Твърде често новините, свързани с президента на САЩ Доналд Тръмп, включват квалификации по негов адрес като „неинформиран, хаотичен, саморазрушителен, психопат, параноиден, злобен, нарцистичен” и много други. Според различни проучвания един от всеки трима американци смята, че психичното здраве на Тръмп е застрашено. В повечето случаи обаче подобни мнения, изказвани по медиите, са дело на журналисти, политици или на обикновени избиратели. Допустимо ли е психиатри и психолози да се произнасят професионално за психичното здраве на политиците?
Темата всъщност е стара, тъй като Тръмп не е първият президент в историята на Съединените щати, който дава подобни тревожни индикации. Авторите на изследване от 2006 г., публикувано в авторитетното научно списание Journal of Nervous & Mental Disease, достигат до извода, че 18 от първите 37 президенти на САЩ покриват критериите за психиатрично разстройство: депресивно (24%), тревожно (8%), алкохолизъм (8%), биполярно афективно разстройство (8%). Десет от тези президенти са страдали от психиатрично заболяване по време на президентството си, като един от тях е може би най-влиятелният американски президент – Ейбрахам Линкълн, който е развил тежка депресия. От такава е страдал и Уинстън Чърчил, а впрочем и много психиатри.
Какво е различното сега?
Доналд Тръмп е първият американски президент, за когото редица експерти смятат, че е необходимо да бъдат предприети действия, включително принудително отстраняване от длъжност. Според тях, Тръмп показва личностови черти, свързани с т.нар. нарцистично личностово разстройство: социопатия, параноидност, липса на емпатия и т.н. Те се опират на информация от жизнената история на Тръмп, кандидат-президентската му кампанията и първите месеци в Белия дом.
В книгата „Опасният случай на Доналд Тръмп”, Джон Гартнър – психолог с 28-годишна кариера от Медицинския университет Джонс Хопкинс, описва Тръмп като „злокачествен нарцисист”, който „проявява най-разрушителната и опасна комбинация от психиатрични симптоми възможна за политически лидер.” Ланс Додс – професор по психиатрия от Харвард, смята, че „социопатичните характеристики на Тръмп са неоспорими”.
Според редица психиатри и клинични психолози, подобни характеристики са често срещани в клинични популации и при затворници. Проблемът е, когато бъдат наблюдавани при човек с огромни властови позиции. Именно поради това те смятат, че е добре обществото да бъде алармирано. Тази група психиатри се опитва да насочи публичните дискусии към опасността от нормализиране на заплахи с ядрено оръжие, които биха могли да имат разрушителни последствия за всички.
Къде се крие проблемът тук?
Той е в потенциалното нарушение на т.нар. Правило „Голдуотър” на Американската психиатрична асоциация, според което не е етично психиатър да предлага професионално мнение, ако не е провел реално клинично интервю и не е оторизиран да прави изявления. Донякъде притеснителна е и новата стара идея за създаване на комисии, които да оценяват психичното здраве на бъдещи лидери, тъй като те крият сериозен риск от злоупотреби.
В едни по-ранни времена – на съветския тоталитаризъм, психиатрията е обслужвала именно интересите на партията и неудобните за режима хора са били освидетелствани като луди. Не е за подценяване и рискът от стигматизиране. Много хора с диагностицирано психиатрично разстройство са напълно отговорни и ефективни в работата си. Сред тях има изпълнителни директори на големи международни компании. Какви права следва да бъдат отнети на тези хора? Да работят, да имат семейства, да стават политически лидери?
Би трябвало да си зададем логичния въпрос: ако хората са застрашени да бъдат диагностицирани и отстранени от позиция без реално проведена психологическа или психиатрична оценка, каква тогава е стойността на една диагноза? Трябва ли изпълнителните директори или политиците да бъдат отстранявани от длъжност, когато някой с психиатрично или психологическо образование, когото те никога не са срещали, ги нарече психично болни? От тази гледна точка съществува риск свободно избран политик да бъде обявен за психично болен от противниците си. Дори да е егоистичен, с чувство за превъзходство, импулсивен, невинаги популярен и ефективен, това са черти, които всъщност много от хората, които считаме за “нормални”, споделят в една или друга степен.
Поради тези причини една немалка група в професионалната общност на психиатрите и психолозите все още смята, че е непрофесионално и неетично да бъдат „диагностицирани” през медиите публични фигури. Техните личностни характеристики може да бъдат дискутирани с образователна цел, но да се обсъжда психичното здраве на политически фигури в спекулативни коментари обслужва по-скоро идеологически цели или гонене на рейтинг.
Истината е, че психиатричните диагнози не са непременно предиктор за това как някой би функционирал на определена позиция. Те подпомагат човек при намирането на адекватно лечение, но не изчерпват личния му капацитет и възможности. Да диагностицираш човек, когото никога не си срещал и да предлагаш възможности за лечение, е неетично и непрофесионално. Психологическата и психиатричната оценка са резултат от конфиденциална среща лице в лице. Именно тя позволява да се изследват лични преживявания, които може би не са били споделяни с никого преди това. В противен случай сме изложени на риск от прибързани заключения и спекулации. Това става още по-очевидно, когато си дадем сметка, че дори психиатрите, склонни да диагностицират Тръмп, не намират съгласие какво е разстройството му: нарцистично личностово разстройство, синдром на хиперктивност с дефицит на вниманието, деменция?
Нека не забравяме, че когато става дума за политически лидери, известна доза нарцисизъм е неизбежна. Лидерите са харизматични, манипулативни, доминантни, внушават сила и увереност. Нещо повече – безкомпромисното управление на нарцистичния лидер е понякога необходимост.
Затова следващия път, когато чуете психиатър или психолог, който раздава диагнози по телевизията или в социалните мрежи, се замислете за неговата професионална квалификация и мотивите му.
