Може би сте забелязали, че дори в разгара на най-якото парти все ще се появи една досадна, здравословна мацка, която бляскаво ще заяви, че не консумира алкохолни напитки и тлъсти меса, защото тялото ѝ е храм. Ко? Не!
В отговор спонтанната реакция би била да се изсмеем, подчертавайки тоталното ни нежелание за съпричастност по темата, и да врътнем отегчено очи към тавана. Истината е, че в този момент пискливо гласче, цар на подсъзнанието ни, изтиква на преден план мисли на самосъжаление от типа „Защо, под ягодите, изглеждам като дебело прасе, а тя – не?!“, дори и завистта да не е типична черта от характера ни.
Потискането и незадоволяването на нужди, които ни се струват маловажни – например, да бъда здрава и да изглеждам добре – стремително ни отдалечава от самите нас, от закодирания ни вътрешен потенциал, от здравословното лъчение на организма изобщо. Покрай овладяването на различни умения за справяне с живота, не е зле и да се стараем да ценим по-високо собственото си Аз.
Да му се доверяваме по-често, да го изслушваме и насред най-шумното помещение, да го оставим да расте необезпокоявано и щастливо с изборите си. И когато изборът му е в посока „тяло-храм“, да не го съдим прибързано, а да се фокусираме върху следващите няколко точки. Третирайки подобаващо външната си черупка, с лекота ще постигнем баланс на всяко едно ниво – ментално и физическо. В крайна сметка, любовта, която сами можем да си дадем, друг не е в състояние да пресъздаде.
1. Ние сме това, което ядем
Всеизвестно е твърдението, че колкото по-натурални и питателни продукти консумираме, толкова по-добре ще се чувстваме. Физически ще имаме повече енергия и дори психически ще сме по-нащрек за всякакви съдбоносни изненадки от неизвестен характер.
Премахвайки някои нездравословни продукти от менюто си като безалкохолни напитки, чипс, бисквити, плюс други пакетирани и свръхпреработени недоброжелатели, се открива възможност да влагаме парите си във висококачествени, отговорно произведени храни (пълнозърнести и бобови култури, ядки, семена, сезонни плодове, опциите тук са много). И то без у нас да се загнездява чувство за вина от натоварването на семейния бюджет. Защото, де факто, няма да го товарим чак пък толкова.
Ще си благодарим многократно, ако системно се запасяваме с пресни зеленчуци, изворна вода и авокадо. Да, последното само по себе си е повод за добро настроение.
2. Свеж въздух всеки ден
Макар че темата за замърсяването с фини прахови частици продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в страната и днес, естествената ни необходимост от ежедневни разходки на открито няма как да секне току-така. Дори краткият престой навън е от есенциално значение за ума и тялото, затова когато обстоятелствата го позволяват, не бива да си го спестяваме.
Съзнателното „дишай/издишай“ винаги оказва благотворен ефект върху стресирания мозък, скованата мускулатура пък се отпуска, а кръвообращението се насища с кислород. А тъй като смятаме за важна информираността по въпроси, касаещи пряко благополучието ни, споделяме с вас и един полезен инструмент, разработен през изминалата година от двама българи. Ежедневният бюлетин предоставя актуална информация за нивата на замърсяване, на които сме изложени. На свой ред, това прави изключително лесно и бързо планирането ни, относно подходящия момент по набавяне на дневния порцион свеж въздух.
3. Тренировки за „щастливи“ химикали
Балансът на хормони и невротрансмитери в организма е сложен и се влияе от много фактори, но без съмнение тренировките имат благотворно влияние върху него. А когато са редовни и добре балансирани (нито твърде леки, нито прекалено натоварващи) се наблюдава положителен ефект както върху химикалите, поддържащи ни в добра кондиция, така и върху тези, отговорни за растежа на мускулите.
Без значение дали ще е джогинг в парка, скачане на въже или час по зумба с любимото ни другарче – обикновено резултатите са трайни и свързани пряко с доброто ни физическо здраве, позитивна нагласа и висока самооценка. А не е ли това пряк път до дефиницията „тяло-храм“?
4. Грижа за имунната система
Имунната система не е нещо, което можем да видим, но със сигурност можем да почувстваме. Липсата ѝ – също.
Научим ли се да разпознаваме стреса, особено когато е маскиран като „безпричинна“ отпадналост и умора, означава, че сме по-близо до поемането на контрола над юздите в собствената си биосистема. Телата на някои от нас са твърде чувствителни и възприемчиви за информацията, която се генерира от високотехнологичното ни общество, и в резултат на това се претоварват прекалено бързо. Разгадаем ли защо физическото ни тяло реагира толкова силно на външни влияния и какво поражда такива мощни ответни реакции у нас, можем да използваме информацията като средство и ориентир в живота си.
Добавим ли към ежедневието си в зимните месеци още адекватен прием на витамини C и D, когато зимния грип удари с пълна сила, ние ще сме тези, които предлагат пилешката супа. Не тези, за които е предназначена.
5. Повече усмивки на дневна база
Нека си припомним, че това, което прави една жена ослепително красива, е голямата, самоуверена усмивка, макар и невинаги тя да е перлено бяла. Потвърждение винаги можем да получим, разминавайки се със случаен минувач.
Усмихваме се широко, докато наум изговаряме мантрата „Тялото ми е храм! Тялото ми е храм!“, и това почти винаги поражда насрещна сърдечност. Толкова е просто!
