С всеки следващ 8 март ни става все по-трудно да измисляме интригуващи теми за статии и тази година бях почти сигурен, че фейсбук страницата ни ще трябва да се задоволи с картинки на карамфили и пожелания за красота, нежност и грациозност. Но не щеш ли се оказахме с чудесната статия за бедстващите девойки на Диана, с вдъхновяващите жени лидери в медицината на доктор Роси и… с настоящия ми опит да разкрия фигурата на бабата в една малко по-различна светлина.
Едва ли ще се намерят две мнения по въпроса, че бабата е била, е и ще бъде голяма работа – преди, сега и навеки. Бабата е толкова важна, че е твърде вероятно именно тя да е отговорна за просъществуването на човечеството като вид. Сега ще видите.
Еволюционните биолози открай време се дивят на две уникални черти на човешкия род. Първата от тях е феноменът, че ние сме един от най-дълголетните видове в животинското царство. Само в течение на последните 200 години при нас се наблюдава безпрецедентен прираст на продължителността на живот. Това е реалност както в най-богатите, така и в най-бедните държави. Който ще продължи и за в бъдеще. Задминали сме ловците-събирачи с толкова страшна сила, че тяхната жизнена продължителност е по-сравнима с онази на приматите [1], отколкото с нашата.
Но това е само първата половина от чудото, за което се опитвам да ви разкажа. Биологията не е много романтична наука [*] и според нея всеки организъм, който не може да се възпроизвежда, е практически безсмислен от еволюционна гледна точка. Казвам ви това, за да можете поне отчасти да влезете в престилката на биолозите.
Те отдавна недоумяват как може женските представители на човечеството да живеят толкова дълго след настъпването на менопауза. От чисто еволюционна перспектива бабите са един пълен провал на репродуктивната пригодност. Кому е нужен един организъм, който не може да се репродуцира и няма никаква роля в продължаването на вида си?
На този отговор се намират макар и откъслечни (и противоречиви) отговори от 60-те години на миналия век. Натрупването на редица сведения с времето допринася за формирането на т.нар. бабина хипотеза. Това е идеята, че същите тези жени, които са били смятани за еволюционно недоразумение, може би всъщност са ключът към изключителното човешко дълголетие и упоритата преживяемост след настъпването на менопауза.
Помагайки за отглеждането на внуците, бабите в примитивните (и дори в модерните) общества дават шанс на дъщерите си да имат повече бебета. Ранни математически симулации [2] показват, че т.нар. ефект на бабата може би е една важна причина, поради която човекът се е отдалечил от приматите не само като анатомия, но и като продължителност на живот.
Поемайки част от родителските отговорности на майката, смятат поддръжниците на хипотезата, бабите не просто създават предпоставки за повече деца в семейството. Те също така допринасят за по-дългия живот на тези деца, помагайки им през критичните първи години от живота. Всеки, който е имал баба до себе си на младини, в момента трябва да бърше сълзи на умиление.
Бабината хипотеза продължава да намира подкрепа в научната литература и до днес. Съвсем наскоро в списание Current Biology бяха публикувани резултатите от две проучвания по темата.
Първото представлява голям анализ [3], обхващащ родените и починали между 1731 и 1890 година финландци. То установява, че наличието на баба между 50 и 75-годишна възраст при внуче на 5 или по-малко годинки значително увеличава шанса за оцеляване на детето. Ефектът изчезва при бабите над 75 години. Възможно обяснение е, че преклонната възраст е попречила на тези жени да бъдат пълноценни помощници в отглеждането на детето. Интересно е, че влияние върху дълголетието оказват най-вече майките на майките, но не и майките на бащите.
Второто проучване [4] навлиза в дълбочина по отношение на въпросния ефект. То демонстрира, че е важно не просто наличието на баба, но е съществена и нейната близост. Колкото по-наблизо е бабата, толкова по-голям принос има тя за отглеждането и дълголетието на внучето.
В този ред на мисли може да се каже, че човечеството се намира на своеобразен кръстопът. В продължение на векове бабите са били неизменна част от фамилния пейзаж. Но днес все повече млади семейства се отделят от своите родители. В течение на 20-я век се наблюдава драстична трансформация на семейното ядро, като промяната произтича най-вече от т.нар. географска дисперсия – териториалното разпръсване на семейните членове. Все по-голям процент от възрастните жени живеят сами. Някои учени са на мнение, че ако тази дисперсия продължи, човечеството е обречено да обърне еволюционната роля на бабата и постепенно да започне да губи ползите от нейното неизменно присъствие в живота ни.
Установено е, че децата, живеещи в мултипоколенчески домове (заедно с баба и дядо), се радват на по-голям шанс за прием в колеж [5] и по-малко емоционални и поведенчески проблеми в сравнение с децата, които живеят само с непосредствените си родители. Все по-често се говори, че може би сме отишли твърде далеч (буквално и преносно) в своя стремеж към самостоятелност.
Независимо какво е вашето отношение по темата, нека се съгласим по един въпрос. Днес е поредният добър ден, в който да се радваме, че на този свят има баби. Да са ни живи и здрави!
[*] То коя ли наука е?
Източници:
The Evolutionary Importance of Grandmothers
‘Grandmother effect’ helps explain human longevity
“Grandmother Hypothesis” Gets Some Support
[1] Gurven, M., & Kaplan, H. (2007). Longevity among hunter‐gatherers: a cross‐cultural examination. Population and Development review, 33(2), 321-365.
[2] Hamilton, W. D. (1966). The moulding of senescence by natural selection. Journal of theoretical biology, 12(1), 12-45.
[3] Chapman, S. N., Pettay, J. E., Lummaa, V., & Lahdenperä, M. (2019). Limits to Fitness Benefits of Prolonged Post-reproductive Lifespan in Women. Current Biology.
[4] Engelhardt, S. C., Bergeron, P., Gagnon, A., Dillon, L., & Pelletier, F. (2019). Using Geographic Distance as a Potential Proxy for Help in the Assessment of the Grandmother Hypothesis. Current Biology.
[5] DeLeire, T., & Kalil, A. (2002). Good things come in threes: Single-parent multigenerational family structure and adolescent adjustment. Demography, 39(2), 393-413.
