• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Жена влиза в автобус с малкото си бебе. Шофьорът на автобуса казва: „Това е най-грозното бебе, което съм виждал!“ Жената сяда отзад ядосана и споделя на мъжа до нея: „Шофьорът ме обиди!“ Човекът ѝ отговаря: „Върнете се при него, за да се разберете. Аз ще държа маймунката Ви…”

Това официално е най-смешният виц в Обединеното кралство. А сега сериозно. Смехът представлява такава естествена и неразделна част от ежедневието ни, че рядко се замисляме какво всъщност стои зад него. Той обаче е част от универсален човешки речник, използван във всички култури.

По някакъв начин ние се смеем в точния момент, без съзнателно да го целим. В този универсален език явно са заложени сериозни инстинктивни, но също така и социални компоненти. Какви са те?

Хуморът като инструмент за свързване

Американският изследовател Робърт Провайн, автор на книгата „Смехът: научно изследване“, посочва, че противно на очакванията, банални изказвания като „Къде сте били?“ или „Беше ми хубаво да се срещнем“ с по-голяма вероятност предизвикат смях в правилния контекст, отколкото шеги.

Въз основа на хиляди проследени социални взаимодействия той стига до извода, че само 10% до 20% от епизодите на смях следват нещо като шега. Това предполага, че критичният стимул е присъствието на друг човек, а не толкова съдържанието на казаното. Данните показват, че смехът се случва 30 пъти по-често в социални ситуации, отколкото когато човек е сам. Смехът до голяма степен е сигнал, който изпращаме на другите.

Смехът също така е функция, която споделяме с други човекоподобни маймуни като шимпанзетата и горилите, което показва, че той представлява поведение с древна история. Това кара изследователите да предположат, че става дума за биологична адаптация, която дава на хората определена еволюционна полза.

Например може би смехът сигнализира интерес, особено в романтичен контекст. Проучванията показват, че чувството за хумор е сред най-желаните черти на партньора. Докато жените харесват мъже, които ги карат да се смеят, то мъжете предпочитат да взаимодействат с жени, които се смеят на шегите им.

Съществуват, разбира се, и други причини да се смеем. Смехът предизвиква положително въздействие върху хората, което улеснява способността ни да учим нови неща. Ето защо смехът и играта вървят ръка за ръка. Особено при децата, игровите дейности са отличен начин за усвояване на нови умения. И това, което смехът прави, е да сигнализира, че те са в безопасна среда, в която могат да играят и да се учат.

Трета причина, поради която хората се смеят, е, че това ги сплотява. Чрез смеха можем бързо да установим добри взаимоотношения помежду си и тъй като той е силно заразен, лесно се разпространява сред големи групи хора. Ние допълваме съдържанието на разговорите си със смях и по този начин насърчаваме партньора ни да остане с нас.

Докато смехът е древно поведение, то хуморът е относително по-ново развитие на символно-речевите ни умения. Човешкият език не просто заменя вокализациите на нашите братовчеди приматите. Вместо това ние използваме езика на върха на комуникационните системи, наследени от нашите предшественици.

Смеем се с радост, плачем от отчаяние, пищим от ужас, викаме с гняв. И когато сме залети от емоции, нашата езикова способност се ограничава, оставяйки ни с първичните изражения на лицето. Смехът е емоционален израз, който несъмнено е подобен при хората и шимпанзетата. Той е надежден индикатор за настроението и съответно за липсата на враждебност.

Хуморът и здравето

Разполагаме с данни от редица проучвания, които показват ползата за здравето от хумора, особено във връзка с преодоляването на стреса. Ефектите обаче са краткосрочни.

Нещо повече, проучване на Хауърд Фридман проследява живота на талантливи хора в продължение на десетилетия. Оказва се, че тези, които са смятани за имащи по-добре развито чувство за хумор като деца, са по-склонни да пушат и да консумират алкохол като възрастни, и да умрат в по-млада възраст в сравнение с тези с по-слабо чувство за хумор.

Може би хората с по-изявено чувство за хумор не обръщат толкова сериозно внимание на здравето си, по-лесно се ангажират в рисково поведение и по-рядко се консултират с лекар. Друго изследване показва, че комиците и писателите на хумористични разкази умират по-млади в сравнение с хора, които са постигнали успехи в други области. Възможно е те да живеят по-интензивно и в по-голям стрес, което да съкращава живота им.

Хуморът като защитна реакция

Някои психолози класифицират хумора като един от „зрелите“ защитни механизми, които ни помагат да се пазим от съкрушителни тревоги. Да можем да преработим болезнени събития с помощта на хумора изглежда ни помага да ги понесем по-лесно и ни показва, че разполагаме с капацитет да оцелеем.

По този начин ограничаваме моментното страдание и като че ли увеличаваме толеранса си към болка – както физическа, така и емоционална. Изследване на Дънбар и колеги от 2011 г. показва, че хора, които се смеят в отговор на забавен видеоклип, могат да държат ръцете си в лед по-дълго време в сравнение с други, които гледат видеоклип с положителна емоция, но не и смях. Това загатва, че положителните емоции сами по себе си не са достатъчни за повишаване на толерантността към болка.

Хуморът ни помага да се свързваме с другите хора, но понякога го използваме и за да отхвърлим директно или индиректно някой. Служителите, страдащи от действията на своя деспотичен шеф, се опитват да направят работата си по-поносима, като се отдават на тайни подигравки. Хуморът носи със себе си устойчивост и надежда, които могат да облекчат страданието.

Въпреки че хуморът е по същество социален инструмент, начинът, по който го използваме, казва много за нашето чувство за себе си. Хората, които използват самоирония, са склонни да изпратят поносима доза враждебност към себе си, което им помага да са по-толерантни и да прощават своите недостатъци и тези на другите.

Всъщност, изследователите предполагат, че това, което отличава забавните неща от просто изненадващите, е, че хората намират хумор в това, което можем да наречем „добронамерено нарушение“. Хуморът, както е писал Фройд преди повече от 100 години, е социално приемлив израз на вътрешните ни конфликти. Той създава известна дистанция от натиска на външната среда и съответно помага за по-пълно преживяване и изразяване на вътрешната свобода.

Знаем, че политическите шеги са наказвани във всички диктатури. Фактът, че хуморът продължава в концентрационните лагери въпреки ужасяващите условия там, показва жизненоважната роля, която той играе за човешката устойчивост и оцеляване. Успокояващите му качества създават буфер между страдащия и източника на страданието. Без този буфер болката би била непрестанна, каквото е било и садистичното намерение на нацисткия режим. Това е причината хората да не се отказват от него, въпреки рисковете за живота им.

И все пак, защо някои хора имат превъзходно чувство за хумор, а други са лишени от него? За това ще поговорим следващия път.

450 Споделяния

Tags:

  • д-р Светослав Савов
    д-р Светослав Савов

    Клиничен психолог, психоаналитик

    Светослав Савов е клиничен психолог, дипломиран психоаналитик и доктор по психология. Води лекционни курсове по психотерапия и психопатология в Нов български университет. Консултира деца, юноши и възрастни с емоционални и поведенчески проблеми. Научи повече за работата на д-р Савов.
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Топ 5 съвета за връзки от разстояние

Алекс Бибишкова за своята дистанционна връзка и триковете за нейното спасяване

Как да задържим вниманието си?

Решете какво искате наистина и се съсредоточете върху процеса

Психология на самотата

Според различни данни, над 40% от хората преживяват болезнени състояния на самота през определени ...

Преди да стана майка

Истинските неща, за които имах нужда да се замисля

Как да впрегнем петте сетива в борба със стреса

Стресът в ежедневието засяга всички нас от време на време. Някои от ефективните начини ...