Тревожността от раздяла е нормална реакция при деца под 2-годишна възраст. В този период те често са „прилепнали“ към родителите си и се страхуват от непознати хора и места. Когато страхът се наблюдава трайно (поне 1 месец) и твърде интензивно при дете на възраст над 5-6 години, то би могло да развива разстройство на тревожност от раздяла.
Това е най-често срещаното тревожно разстройство при деца под 12-годишна възраст. По-рядко се случва тревожността да продължи в зряла възраст или да започне тогава. Началото му обикновено е в някой от следните ключови периоди: адаптация в детската градина, започване на начално училище, влизане в гимназия. Момчетата и момичетата са еднакво засегнати.
Кога тревожността прераства в разстройство?
Разстройството на тревожност от раздяла е състояние, при което детето се страхува и става нервно, когато е далеч от дома или се отделя от близък човек – обикновено родител или друг грижещ се, към когото детето е привързано.
Някои деца развиват физически симптоми като главоболие или стомашни болки дори само при мисълта, че предстои раздяла. Страхът от раздяла може да попречи на нормалните дейности на детето, като например ходене на детска градина или училище, както и на играта с други деца.
Въпреки че няма лабораторни методи за диагностика на разстройството, педиатърът би могъл да използва различни тестове, включително и кръвни изследвания, за да изключи медицинско заболяване като причина за симптомите. Ако не се открие физическо заболяване, детето може да бъде насочено към детски психиатър или психолог, които разполагат с разработени инструменти за интервю и оценка.
В ранното детство плачът, тантрумите и прилепването са нормални реакции на отделяне, но техният интензитет и продължителност варират значително. Леката тревога при напускане на майката или таткото е очаквана дори при по-големи деца.
Някои деца обаче изпитват тревожност от раздяла, която не изчезва дори при най-големите усилия на семейството. Ако тя е достатъчно сериозна, за да повлияе значимо учебните дейности и приятелските отношения, и продължава месеци, а не дни, това може да бъде признак за по-голям проблем: разстройство на тревожност от раздяла.
Какво причинява разстройството на тревожността от раздяла?
Разстройството с тревожност от раздяла често се развива след значимо стресиращо или травмиращо събитие в живота на детето, като например престой в болница, смърт на близък човек или домашен любимец, както и промяна в средата (като преместване в друг дом или промяна на училището).
Децата, чиито родители са свръхпротективни и контролиращи, може да са по-уязвими към развиване на тревожност от раздяла. В допълнение, фактът, че децата с тревожност от раздяла често имат членове на семейството с тревожно или друго психично заболяване, предполага, че в уязвимостта към развиване на подобни състояния се включва и генетичен фактор.
Какво представлява лечението на разстройство с тревожност от раздяла?
В по-тежки случаи или когато детето откаже да ходи на училище, може да бъде необходимо лечение. Целите на лечението включват ограничаване на тревожността на детето, развиване на чувство за сигурност в цялото семейство, както и обучение на детето и родителите относно естеството, реакциите и подходите към отделяне.
Психотерапията е основният подход за лечение на разстройството на тревожност при раздяла. Целта обикновено е да се помогне на детето да толерира отделянето от родителските фигури, без раздялата да причинява стрес и ограничения във функционирането.
Съществуват различни видове психотерапия, които биха могли да поставят различен акцент в лечението – от развиване на по-стабилна вътрешна сигурност, към изработване на поведенчески стратегии за облекчаване на симптомите. Засилването на самостоятелността и самооценката биха могли да сведат до минимум страданието и да предотвратят проблеми, свързани с посещенията в детската градина или училище.
Антидепресантите или други успокоителни медикаменти също биха могли да се включат в лечението на по-тежки състояния, но следва да бъдат изписвани и употребявани внимателно след цялостна оценка от детски психиатър.
Какво можете да направите, за да помогнете на детето си?
Разбирането на естеството на това състояние и възможните желани и нежелани реакции от страна на родителите биха могли да облекчат тревожността от отделяне и тя постепенно да избледнее. Има много, което родителят да направи, за да облекчи страховете на детето си:
- Без значение колко сте разочаровани, избягвайте да критикувате детето с изказвания от рода на: „Не бъди такова бебе!”, „Какъв мъж си ти!”, „Кога ще пораснеш най-накрая?” и т.н.
- Изработете ритуал за довиждане: той може да бъде съвсем прост като например специален жест или целувка и същевременно да внася спокойствие и предвидимост при разделите.
- Когато кажете на детето, че тръгвате и ще се върнете, бъдете емпатични, но и категорични. Не просрочвайте времето за разделяне, защото това покачва тревожността на детето и показва неувереност в родителя.
- Говорете (но не непрестанно и паникьосано) за проблема. Здравословно е децата да говорят за чувствата си и съответно е нездравословно тези чувства да бъдат блокирани по груб начин: „Не мисли за това!”, „Спри да плачеш!” и т.н. Това може да задуши сигнала за помощ от страна на детето, но не и причината за тревогата.
- Поддържайте сигурна среда за отглеждане и относително постоянен график на грижите (но не разграфен по минути), и въвеждайте новите пространства и фигури постепенно. Прекарайте известно време с детето на ново място, докато то се успокои и започне да се свързва. Когато детето е далеч от дома, то може да носи със себе си любима играчка или предмет, които да запазват символично връзката с родителите.
- Бъдете спокойни по време на отделяне. Детето е чувствително и регистрира страховете на възрастните и те стимулират неговите безпокойства.
- Бъдете готови за ключови периоди, в които детето неизбежно ще бъде по-тревожно, и говорете за това – започване на детска градина, училище и т.н.
- Изградете добра връзка с екипа на учебното заведение, за да синхронизирате подхода и наблюденията си.
- Насърчавайте отделянето чрез практикуване – на порции, които са съобразени с възрастта и капацитета на детето.
- Оставете детето да се забавлява, преди да си тръгнете.
- Прочетете книга или съставяйте истории с детето си за страховете му. Това може да му помогне да почувства, че не е само в тревогите си.
- Направете съзнателни усилия, за да насърчите самочувствието на вашето дете, като го насърчавате, хвалите и забелязвате старанието и постиженията му.
- Стимулирайте чувство на сигурност във вашето малко дете, като му давате много любов и внимание. Малките деца се учат най-бързо, когато получават необходимото внимание и обич.
