Ако българите се потяха с темповете, с които четат и разпространяват непроверена информация, сега щяхме да сме една нация от стафидоподобни създания. Е, поне идеята за потенето като очистителен инструмент не е нещо, което може да бъде намерено само тук и само сега.
От незапомнени времена на препотяването се е гледало като на пречистващ физиологичен акт, който може да заличи грехове от душата и отрови от тялото. И до днес хората копнеят за пот из фитнес зали, спортни площадки, стадиони, спа центрове и сауни, защото вярват, че тя ще ги направи по-здрави.
Защо и как се потим?
Няма две мнения по въпроса, че потенето наистина е много важно за живота и здравето. Неговата основна функция е да ни предпазва от прегряване, което в момента може и да не ви изглежда особено животоспасяващо, но само преди около месец вършеше страхотна работа.
За хората с афинитет към анатомичните детайли, трябва да кажем, че този процес е възможен благодарение на потните жлези и най-вече на т.нар. екринни потни жлези. Цялото ни тяло (с изключение на лигавиците и най-деликатните части от половите органи) е покрито с между 2 и 4 милионна екринни потни жлези. Най-много от тях имаме по дланите и стъпалата, а най-малко – в бедрената област. Те имат тубуларна структура и се състоят от секреторно клъбце, което акумулира течност и дуктус (каналче), който извежда течността на повърхността на кожата.
В комфортни температурни условия и в покой човешкото тяло губи около 0,5 литра вода дневно, но по време на интензивна физическа активност потоотделянето може да достигне до 2 л/час и дори повече, ако наоколо е горещо [1].
Колко отровна е потта ни?
Дори не са ни нужни научни изследвания, за да знаем, че потенето може да бъде много обилно. Но дали обилното потене е съпроводено с обилно отделяне на „токсини“, това вече си е научен въпрос. Този въпрос може да бъде зададен и по друг начин:
Какво съдържа човешката пот?
Химичният състав на потта варира от индивид до индивид и е зависим от приетите храна и напитки, причината за потенето (жега, физическа активност или стресова ситуация), времетраенето на потенето и редица други фактори.
Установено е, че в общия случай, освен много вода (99%), човешката пот съдържа електролити (като натрий, хлор и калий), някои метали (цинк, мед, желязо, калций, магнезий), урея и аминокиселини, плюс стероли и мастни киселини в следови количества [2], [3], [4].
Именно мастните киселини би трябвало да привличат вниманието на привлечените от детокс чрез потене лица. Защото една голяма част от „токсините“ са мастноразтворими. Говорим за т.нар. POPs или персистентни органични замърсители – широк спектър от съединения, в който попадат пестициди, забавители на горенето, диоксини и полихлорировани бифенили (PCB). И докато детокс-привлеченото лице мисли за подобни химикали като за „токсини“, то в науката те се наричат „токсиканти“ [*]. Както казахме, POPs имат висока склонност към свързване с мазнини – те се натрупват преференциално в мастната тъкан и се транспортират в тялото чрез липидни молекули. Тоест, отделянето им в значими количества чрез водно базирана течност като потта е съмнително.
При индивиди със затлъстяване е изчислено, че общото количество POPs е около 600 микрограма на килограм телесни мазнини [5]. Знаейки, че в 1 мл чиста пот се съдържат около 0,08 микрограма мазнини, сравнително лесно можем да изчислим, че 1 литър пот съдържа около 0,000048 микрограма POPs. Сами можете да пресметнете приблизително на какъв процент от общото количество токсиканти в тялото ви се равнява това.
Жокер: една средностатистическа жена с тегло около 60 кг носи около 15 кг телесни мазнини.
Какво е риск и какво са ползи?
Когато коментираме страшни неща като отрови, задължително трябва да си задаваме не само елементарния въпрос „Колко?“, но и малко по-сложния въпрос „Какво от това?“.
Само по себе наличието на отровни вещества в човешкото тяло не може да се интерпретира като здравен риск. Учените са съгласни, че излагането на този тип субстанции и натрупването им в организма е неизбежно и нежелателно, но в нормални концентрации те не представляват значим риск за човешкото здраве [6]. Съществува разбирането, че мастната тъкан в тялото има буферна функция и може да играе защитна роля, предпазвайки попадането на POPs в жизненоважни органи [7], [8].
Аналитичната химия днес разполага с ноу-хау и техника, благодарение на които може да засече POPs в концентрации, съпоставима с пословичната игла в купа сено, но това е признак за все по-голям научен напредък, а не за все по-голям риск за здравето.
По подобен начин и наличието на отровни вещества в човешката пот не може да се интерпретира като здравна полза от потенето. В своя публикация от края на 2017 година учени от университета на Отава изчисляват [9], че отделянето на 2 литра пот (т.е. много обилно потене) ще доведе до загубата на не повече от 0,03% от токсикантите, приети с храната в рамките на един ден. Освен това, ако потенето е плод на физическа активност, увеличеният апетит в резултат от натоварването е напълно способен да компенсира за тези загуби, повишавайки количеството приета храна.
Никаква файда ли няма от потта?
В името на обективността трябва да отчетем, че други потенциално опасни вещества като бисфенол А (BPA) и тежките метали са по-склонни да се разтварят във вода и затова присъстват в по-големи концентрации в потта от POPs. Но трябва да се има предвид, че за освобождаването на натрупани в организма тежки метали има далеч по-ефективни методи като хелаторната терапия.
Въпросът с BPA все още е спорен, като някои проучвания откриват, че с потта се отделят по-големи количества, отколкото с урината [10], а по-нови експерименти установяват точно обратното [11]. В крайна сметка най-добрият начин за ограничаване на експозицията към BPA остава избягването на хранителни продукти в опаковки, които го съдържат.
За окуражаващ финал можем да кажем, че физическата активност продължава да бъде полезна за здравето по неизброими начини – помага за поддържането на нормално телесно тегло и мускулната маса, допринася за поддържането на функционалност и намаляването на риска от контузии с напредването на възрастта, предпазва от сърдечносъдови заболявания, диабет и рак… но подлежащият механизъм, на който се дължат всичките тези чудеса, вероятно не е детоксикиращата сила на потенето.
Източници:
[*] Токсините са друг клас отрови, които се произвеждат по напълно естествен начин от животните и растенията за самозащита. Но за това ще пиша повече в друга статия.
[1] Taylor, N. A., & Machado-Moreira, C. A. (2013). Regional variations in transepidermal water loss, eccrine sweat gland density, sweat secretion rates and electrolyte composition in resting and exercising humans. Extreme physiology & medicine, 2(1), 4.
[2] Sato, K., Kang, W. H., Saga, K., & Sato, K. T. (1989). Biology of sweat glands and their disorders. I. Normal sweat gland function. Journal of the American Academy of Dermatology, 20(4), 537-563.
[3] Montain, S. J., Cheuvront, S. N., & Lukaski, H. C. (2007). Sweat mineral-element responses during 7 h of exercise-heat stress. International journal of sport nutrition and exercise metabolism, 17(6), 574-582.
[4] Takemura, T., Wertz, P. W., & Sato, K. (1989). Free fatty acids and sterols in human eccrine sweat. British Journal of Dermatology, 120(1), 43-47.
[5] Chevrier, J., Dewailly, E., Ayotte, P., Mauriege, P., Despres, J. P., & Tremblay, A. (2000). Body weight loss increases plasma and adipose tissue concentrations of potentially toxic pollutants in obese individuals. International journal of obesity, 24(10), 1272.
[6] WHO. (2010). Dioxins and their effects on human health. Media Centre Fact Sheet.
[7] La Merrill, M., Emond, C., Kim, M. J., Antignac, J. P., Le Bizec, B., Clément, K., … & Barouki, R. (2012). Toxicological function of adipose tissue: focus on persistent organic pollutants. Environmental health perspectives, 121(2), 162-169.
[8] Lee, Y. M., Kim, K. S., Jacobs Jr, D. R., & Lee, D. H. (2017). Persistent organic pollutants in adipose tissue should be considered in obesity research. Obesity Reviews, 18(2), 129-139.
[9] Imbeault, P., Ravanelli, N., & Chevrier, J. (2018). Can POPs be substantially popped out through sweat?. Environment international, 111, 131-132.
[10] Genuis, S. J., Beesoon, S., Birkholz, D., & Lobo, R. A. (2012). Human excretion of bisphenol A: blood, urine, and sweat (BUS) study. Journal of Environmental and Public Health, 2012.
[11] Porucznik, C. A., Cox, K. J., Wilkins, D. G., Anderson, D. J., Bailey, N. M., Szczotka, K. M., & Stanford, J. B. (2015). A preliminary study of biomonitoring for bisphenol-A in human sweat. Journal of analytical toxicology, 39(7), 562-566.
