• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Бий детето: за резултатите от физическото наказание

Повечето родители обичат децата си и най-много от всичко на света искат те да растат щастливи. Децата обаче често са трудни за разбиране, а поведението им може да бъде неуправляемо. Те проявяват агресивност и нарушават всевъзможни правила, докарвайки родителите си до състояния на безсилие и гняв.

Понякога това провокира импулсивни реакции – възрастният удря детето или прави нещо, което да увреди самоуважението му. Днес уверено можем да заявим, че физическите наказания са не само неефективна форма на дисциплиниране, но и подкопават психичното здраве на децата.

Какво се случва с детето, когато бъде физически наранено?

Често се прибираме вкъщи разочаровани, уморени и ядосани, и за съжаление невинаги имаме търпението да се справим с очакванията на децата ни или напрежението, което те пораждат. Удрянето на детето може да спре за момента нежеланото поведение, но в дългосрочен план уврежда връзката с него.

Изследванията недвусмислено показват, че колкото повече и по-тежки физически наказания получават децата, толкова по-вероятно е да страдат от тревожни и депресивни разстройства в зряла възраст, злоупотреба с вещества, забавено когнитивно и емоционално развитие. Толкова по-малко вероятно е да развият съпричастност към другите и стабилни вътрешни норми за морално поведение.

Насилието ги учи, че физическото насилие е приемлив инструмент за разрешаване на конфликти. Когато родителят удря детето си, той дава посланието, че да се бият по-малките и беззащитните е естествен начин да получим това, което искаме. Нещо повече, упражняването или толерирането на физическото дисциплиниране поставя родителя в риск да ескалира насилието.

Понякога децата погребват гнева или го обръщат към себе си и се отдръпват в себе си. Грубостта обезценява ролята на родителя. Да бъдеш авторитетна фигура означава да си надежден и уважаван, а не да пораждаш страх.

Родителят, разчитащ на физически наказания, разполага с по-малко възможности, за да пренасочи нежеланото поведение на детето. Всичко това означава, че то започва да се ръководи от външните санкции, а не от развиващ се вътрешен самоконтрол. Битката може да бъде спечелена, но войната се губи.

Защо удрянето е неефективна стратегия?

От гледна точка на това дали родителската агресия намалява агресията в детето, отговорът е „не“. Грубото поведение води до увеличаване на детската агресия. Дисциплинирането чрез наказания изисква последствията на нежеланото поведение да се случват винаги, за да водят до ефект, но родителите няма да бъдат винаги до детето си.

Пляскането води до бързи резултати, но не и до вътрешна зрялост. Физическото наказание подкопава доверието между родител и дете, пораждайки враждебност към авторитетните фигури. Ударът може да попречи на социалните отношения с учителите, тъй като се затвърждава посланието, че ученето става чрез наказание. Този метод на дисциплиниране може да изглежда възпитателен, но всъщност не е нищо повече от начин родителите да отклонят собствения си гняв. Възрастният се превръща в доставчик на насилие, а не на знание и умения.

Една от причините за неефективността на удрянето като средство да се създаде по-добър самоконтрол, е, че по време и непосредствено след него детето е толкова загрижено със справяне с физическото наказание, че не мисли истински върху причината, поради която е било наказано. Разбира се, търпеливото обсъждане на ситуацията изисква много повече усилия от страна на родителя и е разбираемо, че понякога физическото наказание изглежда по-бързият и ефективен начин.

Децата обаче са склонни поне в началото да възприемат наказанието като несправедливо и да се бунтуват срещу него. Те развиват свое собствено чувство за справедливост, макар и различно от стандартите на възрастните. Тогава чувството за проявена несправедливост задълбочава унижението, поради което детето се съпротивлява или оттегля.

След физическото наказание родителите често си дават сметката, че единственото, което са успели да постигнат, е да освободят гнева, но само до следващия подобен случай. Тези родители, които разчитат на физическо наказание или импулсивно прибягват до него, често сами по себе си са били жертва на такова. Когато не разбират как техният личен опит се актуализира в настоящето, те пренасят разрушителния цикъл върху следващото поколение.

По-добри стратегии

Развитието на зрялост и вътрешен капацитет за саморегулация изисква надеждно и ангажирано присъствие на родител, който е склонен да слуша детето си, да се опитва заедно с него да търси обяснение на поведението и да го свързва с вътрешните преживявания. Дисциплинирането не е процес на награждаване и наказване, а опит да се вникне във връзките между поведението и чувствата, които го причиняват, така че да бъдат развити зрели механизми за справяне.

Какво може да се направи?

Помогнете на детето да обозначава чувствата си с думи. Това ще улесни регулирането на напрежението и ще помогне за прехода към по-зрели начини за справяне с емоциите. Децата са склонни да се идентифицират с родителите си и ще се стремят да поставят чувствата и действията в думи, когато разберат, че и родителите им го правят. Те формират своето разбиране за себе си и другите в контекста на отношенията със значимите фигури в семейството. Дете, което е наказвано, когато се нуждае от успокоение и подкрепа, може да развие убеждението, че е недостойно за любов, което с времето ерозира близостта с родителя.

Развитието на вътрешна зрялост в детето изисква съвкупност от надеждно присъствие на родителите, топлина и, да не забравяме, ясни граници.

357 Споделяния

Tags:

  • д-р Светослав Савов
    д-р Светослав Савов

    Клиничен психолог, психоаналитик

    Светослав Савов е клиничен психолог, дипломиран психоаналитик и доктор по психология. Води лекционни курсове по психотерапия и психопатология в Нов български университет. Консултира деца, юноши и възрастни с емоционални и поведенчески проблеми. Научи повече за работата на д-р Савов.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

1 април отминава, но лъжите остават

Какво ако истината е някъде там, щом лъжите отдавна са се наместили в главата ...

Когато не си мотивиран, трябва да си дисциплиниран

Как да останем организирани в моментите, когато не ни се прави нищо

Психологическата устойчивост

Защо едни успешно преодоляват трудностите, а други се сриват психически?

Мисли различно и отслабвай стремително?!

Осъзнатостта е потенциален помощник в борбата с наднорменото тегло

Как, защо и кога спираме да вярваме в Дядо Коледа

Средната възраст за научаване на истината за белобрадия старец е 8 години