Възможните ефекти на самотата и социалната изолация върху здравето, особено сред по-възрастните хора, са добре известни. Установено е, че eдин от начините самотата да влоши здравето е повишаването на стресовите хормони и възпалението. Това от своя страна увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, артрит, диабет тип 2, деменция и дори опити за самоубийство.
Възрастните хора, които се чувстват изоставени, изолирани или им липсва компания, са с намалени способности да вършат ежедневни дейности като къпанe, подреждане и готвене. Освен това при тях и смъртността е по-висока.
Д-р Кулар, лекар и изследовател от Weill Cornell в Ню Йорк, е цитирал доказателства за нарушения в съня и имунния отговор, както и за ускорен когнитивен спад, сред социално изолираните хора. Той нарича това явление „разрастваща се епидемия“.
Качество </> количество?
Макар че са еднакво рискови, самотата и социалната изолация не е задължително да вървят ръка за ръка.
„Социалната изолация се отнася до малко на брой социални връзки или взаимоотношения, докато самотата включва субективното усещане за изолация – несъответствието между желаното и действителното ниво на социални връзки.“ – са написали за списание Heart д-р Холт-Лунщад и Тимъти Смит, психолози-изследователи от университета Brigham Young.
С други думи, хората може да са социално изолирани, но да не се чувстват самотни, ако просто предпочитат такъв начин на живот. В същото време е възможно да се чувстваш самотен, дори когато си сред хора. Особено ако връзките с тях не са емоционално удовлетворяващи.
Д-р Карла Перисиното и колегите ѝ от Калифорнийския университет в Сан Франциско са докладвали, че повечето от самотните са женени, не живеят сами и не страдат от клинична депресия.
„Да сте неженен повишава риска от самота, но пък не всички бракове са щастливи. Затова трябва да се вземе под внимание качеството на взаимоотношенията, а не просто тяхното наличие или броят им.“ – казва д-р Холт-Лунщад.
Д-р Нанси Донован е гериатричен психиатър и изследовател в областта на неврологията. Според нея има връзка между самотата и социалните взаимодействия, но тя не се наблюдава при всички хора. Смята, че би било опростостенческо да се предполага, че чувстващите се самотни трябва просто да общуват повече с другите.
Оказва се, че не най-възрастните са най-самотните между нас. Въпреки че повечето изследвания разглеждат ефектите на самотата върху възрастни хора, д-р Холт-Лунщад и екипът ѝ установяват, че най-много са самотните подрастващи и млади хора, след което – най-възрастните. До този извод се е стигнало след анализ на 70 изследвания, включващи 3,4 милиона души.
С напредването на проучванията по тези теми, изследователите разбират все по-добре здравните ефекти на самотата и изолацията. Обект на изследване са и възможните мерки за намаляване на рисковете от самотата.
