• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Как да свикнем с детската градина и яслата

Периодът от купуване на първите памперси до търсене на ясла или детска градина за порастващото дете минава бързо като миг. Родителите си задават многобройни въпроси: „Как ще се чувства детето ми там?”, „Готово ли е да тръгне на детска градина?”, “Не е ли по-добре да го гледам вкъщи с помощта на баби и дядовци?” Само по себе си влиянието на детската градина върху развитието на детето е голяма тема, но нека засега се концентрираме върху първоначалния процес на адаптация.

Опитът показва, че родителите би трябвало да положат усилия, за да направят трудния период на адаптация колкото се може по-мек и безболезнен за детето. От тези усилия в немалка степен зависи дали то ще ходи с радост или посещенията ще се превърнат в ежедневно мъчение за всички, докарвайки до срив нервната система на родителите.

Изборът на подходяща детска градина

Подготовката не се изчерпва с купуване на нови дрехи и преминаване на медицински прегледи. На първо време родителите би трябвало да изберат подходяща детска градина, която отговаря на техните принципи за грижи за децата. В днешно време разполагаме с голямо разнообразие от детски градини – държавни и частни, класически и алтернативни, акцентиращи на различни аспекти от развитието и връзката с околния свят, с различен брой деца в група. В тях за възпитанието на малките се грижат екипи от педагози, опиращи се на различни подходи, включително и т.нар. детски кооперативи, създавани и управлявани от родители.

Каквато и форма на грижи да изберат, родителите следва да се запознаят с екипа на заведението, да разгледат материалната база (например, пространствата за спане и игра), хранителната диета, атмосферата в детската градина, а най-добре би било да прекарат и известно време вътре заедно с детето, за да имат директен поглед върху подхода на педагозите. За съжаление последното в много детски градини не е позволено, което не дава възможност на родителите да имат цялостен поглед върху силните страни и слабостите на екипа.

Трудната адаптация

Запознаване с дневната програма в градината може да позволи на детето да започне подготовка още преди да е прието – да бъдат синхронизирани времената за закуска, следобеден сън, игра и т.н. Тази организационна част е по-лесната страна. Проблемът идва оттам, че в немалко детски градини (държавни, но и частни) липсва достатъчна чувствителност към потребностите на децата в този толкова труден за тях период.

Подходът нерядко се основава на очакване децата просто да се „наплачат” и да свикнат едва ли не насила с обстоятелства, т.е. да бъдат пречупени. Във все повече детски градини обаче се подхожда с индивидуален подход и емоционална подкрепа, което позволява на детето постепенно да се адаптира и да заобича новото място. Подходът към адаптацията би трябвало да бъде обсъден с директора, за да се избегнат недоразумения впоследствие.

Някои детски градини позволяват на родителите да бъдат активни участници в адаптацията, включително чрез прекарване на време с децата вътре, докато те са готови да се отделят. Това е един много по-щадящ подход, но често не отговаря на политиката на детските градини, които не припознават родителите като партньори.

Дори при деца, които са живи, любопитни и социални, адаптацията е нелек процес. За тях детската градина е ново и непознато пространство, в което те трябва тепърва да изграждат нови отношения.

Съпротивата е очаквана и нормална реакция

Нежеланието на децата да ходят на ясла през първите дни и седмици е съвсем нормално и трябва да бъде прието от родителите. Някои са причините за детските страхове: новата среда, новия режим, свръхстимулацията (много деца, които играят, викат, плачат и т.н.), отделянето от родителите, учители, които са ангажирани с други деца (т.е. детето вече не е в центъра на света), липсата на достатъчна предишна социализация, непознати фигури, към които детето тепърва трябва да развие привързаност и т.н.

Децата не разполагат с ресурс да се справят бързо и безпроблемно с всички тези фактори и затова реагират спрямо възможностите си – плачат, протестират, разболяват се и т.н. Колкото повече детето общува с хора извън семейството, толкова по-лесна ще бъде адаптацията, включително чрез оставяне за постепенно увеличаващи се периоди от време без родителите. Добре е да се говори с детето, че майка му и баща му понякога излизат, но винаги след това се връщат.

Трябва да бъдат налични достатъчно възможности за физическа и емоционална близост, които подхранват ресурсите на детето, успокояват го и му помагат да не посреща разделите с паника. Тук е важна и ролята на педагозите. За съжаление много от тях са склонни да подхождат със заплахи или неглижиране: „Ако не спреш да плачеш, майка ти няма да те вземе“, „Ще дойде Баба Яга“, „Какъв мъж си ти, щом плачеш?“ и т.н. Педагог с по-креативен и близък до детето подход би успял да ангажира вниманието му чрез игра, подхранвайки връзката с него и стимулирайки положителни преживявания, а не страх.

Какво могат да направят родителите, за да облекчат адаптацията?

Възможно е например да изберат обичаен маршрут за стигане до детската градина, в който да говорят за хубавото ново място, в което децата играят, рисуват и пеят; да обяснят, че децата отиват сутрин и след обяд или вечер родителите им ги взимат обратно. Добре е да се следи реакцията на детето и да се обсъждат свободно и открито всичките му притеснения – че мама ще изчезне, че другите деца ще му вземат играчките и т.н.

Добре е при постъпване в детската градина детето вече да има базисни умения за самообслужване – да използва прибори, да пие от чаша, да се храни равномерно, да дава сигнали, когато е жадно или му се ходи до тоалетна, да си мие ръцете, въпреки че тези умения, разбира се, ще бъдат тепърва развивани. Паралелно след консултация с педиатър е добре да бъде подсилена имунната система на детето, тъй като обикновено периодът на адаптация е период и на постоянни боледувания, които са свързани с нужда от ре-адаптация.

Един от най-трудните моменти е оставянето на детето рано сутрин. За съжаление в много детски градини децата се приемат плачещи, след което вратата бива затворена пред родителите. Това е необоснован подход, който е жесток към децата, и макар че често е ефективен, по-скоро задушава техните страхове, отколкото да им помогне да развият самостоятелност и добри отношения с учителите. Макар и по-рядко практикуван, по-щадящ е подходът, при който родителите биват привлечени като партньори на учителите, с цел да се позволи на детето постепенно и съобразно неговите възможности да се отдели.

Обикновено най-трудният период след постъпването е първият месец, но цялостната адаптация може да протече от няколко седмици до няколко месеца в зависимост от индивидуалния характер и възрастта на детето, ангажираността на родителите, атмосферата в детската градина и уменията на педагозите.

Ритуалите, които помагат

При оставяне в детската градина е добре да се създаде собствен ритуал за довиждане: прегръдка, целувка по бузата, махане с ръка и т.н. Учителите би трябвало да са наясно, че са необходими допълнителни индивидуални грижи за децата в процеса на адаптация. Не би трябвало „преговорите“ между родителите и детето при раздяла да бъдат прекалено дълги, тъй като окуражават плач и несигурност.

Сутрин е добре детето да се събуди спокойно, да се подготви за детската градина, да поговори с родителите, да закуси леко, да не се бърза прекалено много. Добре е и двамата родители да бъдат ангажирани с този процес. Понякога е подходящо да се започне с оставяне на детето само за няколко часа, докато то е готово да бъде оставено за цял ден. Това зависи и от режима на хранене на детето – дали то все още е кърмено или предстои да бъде отбито. Отбиването е препоръчително да се случи преди тръгване на ясла или след приключване на периода на адаптация.

Две напред…

Понякога проблемите в адаптацията продължават твърде дълго, без подобрение, а детето развива разнообразни трудности: става агресивно, тревожно, не спи и не се храни добре. Тогава е добре детето да не бъде принуждавано да ходи на сила, тъй като последствията може да бъдат негативни. Всъщност родителите трябва да бъдат подготвени за това, че дори при една добре течаща адаптация е възможно децата да преминат през временни периоди на регрес – плачливост, неспокойствие, кошмари, боледуване, по-голяма нужда от физическото присъствие на родителите. От родителите се изисква голямо търпение и капацитет да останат емоционално близо до децата си и да говорят за затрудненията им, без да ги обвиняват или неглижират. Налага се също така да се пази баланс между придържане към режима на посещения в детската градина и гъвкавост спрямо потребностите на детето.

С децата трябва да се говори спокойно и позитивно за новото място, без прекален ентусиазъм, който може да издаде, че „нещо не е както трябва“. Паралелно е добре родителите да стимулират способностите да детето да споделя играчките си с другите деца, да чака своя ред, да бъде самостоятелно и т.н. Подобрение обикновено настъпва, когато детето създаде приятелства и привързаност в градината.

Когато най-трудният период приключи, родителите забелязват едно дете, което изглежда пораснало, по-зряло и готово да приеме бъдещи предизвикателства, и разбират, че трудностите са си заслужавали.

622 Споделяния

Tags:

  • д-р Светослав Савов
    д-р Светослав Савов

    Клиничен психолог, психоаналитик

    Светослав Савов е клиничен психолог, дипломиран психоаналитик и доктор по психология. Води лекционни курсове по психотерапия и психопатология в Нов български университет. Консултира деца, юноши и възрастни с емоционални и поведенчески проблеми. Научи повече за работата на д-р Савов.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Защо сме обречени да сгрешим в брака

Избирайки на кого да се посветим, избираме кой начин на страдание можем да изтърпим ...

Защо работим?

Смисълът от работата идва с удоволствието, което тя ни носи

Хитринки за майки

Своеобразен наръчник за оцеляване през първите 6 месеца

Как да задържим вниманието си?

Решете какво искате наистина и се съсредоточете върху процеса

Малко сън –> повече болка

Когато нещо ни боли, е трудно да заспим. Как обаче проблемите със съня влияят ...

Мисли различно и отслабвай стремително?!

Осъзнатостта е потенциален помощник в борбата с наднорменото тегло