С риск да започна да ставам досаден, отново се гмуркам в тема, засягаща ваксини. Не ми омръзна, а? В случая става въпрос за HPV – Human papilloma virus и начините да се предпазим от него.
Мога да започна с изречения от сорта на:
„Всеки ден една жена в България умира от рак на шийката на матката“
или
„В Европа това се случва на всеки 18 минути“ [1]
Но няма да го направя. Защото дори и верни, тези изказвания не пробуждат в мен необходимия интерес. Или аз съм станал безчувствен и дебелокож, или всички сме тръгнали натам и вече тези „факти“ нямат необходимото влияние върху нас (ако някога са имали?).
Може би се мисля за изключение и не възприемам насериозно статистическите данни в тази им форма. Въобразявам си, че това се случва на другите хора, a аз съм си добре, роден под щастлива звезда. В случая е така, аз съм мъж, поне рак на шийката на матката няма как да имам, но идеята е друга, предполагам се разбра. Пък и знам ли, може да имам дъщеря някой ден – а тогава да му мисля!
А сега да започна с историята за HPV и ваксините…
Имало едно време един вирус на имe Human Papilloma Virus, но за да им е по-лесно, хората го наричали HPV. Съдържал ДНК, която била обвита от белтъчна структура, наречена капсид. Той и семейството му били известни с устойчивостта и афинитета си към епителни клетки.
HPV били повече от 100 братя, които се отличавали освен по номер (HPV-16 например) и по характер. Едни били много популярни из средите на епитела (HPV 6 и 11) – срещали се много често, карали го да образува брадавици и папиломи, но в крайна сметка си тръгвали оттам безславно и не предизвиквали трайни последици. Наричали ги доброкачествени или „ниско-рискови“.
Други обаче, HPV 16 и 18, си били направо злодеи. Чакали появата на малка лезия, за да се шмугнат и да инфектират базалния епител, в който да се размножат. Но това не им било достатъчно. Някои от тях вграждали ДНК-то си в това на горката клетка, блокирали механизмите ѝ за самозащита и сразявали в ожесточен двубой „пазителя на генома“, известен като белтъка p53. Така „съдбата“ на злощастния епител се променяла и той поемал по пътя на безсмъртието, който в наши дни имаме навика да наричаме РАК.
Естествено, не за всеки рак е отговорен HPV, но изследванията показват неопровержима връзка между рака на шийката на матката и определени щамове на вируса. За 60% от случаите на РШМ е отговорен именно HPV-16, за други 10% – HPV-18, а други щамове допринасят за още 5% в статистиката.[2]
И за да не звуча сексистки, ще допълня – асоциацията на високорисковите щамове с рак включват и органи като пениса, вагината, ануса и орофаринкса[3]. За да не може никой спокойно да си отдъхне…
В опит да не подвеждам никого, ще отворя една скоба: Инфекциите с HPV са доста често явление и повечето хора се сблъскват с поне една от тях по време на жизнения си път, но това не означава непременно, че ще развият рак!
Онкогенезата не е явление, което се случва за ден-два. Необходими са години, в комбинация с персистираща инфекция от високорисков щам, както и други фактори, влизащи под общото наименование „тригерни“ (тютюнопушене, имуносупресия и др.), за да се развие тумор. Често обаче инфекцията е безсимптомна и човек разбира какво се е случило, едва когато е късно…
Както отбелязах, вирусът е доста „популярен“, т.е. се разпространява лесно. Кожният контакт и сексът (вкл. орален) са главните начини за предаване. Проблемът е, че повечето хора дори не подозират присъствието на патогена и съответно го предават. И ако си мислите, че презервативите са достатъчна мярка за предпазване, не съм съвсем съгласен. Определено намаляват риска, но не и напълно, защото все пак съществува все някакъв кожен контакт[4].
Затова на помощ идват ваксините!
През 2012 г. в България започва национална програма с надслов „Важната е тя“, която цели имунизирането на момичета на възраст 12 или 13 г. срещу високорисковите щамове на HPV и предпазването им от развитие на рак на шийката на матката. Според СЗО това е оптималната възраст за ваксинация – преди евентуалното заразяване с онкогенния вирус и, съответно – преди началото на полов живот.
Разрешените за употреба ваксини от Европейската агенция по лекарствата са две – Cervarix и Gardasil и се прилагат в две или три дози, в зависимост от възрастта на пациента. Но това не е фокусът на статията. По-скоро искам да се съсредоточа върху някои обществени тревоги във връзка с имунизацията срещу HPV.
Може би най-важното е, че ваксините НЕ причиняват рак! Даже напротив, те се стремят да намалят риска от развитие на такъв. Още повече, конспиративната идея, че всъщност човечеството бива заразено с HPV чрез която и да е от двете ваксини е налудничава. Дайте ми шанс да се аргументирам:
И Cervariх, и Gardasil са разработени чрез една и съща технология. Използват рекомбинантна ДНК за синтеза на белтъка L1, намиращ се по „повърхността“ на вируса от различните щамове, която нарекох капсид в историята по-горе[5], [6].
Ще го кажа другояче – от вируса се взима ген, отговорен за направата на въпросния белтък, и се поставя в клетка, чиято задача е да го продуцира. L1 e само частичка от цялата структура на патогена, но напълно достатъчна, че да бъде разпозната от нашата имунна система и съответно запомнена, така че при последващ сблъсък с целия вирус той да бъде „нападнат“ и „обграден“ от антитела, които да го обезвредят преди да е извършил някоя поразия.
Никъде обаче няма въвеждане на цялостна вирусна частица в организма, което обезсмисля притесненията, че ваксината е заразна. Представям си HPV като един банков обирджия с маска тип чорап, а аз трябва да обясня на детето си (имунната ми система), че този човек е страшен и трябва да се обади в полицията при евентуална среща с него.
Какво да правя? Решавам, че вместо да запознавам хлапето с истински крадец, което със сигурност не е добра идея, по-добре да му покажа маската (белтъка L1), която той използва. Така още като го види, ще го разпознае и ще реагира незабавно.
Всичко е чудесно:
- Полицията – извикана;
- Детето – щастливо;
- Престъпникът – откаран надалеч.
Разликата между Cervarix и Gardasil е най-вече във видовете маски, които показват на малкия човек. Първата ваксина е насочена срещу щамовете 16 и 18, тези които обявихме за най-рискови, а втората – срещу същите плюс 6 и 11 – „популярните“ или най-често срещани, но с малък риск.
За да са още по-сигурни, учените пускат и подобрена версия на последната, наречена Gardasil 9 – деветвалентна ваксина срещу щамове, които наподобяват числа от тотото – 6, 11, 16, 18, 31, 33, 45, 52 и 58. Естествено, целта не е забавна игра на бинго, а протекция към максималния набор от обществено значими типове на вируса.
По повод на страничните ефекти от ваксините – тема, която засяга всички, са направени съответните клинични проучвания и не е намерена статистическа значимост между смъртността и приложената имунизация[7], [8], [9]. Никой не отрича локални прояви на възпаление като оток, подуване и болка в областта на инжекцията или общи симптоми като главоболие за възможни, но ваксините срещу HPV се считат за едни от най-безопасните на пазара[10].
И още едно, вече последно, уточнение – макар да говорим за кампании и национални програми за имунизация на момичета, ваксините са абсолютно годни за приложение и на момчета! Тази идея влиза с пълна сила в Обединеното кралство, където още миналата година започва масова имунизация на младежи между 11 и 13-години[11].
Преценката за ваксинацията, естествено, си остава във властта на родителите. Но преди да вземете решение, прочетете, информирайте се, за да не може престъпникът така лесно да разбие най-ценния трезор.
Източници:
[1] Важната е тя | HPV. (2019). Hpv-vaccine.bg. Retrieved 21 May 2019, from http://hpv-vaccine.bg/%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D1%82%D1%8F/
[2] Cotran, Ramzi S., Vinay Kumar, Tucker Collins, and Stanley Leonard Robbins. „Robbins pathologic basis of disease.“ (2014).
[3] HPV and cancer. (2015). Cancer Research UK. Retrieved 21 May 2019, from https://www.cancerresearchuk.org/about-cancer/causes-of-cancer/infections-eg-hpv-and-cancer/hpv-and-cancer
[4] HPV and cancer. (2015). Cancer Research UK. Retrieved 21 May 2019, from https://www.cancerresearchuk.org/about-cancer/causes-of-cancer/infections-eg-hpv-and-cancer/hpv-and-cancer
[5] Cervarix – European Medicines Agency. (2018). European Medicines Agency. Retrieved 21 May 2019, from https://www.ema.europa.eu/en/medicines/human/EPAR/cervarix
[6] Gardasil 9 – European Medicines Agency. (2018). European Medicines Agency. Retrieved 21 May 2019, from https://www.ema.europa.eu/en/medicines/human/EPAR/gardasil-9
[7] Arbyn, M., Xu, L., Simoens, C., & Martin-Hirsch, P. (2018). Prophylactic vaccination against human papillomaviruses to prevent cervical cancer and its precursors. Cochrane Database Of Systematic Reviews. doi:10.1002/14651858.cd009069.pub3
[8] Cervarix – European Medicines Agency. (2018). European Medicines Agency. Retrieved 21 May 2019, from https://www.ema.europa.eu/en/medicines/human/EPAR/cervarix
[9] Gardasil 9 – European Medicines Agency. (2018). European Medicines Agency. Retrieved 21 May 2019, from https://www.ema.europa.eu/en/medicines/human/EPAR/gardasil-9
[10] Raptor, T. (2018). Gardasil safety facts – debunking myths about the HPV vaccine. Skeptical Raptor. Retrieved 21 May 2019, from https://www.skepticalraptor.com/skepticalraptorblog.php/gardasil-safety-facts-debunking-vaccine-myths/
[11] Drumm, C. (2019). Boys should be given HPV jab, says vaccine committee. Here’s what happens next.. Cancer Research UK – Science blog. Retrieved 21 May 2019, from https://scienceblog.cancerresearchuk.org/2018/07/18/boys-should-be-given-hpv-jab-says-vaccine-committee-heres-what-happens-next/?_ga=2.93269853.1526436608.1557950448-522777912.1557950448
