Най-важното:
- Здравето зависи най-вече от пет категории, наречени „здравни детерминанти“: генетика, поведение, социални обстоятелства, околна среда, здравеопазване
- Относителното значение на всяка от тези детерминанти за човешкото здраве може да бъде остойностено и подобни опити са правени в академичната литература
- Тук ще намерите обобщени данните от голяма част от тези опити
- Оказва се, че поведението е много важно за здравето, но то не е всичко. Над 50% от човешкото здраве са плод на случайността.
- Ако наистина искате да направите нещо много важно за здравето си, недейте да пушите. Чак след това се нареждат други важни неща като храненето, движението, употребата на алкохол…
Щом сте отворили тази статия, вероятно сте в някаква степен загрижени за здравето си. Това ви прави част от многочислена група хора, които всеки ден четат, говорят и мислят за здраве и не на последно място – опитват се да живеят по начин, който ще им помогне да бъдат по-здрави и да живеят по-дълго.
Нашите наблюдения са, че въпреки загрижеността си, много от тези хора не познават пълния набор от важни за здравето фактори и/или не са в състояние да оценят тяхната важност. Иначе казано, почти всички можем да се съгласим, че „здравето е най-важното“, но колко от нас могат да кажат кое е най-важно за най-важното?
Непрекъснато и отвсякъде ни заливат с информация за това колко е важно да се храним здравословно, да живеем активно, да редуцираме стреса в живота си, но рядко срещаме данни за това наистина колко важни са тези поведения? Има ли други? Ако искаме да постигнем най-голям здравословен ефект с една-единствена промяна, какво трябва да променим?
5 (+1) най-важни фактора…
В тази статия искам да ви представя един, макар и непълен, обзор на научните статии, в които е пресметнато относителното влияние на т.нар. здравни детерминанти. Като цяло в академичната литература съществува консенсус относно 5 основни фактора, които предопределят човешкото здраве:
- Генетика (пол, хормонален профил, телесна структура, костна плътност, хранителен статус, храносмилане и др.)
- Поведение (модели на хранене, движение, сън, употреба на цигари, алкохол, наркотици и др.)
- Социални обстоятелства (полова идентичност, военна служба, сексуална ориентация, раса и етнос, условия на труд, социални взаимовръзки, гражданство и др.)
- Околна среда (алергени, замърсяване, достъп до спортни съоръжения, велоалеи, образование, оръжие и др.)
- Здравеопазване (здравна грамотност, качество и достъп до здравеопазване и др.)
Горните пет детерминанти са широко приети и консенсусни, но в последно време изследователските институции и здравните организации започват да обръщат все по-голямо внимание на стреса като шести основен фактор. Той често се разглежда като компонент на социалните или „психосоциалните“ обстоятелства и позицията му е колеблива, заради неговата субективност и трудностите около измерването му. Въпреки това по всичко личи, че стресът влияе върху здравето по начин, който не е много различен от ефекта на останалите фактори.
…и сложното им въздействие и взаимодействие
Тук свършва единодушието и започват различните интерпретации за това как тези 5(+1) фактора се отнасят един към друг, от една страна и към здравето, от друга. Съществуват редица модели, които се опитват да обяснят тези сложни взаимодействия, отчитайки, че:
- Здравето зависи от множество променливи, включително дискутираните тук
- Здравето има множество измерения, които се влияят от здравните детерминанти, в това число смъртност, морбидност, функциониране, благосъстояние и др.
- Съществуват множество каузални и асоциативни механизми, през които детерминантите влияят една върху друга и върху параметрите на здравето
- Има множество нива на влияние, в това число индивидуални, междуличностни, общностни и обществени ефекти.
Важно, по-важно, най-важно…
В таблицата по-долу, ще откриете (част от) сведенията за относителния принос на всеки един от здравните детерминанти. Данните от научните публикации са представени в синхрон, но трябва да имате предвид, че сравненията между тях трябва да се правят с едно наум. Причината за това е, че дефинициите за здраве, измерваните резултати, статистическите анализи и други променливи се различават между някои от изследванията.
|
Здравни детерминанти |
||||||
| Източник | Поведения | Социални обстоятелства | Околна среда | Генетика | Здравеопазване | Стрес |
| DHHS, Public Health Service [1] | 50% | – | 20% | 20% | 10% | – |
| McGinnis & Foege [2] | Общо: 38%
Пушене: 19% Диета/активност: 14% Алкохол: 5% |
– | Микроби: 4%
Токсични вещества: 3% |
– | – | – |
| McGinnis et al. [3] | 40% | 15% | 5% | 30% | 10% | – |
| Mokdad et al. [4] | Общо: 39%
Пушене: 18% Диета/активност: 17% Алкохол: 3,5% |
– | Микроби: 3,1%
Токсични вещества: 2,3% |
– | – | – |
| Danaei et al. [5] | Общо: 36%
Наднормено тегло и затлъстяване: 9% Уседналост: 8% |
– | – | – | – | – |
| WHO [6] | Общо: 45%
Диета/активност: 25% Наркотици и алкохол: 2% Пушене: 18% |
– | 3% (мръсен въздух, замърсена вода, олово) | – | – | – |
| Booske et al. [7] | 30% | 40% | 10% | – | 20% | – |
| Thoits [8] | – | – | – | – | – | 25-40% |
Въпреки методологическите разлики, експертите от компанията за здравни визуализации GoInvo са си позволили да обобщят данните от тези източници и ни предлагат усреднения принос на всеки един от петте основни здравни детерминанти:
- Поведения: 36%
- Социални обстоятелства: 24%
- Генетика: 22%
- Здравеопазване: 11%
- Околна среда: 7%
Тук е представен моят вял опит за изобразяване на тези дялове, а от сайта на GoInvo можете да си свалите далеч по-прегледната и информативна графика на английски език.
Мисли за най-важното?
Разбира се, още веднъж държа да подчертая, че настоящият обзор нито е изчерпателен, нито усреднените стойности по-горе трябва да се разглеждат като абсолютни, а по-скоро като „много приблизителни“. Въпреки това те ни дават една значително по-ясна представа за това от какво зависи здравето и горе-долу колко зависи от него.
Става ясно, че много от нещата, които правим или не правим, имат значим здравен ефект, но също така разбираме, че не всичко зависи от нас. Всъщност, голяма част от здравето ни не е в наши ръце, а е продукт на външни влияния и, за добро или лошо – на шанса.
Също така можем да видим, че от всички околичествени поведения тютюнопушенето има най-голям относителен дял. С това не искам да кажа, че няма смисъл да се храните разумно и да спортувате, ако пушите. Но от чисто прагматична гледна точка е логично отказът от тютюнопушене да бъде с приоритет, ако наистина държите на здравето си.
В следващ материал ще се постарая да разгледам как отделните аспекти от диетата се вписват в цялостната картина на т.нар. здравословно хранене – колко важно е какво ядем и какво не ядем в числа.
Дотогава, мислете за най-важното. Съгласно собствените си предпочитания и представената тук информация.
Източници:
[1] DHHS, Public Health Service, “Ten Leading Causes of Death in the United States,” Atlanta (GA): Bureau of State Services, July 1980
[2] McGinnis, J. M., & Foege, W. H. (1993). Actual causes of death in the United States. Jama, 270(18), 2207-2212.
[3] McGinnis, J. M., Williams-Russo, P., & Knickman, J. R. (2002). The case for more active policy attention to health promotion. Health affairs, 21(2), 78-93.
[4] Mokdad, A. H., Marks, J. S., Stroup, D. F., & Gerberding, J. L. (2004). Actual causes of death in the United States, 2000. Jama, 291(10), 1238-1245.
[5] Danaei, G., Ding, E. L., Mozaffarian, D., Taylor, B., Rehm, J., Murray, C. J., & Ezzati, M. (2009). The preventable causes of death in the United States: comparative risk assessment of dietary, lifestyle, and metabolic risk factors. PLoS medicine, 6(4), e1000058.
[6] World Health organization (WHO. (2017). Global Health Risks-Mortality and burden of disease attributable to selected major risks. Cancer.
[7] Booske, B. C., Athens, J. K., Kindig, D. A., Park, H., & Remington, P. L. (2010). Different perspectives for assigning weights to determinants of health. University of Wisconsin Population Health Institute.
[8] Thoits, P. A. (2010). Stress and health: Major findings and policy implications. Journal of health and social behavior, 51(1_suppl), S41-S53.
