• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Как да превърнем идеите си в реалност?

В статия от януари-февруари 2014 г. Harvard Business Review публикува описание на популярния акроним, описващ съвременната ни реалност – VUCA World (Volatility, Uncertainty, Complexity, and Ambiguity), което в превод означава „Свят на Нестабилност, Несигурност, Сложност и Двусмислие“.

Основно предизвикателство в развитието на всеки от нас в такава комплексна среда е как да се придвижим успешно от настоящето към желаното бъдеще в контекста на постоянна несигурност и висока динамичност. Едно е сигурно – не можем да го направим, като предвиждаме бъдещето, тъй като то е твърде комплексно и несигурно. Това, което можем да направим обаче, е да се научим да го създаваме.

„Най-добрият начин да предвидим бъдещето, е да го създадем.“

– Ейбрахам Линкълн

Този процес, разбира се, не е лесен, но може да бъде овладян. Успешното навигиране по пътя към желаните цели и състояния се основава на конструиране и реконструиране на нашата стратегия под формата на постоянни подобрения и иновации, в подхода ни към осъществяване на нашата визия.

Един от най-видните примери за успешно стратегическо мислене и планиране е известният американски продуцент, режисьор и сценарист, носител на 22 награди „Оскар“, 2 награди „Златен Глобус“, награда „Еми“ и множество други международни отличия – Уолт Дисни. Той отлично олицетворява процеса по превръщане на желанията и визията ни в реалност, чрез ефективно планиране и организиране. Уменията на Дисни да комбинира стратегическия си подход с постоянен стремеж към иновации и развитие, е в основата на една огромна бизнес империя в развлекателната индустрия, която продължава да процъфтява вече десетилетия наред.

За да се научим да реализираме визията си на практика, не е задължително да откриваме най-ефективните методи, започвайки „от нулата“. Често е достатъчно да моделираме подхода на вече успешни примери и да се поучим от техния опит. По този начин ще компресираме времето, необходимо за откриването на работещ модел на поведение и ще копираме оперативните елементи, които носят резултати. По тази причина в настоящата статия ще разгледаме изключително простата, но невероятно ефективна стратегия за „създаване на бъдеще“, която стои в основата на огромните успехи на Уолт Дисни.

„Стратегията без тактика е най-бавният път към победата. Тактиката без стратегия е шумът преди поражението.“

– Сун Дзъ

Умението за ефективно превръщане на идеи в реалност е една от ключовите характеристики, описващи хората, които постигат себереализизация – тема, която разгледахме в няколко предходни статии – „Какво значи себереализация и как да я постигнем?“ и „Защо себереализацията е процес, а не състояние?“.

Какво всъщност представлява процесът по реализиране на идеи?

и

Има ли формула за превръщане на идеи в реалност?

Известният американски автор и експерт в областта на невролингвистичното програмиране (НЛП) Робърт Дилтс прави прецизна дисекция на процесите по вземане на решения, които се крият в основата на успехите на Уолт Дисни, в няколко от книгите си – „Стратегии на Гении“, „Умения за бъдещето“ и „Визионерски Лидерски Умения“.

Дилтс забелязва, че едно от ключовите качества на Дисни е умението му да се поставя и да разсъждава върху проблемите от различни перспективи. Когато планира, организира или създава, Дисни разглежда целите си от три различни гледни точки и по този начин си изгражда една наистина пълноценна картина. Неговият подход към осъществяване на идеи неизменно включва анализ на целите от позицията на Мечтател, Реалист и Критик. С други думи, Уолт Дисни преминава през няколко стъпки, преди да вземе решение, като последователно се поставя във всяка една от трите позиции и разсъждава от съответната гледна точка, тъй като едностранчивото разглеждане на предизвикателствата не носи същата плътност и стойност.

Вниманието на Мечтателя е насочено дългосрочно и към „голямата картина“, като за него няма невъзможни варианти. Той е фокусиран върху създаването и отговаря на въпроса „какво“ при организирането и планирането.

От друга страна, перспективата на Реалиста е насочена към необходимите действия за постигането и реализирането на идеята и е по-краткосрочна от тази на Мечтателя. Вниманието тук пада върху отговора на въпроса „как“ да се осъществи идеята на практика.

Третата ключова роля в процеса по оценка на Дисни предполага дистанциране от самата идея и заемане на позиция „отстрани“ – от гледна точка на публиката или клиента. Целта на Критика е да избегне потенциални трудности и проблеми, като разглежда алтернативни развития, в които планът би се объркал. Позицията на Критика търси подводните камъни, както от краткосрочна, така и от дългосрочна гледна точка и отговаря на въпроса „защо“ при планирането.

Заемайки всяка една позиция, Дисни успява да конструира смислен и последователен план за реализация на идеи, в който Мечтателят създава и избира целите, Реалистът определя плана за действие, а Критикът оценява и предоставя обратната връзка за напредъка.

Трите позиции са необходими една на друга, тъй като Мечтателят не би могъл да реализира идеите си без Реалиста, но за успешното им осъществяване те имат нужда от Критика; от друга страна Мечтателят и Критикът биха изпаднали в безконечен конфликт помежду си в отсъствието на Реалиста. Така става ясно, че ефективното реализиране на идеи включва синтез на размишленията от всяка една гледна точка.

По думите на Робърт Дилтс: „Мечтателят е необходим за създаването на идеи и цели. Реалистът е необходим като средство за трансформиране на идеите в конкретни резултати. Критикът е необходим като филтър и стимул за подобряване.“

Едно от най-пълноценните описания на взаимовръзките между трите мисловни подхода дава самият Уолт Дисни, докато говори за процеса по създаване на истории и сценарии:

„Разказвачът трябва да види ясно в собственото си съзнание как всеки елемент ще се впише и допринесе. Той трябва да почувства всеки израз и всяка реакция. Той трябва да се отдалечи достатъчно от историята си, за да може да я погледне отстрани… да види дали някъде няма „мъртви фази“… да види дали героите ще бъдат интересни и привлекателни за публиката. Той също така трябва да се погрижи самите неща, които героите му правят, да са интересни.“

В първата част на описанието на Дисни проличава ролята на Мечтателя и неговата визия – „да види ясно… как всеки елемент ще се впише и допринесе.“; последван от поглед през призмата на Реалиста, който „трябва да почувства всеки израз и всяка реакция“; накрая, разбира се, идва и редът на Критика, който „да се отдалечи достатъчноза да я погледне отстрани…“ и да оцени дали генерално има „мъртви фази“ и дали самите героите, както и действията им, са интересни. Следвайки този модел на визуализиране на потенциалните алтернативи, Дисни успява да постигне необходимата му дълбочина в критичния анализ на идеите си.

Един от важните елементи, на които трябва да се обърне внимание при изпълнение на метода, разбира се, е физиологията. В анализите си върху подхода на Уолт Дисни, Дилтс идентифицира съществуването на микро и макро физиологични изрази, съпътстващи всяка една от позициите. При овладяването им навлизането във всяка от ролите става много по-естествено и ефективно.

Така например от физиологична гледна точка, позицията на Мечтател най-често означава и поглед, насочен нагоре, вдигната нагоре глава и отпусната и спокойна стойка на тялото. От друга страна, в позицията на Реалист главата и очите са насочени право напред или заедно със стойката на тялото са леко приведени напред. На трето място, когато възприемем ролята на Критик, докато визуализираме потенциалното развитие, очите и главата гледат надолу, а стойката често е изкривена под ъгъл.

Съществена полза от овладяването на подобни стратегии за креативно и аналитично мислене, е възникващата яснота и порядък в мислите, което само по себе си означава и по-високо ниво на осъзнаване на собствените желания и потенциални възможности. Стратегията на Дисни за планиране е мощен инструмент, както за организиране на стъпки по реализиране на идеите ни, така също и средство за развитие на уменията ни да бъдем гъвкави в преминаването в различни мисловни рамки и модели.

Как се прави на практика?

За да постигнем максимална ефективност при използването на тази стратегия, можем да следваме описаната от Дилтс по-долу структура. Тук е важна уговорката, че визуализирането във всяка от позициите изисква да се фокусираме и да следваме стъпките. За да не се разсейваме по време на процеса, бихме могли да седнем на удобен стол и да се отдадем на всяка една от позициите, като отделим поне няколко минути за всяка стъпка:

Мечтател

Стойката на тялото е симетрична и отпусната, главата и погледът са насочени нагоре. Фокусът е насочен към „голямата картина“, а въпросите, които си задаваме от позицията на Мечтателя са:

  • Какво искам?
  • Каква е целта ми?
  • Защо го искам? Какъв е смисълът?
  • Какви са ползите?
  • Как ще разбера, че съм ги постигнал?
  • Къде искам да стигна, като реализирам тази идея?

Реалист

Главата и очите са насочени право напред, тялото е приведено леко напред. Важните въпроси за позицията на Реалиста са насочени към установяването на времеви рамки, критерии за успех, логиката и планирането на стъпки за осъществяването на идеите, генерирани в първата фаза на Мечтател:

  • Кога ще бъде постигната целта?
  • Кой ще участва?
  • Как конкретно ще бъде осъществена идеята? Какви ще са първите стъпки?
  • Какви ще са практическите измерители на напредъка към целта?
  • Как ще разбера, че целта е постигната?

Критик

Погледът и главата са приведени надолу, а тежестта в тялото е разпределена на една страна. Целта на Критика е да открие и избегне потенциални трудности и проблеми в идеята и плана чрез отговори на въпросите:

  • Кой ще бъде повлиян от тази идея? От кого зависи дали ще се случи или провали?
  • Какви са потенциалните ползи и загуби за тези хора?
  • Какви са техните нужди?
  • Защо някой би се възпротивил на тази идея или план?
  • Къде и кога НЕ бих искал да реализирам тази идея?
  • Какво още е необходимо или липсва в плана?

Ефективното взимане на решения и реализиране на идеи, изисква познаването на методи, с които да категоризираме и управляваме различни перспективи и стилове на мислене. Моделът на Мечтател, Реалист и Критик ни предоставя една рамка на често срещани стилове на мислене, които са изключително полезни при планиране и организиране.

С настоящата статия поставихме началото на общото ни пътешествие в търсене и изследване на различни стратегии, техники и инструменти за креативно мислене и осъществяване на идеи. В практиката съществуват разнообразни методи за структуриране на мисловния процес при създаване и реализиране на идеи, но методът на Дисни остава като един от най-ефективните и популярни.

“Няма нищо по-могъщо от идея, чието време е дошло.“

– Виктор Юго

164 Споделяния

Tags:

  • Александър Балабанов
    Александър Балабанов

    Бизнес Треньор и Консултант в DynamiX Lab

    Фокусиран съм върху създаването на положителни трансформации на личностно, екипно и организационно ниво, които водят до отключване на собствения потенциал и постигне на най-добрата версия – както на самите нас, така и на организациите, в които работим. Моята страст е…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Патологичните лъжи

Натрапливото лъжене не е за подценяване

Когато семейството се разделя | Част 2

В какво се изразяват трудностите и какво би могло да се направи, за да ...

Психотерапия онлайн

Онлайн психотерапията представлява форма на специализирана психологическа помощ, която използва различни комуникационни канали: текстови ...

Повторението е майка на силата

Ако не си оправиш основите, никога няма да стигнеш до върха