„За да постигнем пълния си потенциал, трябва да преодолеем най-големите си страхове!“
Баналността и шаблонният привкус, които подобни неубедителни фрази оставят в нас, предизвикват по-скоро цинични реакции и настроения, отколкото мотивация, вдъхновение или ентусиазъм. Дали обаче можем да си позволим да пренебрегваме темата за осъществяването на потенциала си с лека ръка?
В действителност постигането на собствения потенциал не е просто каприз или лукс, присъщ само на малцина, срещнали усмивката на Фортуна. Заслужено в областта на психологията се отделя значително внимание на този въпрос, като става ясно, че отказът от реализирането на възможностите ни води до психологически дисфункции от типа на невротични разстройства или невроза.
Така както тялото ни има нужда от витамини, за да е здраво и да оцелее, нашата психика има нуждата от себеосъществяване. Ежедневните необходими количества витамини за здравословен начин на живот са пренебрежимо малки и се измерват в милиграми, което лесно може да доведе до подценяване на значението и неглижирането им. В дългосрочен план обаче подобно поведение може да доведе до сериозни дефицити в обмяната на веществата и до неблагоприятни здравословни резултати. По същия начин игнорирането и потискането на психичните нужди води до тревожни и стресови състояния, безпокойство, демотивираност и най-вече неудовлетвореност.
Пирамидата на Маслоу
Един от най-влиятелните изследователи на човешките възможности и потенциал е американският психолог Ейбрахам Маслоу. Той прекарва живота си в търсене на научни модели, описващи позитивните възможности за развитие на човешкия потенциал, за разлика от Фройд, който се фокусира върху негативните проявления като патология.
Чрез наблюдения върху хора с видими постижения в разнообразни области, които не просто привидно, а също така и вътрешно се чувстват удовлетворени и успешни, Маслоу изгражда типология и я описва като „синдром“, който е общ помежду им. Той е добре познат със своята пирамида на нуждите, която илюстрира в няколко нива човешките потребности.
- Фундаментът, върху който се изгражда пирамидата, са физиологичните нужди – необходимостта от въздух, храна, вода, сън и др.
- Второто ниво в нея заема нуждата от усещане за сигурност – физическа, материална или емоционална.
- На третото ниво Маслоу поставя човешката необходимост от любов и принадлежност – приятелство, семейство и интимни отношения.
- На четвъртото ниво следва нуждата от уважение, както от страна на другите, така и самоуважение.
- На върха на пирамидата на човешките нужди се намира потребността от развитие на личността, себеосъществяване и самоусъвършенстване.
Ценността да бъдеш отвъд себе си
В изследванията си върху теория на човешката мотивация и йерархията на ценностите, той открива, че така наречените „самоосъществили се“ индивиди следват и живеят според ценности, които той дефинира като „битийни ценности“ (being-values). Ценности, които съдържат стойност сами по себе си и са значими в собствената си същност, а не поради инструменталния си потенциал или възможността да бъдат използвани за постигането на други цели. Той забелязва, че реализиращите потенциала си или самоосъществяващите се хора без изключение са въвлечени в дейност или кауза отвъд себе си. Те са посветени на нещо, което е ценно за тях и по този начин елиминират дихотомията работа-удоволствие.
Маслоу забелязва, че самоосъществените индивиди приемат сами себе си, другите и природата по-хармонично и балансирано, с повишена спонтанност и по-ниски нива на усещане за ограниченост от правила и обстоятелства. Те не се „вкопчват в неща“ и имат повишено ниво на автономност и индивидуалност. С други думи – те са агенти (за разлика от ре-агенти) в живота си и поемат пълна отговорност за него и за резултатите си. В допълнение, когато осъществяват потенциала и възможностите си, те стават резистентни към социално кондициониране и се чувстват комфортно, дори да не са популярни.
„Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.”
– Махатма Ганди
Маслоу наблюдава у самоосъществяващите се индивиди следните характеристики:
- По-широк спектър и богатство на емоционални реакции;
- Отвореност към нови и различни емоции и преживявания, които водят до по-висока честота на „върхови“ преживявания;
- Те управляват взаимоотношенията и социалното си присъствие по-умело;
- Те са по-креативни, оригинални и активни;
- Имат позитивна вътрешна мотивация и действат не защото трябва, а защото искат;
- Наслаждават се на малките моменти, дори да не са стимулирани от външната среда;
- Не се отнасят към другите осъдително и се чувстват комфортно, както с други хора, които може да са различни от тях, така и с концептуални полярности и парадокси.
Основна характеристика на самоосъществяващите се индивиди е стабилното психологическо здраве, което е резултат от нагласата и чувството, че живеят за мисия и кауза, които са важни за тях и с които се гордеят. Те не са фокусирани единствено върху себе си и имат желание и потребност да участват в преобразяването на средата наоколо и на света в позитивна посока. Маслоу подчертава, че те не са перфектни, но са готови да признаят и поправят грешките си и да полагат усилия, за да се развиват.
Самоосъществяващите се индивиди са целеустремени и работят, за да реализират желанията си, за разлика от пасивното изчакване или бягане от нежелани обстоятелства. Поради всички изброени фактори те изпитват наслада от живота и са благодарни. Живеят в сегашния момент, без да се губят в миналото или бъдещето и така успяват да правят решенията си по-осъзнати и оптимални.
С настоящия материал ще поставим началото на общото ни пътешествие в изследване на 8-те метода за себеосъществяване, които Маслоу постулира:
1. Пълно вглъбяване
Според Маслоу това изживяване може да бъде „наистина сладко“, защото по време на поглъщането в самия момент, ние забравяме за притежания, защита, притеснения и срам, и се отдаваме изцяло и безусловно на тотална концентрация и пълно вглъбяване. С други думи изпитваме и изживяваме ситуацията без самосъзнанието за самите себе си. Именно този момент дефинираме като самоосъществяване – моментът, в който сами осъществяваме себе си.
Това е и състоянието, което Михай Чиксентмихай описва в книгата си „Поток“ – състояние на пълна ангажираност и вглъбеност в дейността, която може да бъде спортно или атлетическо занимание, четене на книга, готвене, писане, правене на любов или игра с кучето – списъкът няма ограничения.
2. Да изберем развитието
Вторият похват за постигане на себеосъществяване според Маслоу, се крие в ежедневните избори, които правим. Нека разгледаме живота като процес, в който ние постоянно избираме между прогресивни и регресивни възможности. Може да изберем движение в посока сигурност, защита и страх, но от друга страна можем да изберем посока развитие. И така всеки път, когато правим избор в посока развитие, вместо като реакция от страх, ние се придвижваме с една крачка към себеосъществяването си, което само по себе си е процес.
Това означава всеки един от множеството отделни избори, които правим, като да излъжем или да кажем истината, да откраднем или не, да се прикрием или не и т.н., да бъде в посока развитие. В този смисъл себеосъществяването означава да се развиваме, за да бъдем напълно и изцяло всичко, което бихме могли – най-добрата версия на себе си.
Да изберем, разбира се, невинаги е лесно или приятно. Всъщност, доста често е предизвикателно и откровено трудно. Но всеки път, когато устоим на съблазнителните пориви на моментното удобство, ние избираме развитието и правим още една крачка от себеосъществяването си.
В този ред на мисли става ясно, че личностното развитие и растеж не са естествени и автоматични процеси, а избор, който ежедневно правим. Изборът дали да почетем или посърфираме в социалните медии, дали да тренираме или да гледаме телевизия, дали да си приготвим здравословна вечеря или да не му мислим много… Биологичното развитие и порастване не е еквивалентно с узряване. То се случва като резултат от собствените ни избори във всеки един момент и поемане на пълна отговорност за тях.
Прочетете Част 2 от поредицата на тема „Себереализация“.
