсолютно всички възхвали за шоколада са нищо повече от спекулации с тенденциозно подбрани и силно преувеличени факти. За щастие днешната статия не е много по-различна от тях. Тя също си има подмолна цел – да ви напомни, че всяка монета си има две страни. И не е хубаво едната страна да се показва, докато за другата се мълчи. Защото трябва да се казва истината, само истината и винаги цялата истина. Така е най-романтично!
В крайна сметка шоколадът е такъв, какъвто е – съвършен, надценен, пристрастяващо вкусен, разочароващо лишен от свръхсвойства, романтичен подарък, утеха в самотната нощ, мълчаливо извинение, обяснение в любов. Консумиран от атлети, мързеливци, столетници, болнѝци, и в радост, и в болка, но особено днес, на Свети Валентин. Когато е някакси просто магически.
[*] Хора, във всяко растение има химикали, които променят човешката биохимия. Всеки човек с достатъчно творчески порив и достъп до Уикипедия (и PubMed за по-напредналите) може да превърне произволен продукт от супермаркета в суперхрана. Светъл пример в това отношение е нашият собствен Маскиран готвач, който много обича да прави грандиозен PR на съставките в рецептите си.
Източници:
[1] Finlay, F., & Guiton, S. (2005). Chocolate poisoning. BMJ: British Medical Journal, 331(7517), 633.
[2] Healy, D. (2015). Serotonin and depression.
[3] Önder, E., & Tural, Ü. (2003). Faster response in depressive patients treated with fluoxetine alone than in combination with buspirone. Journal of affective disorders, 76(1-3), 223-227.
[4] Gartlehner, G., Hansen, R. A., Thieda, P., DeVeaugh-Geiss, A. M., Gaynes, B. N., Krebs, E. E., … & Lohr, K. N. (2007). Comparative effectiveness of second-generation antidepressants in the pharmacologic treatment of adult depression.
[5] van der Veen, F. M., Evers, E. A., Deutz, N. E., & Schmitt, J. A. (2007). Effects of acute tryptophan depletion on mood and facial emotion perception related brain activation and performance in healthy women with and without a family history of depression. Neuropsychopharmacology, 32(1), 216.
