Уважаеми читателю, тази история ще започне отдалеч. Надявам се да стигнем на едно и също място. Тръгни с мен и не се гневи, поне докато не кажа, каквото имам.
Първите осемнадесет години от живота си съм прекарала в откровено гето. Панелен блок в краен квартал в средно голям български град, популярен с разноцветните си жители.
В десети клас получих петица за срока по философия (любим мой предмет), защото младата надъхана учителка, дошла наскоро в града, поиска от нас да напишем есе на тема „Как можем да интегрираме ромите?“
В моето есе основната теза беше, че това е невъзможно, че моето петчленно семейство и петчленното ромско семейство от първия етаж са получили еднакви по размер апартаменти и няколко години по-късно тяхното вече няма функционираща тоалетна, гледа кон на терасата, а останалите плочки от нашата кухня неизвестно как са обзавели и тяхната.
Години по-късно се случи така, че моята сестра, с която споделяхме това често непоносимо съжителство, замина за Прага. Там, чрез свои приятели, получи предложение да бъде доброволец в организация, която се занимава с деца от ромски семейства в крайни квартали. Организацията се опитва да забавлява тези деца, да ги среща с различни хора, занимаващи се с изкуство и да им покаже, че освен да си малък, жалък и зъл, можеш да играеш с другите, да се смееш, да се учиш, да общуваш и в крайна сметка да се опиташ да бъдеш член на обществото, като всички останали.
Отначало не разбирах мотивацията на сестра си – между играта и истински случващата се интеграция има непреодолима бездна. Тя е пълна с омраза, кражби, коне, крясъци и бой в семейството, крясъци и бой в обществото. Един кюп от враждебност, един порочен кръг, в който всички се ненавиждаме и единствената игра, която ни хрумва, е на стражари и апаши, а ролите в нея се разпределят в родилния дом.
Тук, читателю, срещаме Гео Калев – основният двигател зад организацията на Мини Арт Фест – фестивал за съвременен цирк. В началото на юни се проведе осмото издание на фестивала, но нашата история засяга фокуса му тази година – проекта „Социален цирк за „Надежда“.
Социалният цирк е иновативен метод за образование и социална интеграция на деца, млади хора и възрастни със затруднения, както и такива със социални предизвикателства от всякакъв вид пред себе си. Стартирал преди повече от 30 години като експериментален проект, социалният цирк е вече утвърден метод в държави от цял свят.
Работата със социален цирк си е точно такава – социална. Но тя е и физическа, и артистична дейност, която се фокусира върху създаването на подходяща за комуникация и социална интеракция среда. Социалният цирк е постепенно създава и надгражда редица умения. Той изгражда мрежа за подпомагане, целяща да промени обществената и лична нагласа на деца в уязвимо положение и да ги интегрира в обществото по-успешно, като гарантира здравословна психологическа среда. Всичко това е придружено с развиването на умения в цирковото изкуство, което освен всичко, може да вдъхнови децата и за бъдещо професионално развитие.
До този момент фондацията, ръководена от Гео Калев, е осъществила проекти с хора от Централен софийски затвор, център за лечение на зависими, Кризисен център за деца, претърпели насилие, а тази година – голям проект с 30 деца от социални домове в кв. Надежда“ в София.
Екип от психолози и циркови артисти изгражда т.нар. „кръг“ – в него всички са равни и имат възможност да заявят себе си и своите потребности. Подходът към всяко дете е индивидуален, а резултатите в постигнатите нива на комуникация – смайващи. Най-важният елемент в метода „Социален цирк“ е играта. Играта свързва мигновено, тя кара децата да се почувстват част от общност и да поискат да продължат да се чувстват така.
Там, където надеждата е почти загинала, застава един жонгльор и показва колко много можем да правим с ръцете си и да се забавляваме неистово с три обикновени топки.
Цирковите занимания постигат много за физическата подготовка и култура на децата, като поставят забавлението на централно място. Те спомагат за по-добро познаване на собственото тяло, ориентация в пространството и пазенето на равновесие. Това е важно за тяхното развитие, телесна структура и здравословен растеж на мускулатурата – в конкретния проект това е особено важно за децата с физически затруднения.
Някои от игрите са за концентрация, работа в екип, което спомага за емоционалното им състояние и привързаност по време на игрите. Служителите на институциите споделят, че проектът е допринесъл неимоверно за сближаването на децата. Постепенно те са започнали да прилагат и в ежедневието тази новооткрита емоционална свързаност помежду си. Работата на „Социален Цирк за Надежда“ им дава лекотата да упражняват социалните си и творчески умения по неподозиран досега начин.
Гео Калев споделя, че партньорите на проекта – цирк „Твас“ от Дания, са започнали с развиването на метода „Социален цирк“ на местна почва през 1986 г. По пътя си те срещнали много неразбиране и съпротива на различни нива. Днес обаче в Дания съществуват повече от 30 организации, които се занимават със социален цирк – факт, сам по себе си показателен за ефекта от него.
В рамките на фестивала тази година се провежда и международна конференция, посветена на предизвикателствата пред развиването на подобна инициатива в България. Дългосрочната цел, която Гео си поставя, е да положи основите на постоянен център за социален цирк – първо в София, а после и в други градове.
Запознавайки се с работата на Гео, си мисля и за игрите на своята сестра с децата от малцинствени семейства в Чехия.
Не мисля, че някой от тях се е нагърбил със задачата да реши проблемите им.
Те са много и са на институционално ниво.
С тази статия не твърдя, че цирковото изкуство може да направи от децата в моя роден квартал изумителни артисти, дружелюбни и съпричастни към проблемите на общността си.
Нередностите с малцинствата ни са прекалено много и те не могат да бъдат решени с игра.
Проекти като този на Гео дават обаче надежда, че всяко дете, независимо от своя произход, може да получи протегната ръка. Може да получи пример, че хората могат да са добри и търпеливи един с друг.
А това често е повече, отколкото която и да е институция е можела някога да свърши.
