Измисленият от Джордж Р. Р. Мартин Джон Сняг е пословичен със своите познания по нищо. Ала истинският Джон Сноу е знаел доста работи, повечето от които са важни и до днес. Роден на 15 март 1813 г. и живял едва 45 години, не-достатъчно-известният английски лекар е един от хората, отговорни за развитието на анестезията, медицинската хигиена и съвсем не на последно място – епидемиологията.
Епидемиологията е наука, достойна за епичен сериал. Тя е важна част от медицината и допринася за общественото здраве, изследвайки и адресирайки причините за възникване и разпространение на заболяванията сред големи групи от хора.
За съвременниците на Джон Сноу тези механизми били крайно мистериозни. Хората вярвали, че болестите се причиняват от „лош въздух“ – странна идея, по-известна днес като миазмена теория на заболяванията. До този момент някои лекари и биолози са правели опити да обяснят защо тази идея им се струва странна и че е много по-вероятно причинителите на здравни несгоди да са миниатюрни организми (понякога наричани анималкули, т.е. малки животинки).
Но повечето хора слушали техните обяснения със смесица от скептицизъм и насмешка. Било повече от ясно, че човек се разболява, стоейки в близост до канализация, болни хора и… мъртъвци. Мръсният въздух, произлизащ от тези източници, неумолимо прониквал в ноздрите и недвусмислено крещял в мозъците: „Зараза!“ И това не бил мръсният въздух, който днес взима милиони жертви по цял свят. Не, това бил един друг мръсен въздух – смрадлив и сам по себе си болестотворен.
Ето защо, когато били сполитани от епидемии, народът просто гледал да се разкара надалеч от всеки и всичко, което изглеждало заразно. Една такава епидемия била причинена от холерата в Лондон през 1853–1854 г. и отнела живота на мнозина. Важно е да отбележим, че холерата е силно заразна, но не се предава от човек на човек през въздуха, а по фекално-орален път – чрез замърсени с изпражнения вода, храна и др. В тай-тежките си форми е смъртоносна, най-вече поради сериозната дехидратация, която може да възникне в резултат от обилно повръщане и диария.
По онова време Сноу вече бил уважаван лекар. И как иначе – човекът анестезирал самата кралица Виктория по време на едно от нейните раждания. Но той си падал и малко аутсайдер, защото инвестирал доверие в микробната теория на заболяванията (в това отношение много си приличали с неговия колега Луи Пастьор).
През 1852 година получил чудесна възможност да я изпита на практика.
Да кажем, че през 19 век лондонската вода е била мърлява е като да смотолевим, че въздухът в София през зимата не е един от най-свежите. Тя се черпела директно от градската част на река Темза, в която се изливали не само канализационни нечистотии, но и индустриални отпадъци.
Случило се така, че през 1852 г. един от големите лондонски водоснабдители – Lambeth Company, бил принуден да премести своя водоизточник нагоре по реката, където водата била значително по-чиста. Друг доставчик в същия лондонски район бил Southwark and Vauxhall Company, който продължил да черпи от най-мътната част от емблематичната река. 
Сноу бързо разпознал в тази ситуация един естествен експеримент, за който пише в своя публикация от 1855:
„Не по-малко от 300 000 души от двата пола, от всяка възраст и професия, от всеки сан и статут, от изискани люде, та чак до най-бедните, бяха разделени на две групи без право на избор, а и в повечето случаи – без собственото им знание.“
Това, драги читатели, е може би едно от първите описания на рандомизацията – техника, широко застъпена в изследователските методи, но екзотична в съвремието на Джон Сноу.
Сноу бил достатъчно съобразителен да се сети, че може да проучи географското разпространение на холерата от последната епидемия през 1849 г. и търпеливо да изчака следващия епизод. Оказало се, че преди рокадите във водоснабдяването, хората са заболявали от холера почти равномерно, без значение от доставчика. Но лекарят подозирал, че клиентите на Lambeth Company ще боледуват значително по-малко по време на следващата епидемия – сигурен признак, че причината се крие не във въздуха, а във водата.
И бил напълно прав да подозира така.
През август 1854 година имало нов взрив на холера, а Джон Сноу запретнал ръкави и се заел да събира данни. Резултатите му били повече от красноречиви:
- Смъртност сред клиентите на Southwark and Vauxhall: 315 на 10 000 домакинства.
- Смъртност сред клиентите на Lambeth Company: 37 на 10 000 домакинства.
- Смъртност средостаналите жители на Лондон: 59 на 10 000 домакинства.
Сноу провежда и друго важно наблюдение в известния лондонски квартал Сохо. Когато холерата плъзнала през 1854 година, това бил един от най-засегнатите райони. В нощта на 31 август заболели 56 души в близост до Broad Street. На следващия ден имало 143 нови случая, а на по-следващия – 116. В рамките на броени дни загинали стотици. Доктор Сноу допускал, че причината трябва да е в помпата на тази улица, но не успял да намери достатъчно директни доказателства за замърсяване. Затова отново се обърнал към данните.
Той картографирал всеки смъртен случай в района. Оказало се, че най-голямата концентрация на жертви е тъкмо в домакинствата, живеещи около помпата на Broad Street. Но Сноу посетил и роднини на хората, починали по-далеч от критичната точка. Разговарял подробно с тях в опит да установи дали имат някаква връзка с Broad Street. 5 от всеки 10 мъртъвци, научил той, предпочитали да черпят от фаталната помпа, защото харесвали повече водата от нея.
Два особено далечни случая – един в Хампстед и един в Айлингтън, също произтичали от там. Покойна възрастна жена, живуща в Хампстед, пиела вода само от помпата на Broad Street. Със същата вода почерпила гостуващата си племенничка, която починала малко след завръщането си в Айлингтън.
След това Сноу насочил изследователския си поглед към хората, които не били заразени. Особено интересен случай била затворническата работилница – сграда, насред тежко поразен от холерата квартал. Случаят бил куриозен, понеже само 5 от всичките 535 затворници в нея починали. Обяснението не закъсняло – работилницата си имала собствен кладенец със съвършено чиста вода.
Местна пивоварна била също толкова непокътната. В разговор със собственика лекарят научил, че работниците в нея предпочитали приготвяния от тях ейл пред водата (клатим глава многозначително).
Въоръжен с данни, Сноу успял да убеди местния борд на попечителите [*] да демонтира дръжката на помпата на Broad Street, за да обезсърчи всякакви опити за набавяне на вода от нея. Взривът вече бил започнал да замира, понеже голяма част от хората напуснали района. Но деактивирането на помпата имало драстичен ефект върху темпа на заболеваемост и смъртност.
По-късно разследване открило, че водоизточникът е в непосредствена близост до канализация, замърсена от изхвърлени в нея бебешки пелени. Бебето било болно от холера и с любезното съдействие на помпата споделило болестта със стотици съседи.
Въпреки убедителните сведения, бордът на попечителите върнал дръжката на мястото ѝ, без да пречисти канализацията отдолу. Неговите представители все още били убедени в миазмената теория на заболяванията и съобразяването със съветите на Сноу би било равносилно на отказ от нея. Още повече, че след възстановяването на помпата, не се появили нови случаи на холера – сигурно доказателство, че Джон Сноу не знаел нищо!
Лекарската общност отказвала да приеме, че холерата се причинява от микроб до средата на 1880-те години. Но после микробиологът Робърт Кох открива бактерията Vibrio cholerae. Кох доказва, че причините за антракс и туберколоза също са микробни – откритие, за което получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1905 г.
Самият Сноу не искал на близне чешмяна вода до края на живота си, настоявайки за нейното преваряване. Тази практика по-късно ще се превърне в стандарт за водата и инструментите, използвани в лекарската практика. Все още много общности без достъп до чиста и безопасна вода разчитат на преваряването, за да се предпазват от болести. За жалост Джон Сноу не доживява да види идеите си в действие – той умира от инсулт на 16 юни 1858 година.
Той така и не получава признание за работата си по холерата приживе, но това не ѝ пречи да се превърне в един от основоположните трудове в историята на епидемиологията. Днес учените използват сходни статистически методи в опит да установят причините за редица болести и състояния. В този смисъл може да се каже, че той е не по-малко безсмъртен, но далеч по-наясно с нещата от Джон Сняг, който не знае нищо.
[*] Орган на местното самоуправление в Англия от 1835 до 1930 г.
