• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

1 април отминава, но лъжите остават

„Истината е някъде там, трябва само да се пресегнеш към нея. Лъжите обаче отдавна са се наместили в главата ти.“

― Тери Пратчет

Шансът да отваряте този материал на 1 април е сравнително малък – заглавието ми може да мине за коректно в 364 от 365 дни. Приемам поздравления. В замяна ще ви помоля да ми отговорите правилно на една или повече от следните загадки:

  • По колко животни от всеки вид е взел със себе си Моисей в ковчега?
  • Какъв предмет е бил осъден да бута Икар до върха на скалата отново и отново?
  • В какво се е превърнала каляската на Снежанка след полунощ?
  • Довършете култовата реплика на Макбет: „Да бъдеш или…“

Всички сме балами!

Истината е, че верни отговори на тези въпроси няма, защото те са зададени по грешен начин. Питанките от този тип чудесно подсилват идеята, че не е нужно да знаеш грешния отговор, за да грешиш [1] – понякога е напълно достатъчно да бъдеш попитан погрешно.

Въпросното явление е известно в психологията като Моисеевата илюзия и стои в основата на редица експерименти от 80-те години на миналия век, та чак до днес. 80% от участниците в оригиналното проучване [2] пропускат да регистрират грешката във въпроса за животните, въпреки че в по-нататъшен етап от експеримента отговарят правилно на въпроса „Кой спасява животните в ковчег?“. Това е едно от първите доказателства за това колко зле се справят хората с разпознаването на фактологическите грешки в заобикалящия ги свят, включително и в сфери, в които са сравнително добре информирани.

По-скорошни открития за пореден път потвърждават [3] сериозността на този феномен, но разкриват и допълнителни нюанси, които будят още по-голямо притеснение. Участниците в тези опити са заставени да четат истории, в които са представени верни и неверни твърдения. Така например, в един от сценариите се говори за това как Нийл Армстронг е първият стъпил на Луната човек, а Сатурн е най-голямата планета в Слънчевата система.

По-късно, когато същите хора правят тест за обща култура, те са много по-склонни да посочат правилно кой е първият човек на Луната, но са също толкова склонни да сбъркат, че Сатурн е рекордьорът по размери в нашата система от планети. Това се случва дори с хора, които преди включването си в експеримента са знаели, че верният отговор всъщност е Плутон [*].

Фалшивите факти като човешка съдба

След като науката установява колко сме неумели в отсяването на не-фактите от фактите, следва да бъде установено дали и колко неспасяемо е положението. За щастие се оказва, че задълбочените познания помагат, но не разрешават напълно проблема. Дори бакалаври по биология се опитват да отговорят на въпроси като „Водата съдържа два атома въглерод и колко атома кислород?“, въпреки че го правят значително по-рядко от бакалаврите по история.

Парадоксът е, че когато некоректната информация е оцветена в червен цвят [4], хората не просто отказват да я разпознаят като некоректна, ами я запомнят по-лесно и са по-склонни да я разпространяват впоследствие.

Макар и неприятни за нас, тези сведения не са изненадващи за изследователите. За опитните психолози едно от най-човешките неща е да бъдеш нескопосан в забелязването на грешки и дезинформация. Възможните обяснения се крият в две особености на човешката природа:

  1. Първо, ние сме генерално склонни да вярваме, че всичко е вярно и в повечето случаи сме напълно прави. Експериментално е установено, че, обработвайки различни твърдения, първо ги маркираме като верни и чак след това можем да положим (а може и да не положим) когнитивните усилия да ги разпознаем като неверни.
  2. Второ, ние сме генерално склонни да приемаме всичко за чиста монета, стига поне приблизително да наподобява монета. Тоест, не се вторачваме прекалено много в нюансите, стига общите очертания да изглеждат приемливи. Обяснението тук е, че естествената реч често изобилства от запъвания, паузи, паразити, лапсуси и повторения и в името на безпроблемната комуникация неволно си затваряме очите за нейните недостатъци.

В един разговор светлочервената блуза съвсем спокойно може да мине за розова и на почти никого няма да му мигне окото. Естествено, ако се опитате да я обявите за черна, със сигурност ще ви хванат. Затова казваме, че информацията трябва да е „приемливо грешна“, за да бъде приета, въпреки че и в двата случая еднакво неверно сме назовали цвета на дрехата.

Когато е важно да загърбиш човешкото в себе си

В една друга реалност всички изброени открития можеше да са просто любопитни факти, а аз вече щях да пиша заключителни слова. Ние обаче живеем в т.нар. ера на „фалшивите новини“ и описаната по-горе реалност има катастрофално значение за начина, по който хората потребяват информация онлайн (и офлайн) всеки ден.

За разлика от повечето житейски сфери, където непрекъснато ни се предлагат различни „хакове“, „шорткъти“ и улеснения, сферата на скептичното мислене и критичния прочит на информация изисква противопоставяне на интелектуалната леност и полагане на непрекъснати, систематични и сериозни умствени усилия.

Не ми е приятно да ви го съобщя, но засега единственият работещ начин да се бориш със собствената си наивност изглежда да се вживееш в ролята на професионален изпитател на факти. В експериментални условия е установено, че хората са много по-добри в идентифицирането на дезинформация, когато са помолени да редактират един текст и да подчертаят всички неточности в него [5].  Подобен успех има и в ситуацията, в която субектите трябва да четат текст изречение по изречение, оценявайки фактологически всеки прочетен откъс [6]. Дори тогава резултатите са далеч от очакваните и хората запомнят много грешки, но подобрението е налице.

Ето защо съм длъжен да ви оставя един кратък наръчник за проверяване на факти. Ще ми се някой ден да го развия в серия от статии, но нищо няма да ви обещавам, за да не се окаже впоследствие, че съм ви излъгал.

1. Проверявайте източника

Когато попаднете на информация, дори и да не ви се стори съмнителна, вижте къде е публикувана тя. Не забравяйте, че днес всеки може да си регистрира сайт с новинарски звучащо заглавие и да пише в него каквото му хрумне. Вижте дали същата новина е била публикувана и на други места в интернет пространството. Проверете дали данните и интерпретациите съвпадат между различните източници.

2. Четете!

Изумително много хора се задоволяват с това да се „информират“ единствено от заглавието на един материал. На всички времето ни е ценно, но това е като да твърдиш, че си гледал филм след като си чел само програмата на киното.

Затова четете! Бъдете особено взискателни към наличието източници в или под материала. Ако има такива, пишете една червена точка на изданието и си направете труда да проверите източника. Понякога се оказва, че журналистът разказва за реални открития, които са открили нещо съвсем различно.

Гледайте със съмнение на сензационния език и наличието на изобилие от епитети и хиперболизиращи прилагателни – тези думи са там не за да информират, а за да привличат трафик. Те не апелират на разума, а на емоциите.

Не на последно място, вижте дали публикацията има дата и ако има – дали случайно не четете „стари новини“. След масовизирането на социалните мрежи стана обичай всяка година по няколко пъти да рециклираме едни и същи истории и всеки път да сме все по-шокирани от случилото се.

3. Запознайте се с автора

Дори и фалшивите новини се пишат от хора, с тази разлика, че тези хора обикновено остават анонимни. Ако случайно авторът на текста е подписан, проверете кой е този човек и вижте дали има експертиза и опит в сферата, в която се произнася. Това би бил добър признак, а още по-добър признак е, ако лицето е достъпно и може да бъде въвлечено в диалог. Аз например винаги се старая да отговарям на въпросите и градивните критики под материалите си във фейсбук.

4. Проследявайте видеа и изображения

Интернет може да е развъдник за заблуди, но в него има и много ценни инструменти. С помощта на Google Images можете да търсите по изображение и да проверявате дали господин Иван Иванов не се е появявал по друго време и на друго място като господин Петър Петров, да кажем. YouTube DataViewer пък ви позволява да правите същото нещо, но с видеоклипове от най-големия канал за видеосподеляне.

5. Съмнявайте се, дори когато сте сигурни

Всички сме склонни да вярваме в неща, които потвърждават предварително формираните ни възгледи и предубеждения, независимо дали става дума за политика, хранене, климат или спорт. Обичаме да се заобикаляме с хора, които споделят нашите възгледи, а социалните мрежи днес повече от всякога способстват формирането на балони, изолиращи ни от по-голямата действителност.

Затова бъдете особено критични към информацията, която ви доставя удоволствие и с която сте съгласни. Написана ли е от човек, който споделя вашите възгледи за света? Споделена ли е от хора, принадлежащи към вашия социален кръг? За факти ли става дума или за мнения? Какво казват от другата страна на барикадата? Съществуват ли солидни данни, които противоречат на „новината“ или директно я оборват? Как можете да знаете това, ако не сте ги потърсили?

6. Борете се с разпространението на фалшива информация

Ако не сте напълно сигурни дали едно сведение е вярно, не го споделяйте през социалните си профили и други комуникационни канали. Това не са картинки с котенца, които предизвикват усмивки, а послания, които формират мнения и нагласи сред близките ви. Шансът е, че те също няма да си направят труда да проверят какво сте им изпратили, ще го споделят със своя социален кръг, а утре вече ще е късно да убеждаваме народа, че лицето X дори няма сестра.

Ако ли пък ви попадне материал, за който сте убедени, че не е истинен и можете да го разбулите убедително, не си мълчете, а вземете мерки. Действията ви може да не бъдат оценени от споделилия информацията, но със сигурност биха били от полза за страничните наблюдатели, които все още не са си формирали твърдо мнение по въпроса.

Целогодишно първоаприлско настроение

Понеже тази статия вече наближава двехилядната си дума, заключението ще бъде малословно. Пожелавам ви да проверявате истинността на всяко твърдение с първоаприлски скептицизъм. Най-вероятно ще бъдете неприятна компания за маса, в офиса ще избягват да ви заговарят по наболели въпроси и дори собствената ви майка ще се отрече от вас във фейсбук.

Дори и сам воинът е воин, а воинът на истината е особено сам, което го прави особено воин. Но тъкмо на тези особено сами особено воини се крепи последният бастион на здравомислието в интернет. Преценете дали не ви стига и тази награда.

 

[*] Поздравления за онези от вас, които са се усетили, че Плутон не е най-голямото тяло в Слънчевата система, а планетарният му статус остава спорен и до днес.

 

Източници:

[1] Why you’re terrible at fact-checking. (2018). Relatively Interesting. Retrieved 2 April 2018, from http://www.relativelyinteresting.com/why-youre-terrible-at-fact-checking/

[2] Erickson, T. D., & Mattson, M. E. (1981). From words to meaning: A semantic illusion. Journal of Verbal Learning and Verbal Behavior, 20(5), 540-551.

[3] Marsh, E. J., Meade, M. L., & Roediger III, H. L. (2003). Learning facts from fiction. Journal of Memory and Language, 49(4), 519-536.

[4] Eslick, A. N., Fazio, L. K., & Marsh, E. J. (2011). Ironic effects of drawing attention to story errors. Memory, 19(2), 184-191.

[5] Rapp, D. N., Hinze, S. R., Kohlhepp, K., & Ryskin, R. A. (2014). Reducing reliance on inaccurate information. Memory & Cognition, 42(1), 11-26.

[6] Marsh, E. J., & Fazio, L. K. (2006). Learning errors from fiction: Difficulties in reducing reliance on fictional stories. Memory & Cognition, 34(5), 1140-1149.

405 Споделяния

Tags:

  • Кирил Русев

    Кирил е автор с обширно творчество по темата за човешкото здраве. Създал е повече от 2000 текста на здравна тематика! С работата си се опитва да бъде полезен и забавен – систематично събира и разглежда най-важните научни открития по темата…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Защо работим?

Смисълът от работата идва с удоволствието, което тя ни носи

Защо книгите са важни за мозъка

Благодарение на текстовото съдържание в интернет в днешни дни се чете повече, отколкото когато ...

Ходи, учи и се върни!

Една инициатива на сдружение „Тук-там”

В търсене на щастието…

Като трайно състояние на вътрешен баланс

Какво представлява личността и как може да бъде увредена тя?

Личността и нейните разстройства през професионалния поглед на психологията