Най-важното:
- Почти всички жени и някои мъже имат целулит – това е едно съвсем нормално състояние
- Все още не знаем със сигурност какви са физиологичните причини за появата на целулита
- Въпреки че напълняването не е причина за целулит, то може да го влоши, а отслабването – да подобри вида му
- Разумният хранителен режим и редовното движение винаги са добра идея, дори по отношение на целулита
- Към момента няма научно доказано и трайно работещо решение против целулит, всички мерки са с козметичен и/или нетраен ефект
Терминът „целулит“ се появява за първи път във френската медицинска литература преди повече от 150 години, но тероризира женското съзнание и научната мисъл до днес. Повечето от вас биха го нарекли „проблем“, но реалността е, че той е по-скоро правило, а кожата без него – изключение. Разпространението му е толкова широко, че в специализираните текстове съвсем сериозно се пише за него като за „вторичен полов белег на жената“ в следпубертетна възраст.
Имат го почти всички жени (и някои мъже)
Факт: 85%-98% от нежния пол „страда“ от целулит [1] в някаква степен. Обективно погледнато тази степен варира, но субективно погледнато винаги е крайна! Това е така заради нереалистичните телесни стандарти, които сме си формирали на база съприкосновението с умело ретуширани изображения на съвършени женски тела в медиите. Независимо какво твърдите за отношението си към целулита, вероятността да кликнете на онази реклама, която ви обещава да се отървете от него тук, сега и навеки, е 85%-98%. Ако сте жена, а вие най-вероятно сте.
Целулитът възниква без оглед на етническа принадлежност – характерен е за всички раси, въпреки че е по-характерен при жените с бял цвят на кожата (в сравнение с азиатките [2]). Актуалното разбиране е, че развитието му има хормонален компонент. Въпреки че рядко се наблюдава при мъже, е по-характерен за представители на силния пол с дефицит на андрогенни хормони – синдром на Клайнфелтер, хипогонадизъм, посткастрационни състояния и пациенти, подлежащи на естрогенна терапия за рак на простатата. Интересно наблюдение е, че състоянието на целулита при тези мъже се влошава успоредно със задълбочаването на андрогенния дефицит.
Анатомия на целулита
С други думи, мъжете нямат целулит, не „защото е гадно“, както е модерно да се шегуват самите те, а защото се отличават с друг хормонален профил. Освен това, както стана ясно, някои мъже имат целулит.
Тук е моментът да си поговорим за структурна механика, защото в нея вероятно се крие част от мистерията на портокаловата кожа. Имайте предвид, че това е само една, макар и водеща, хипотеза за физиологията на целулита.
На изображението по-горе можете да видите какво се случва под кожата ви, когато имате целулит. Или, както пишат колегите от Mayo Clinic:
„Целулитът се причинява от нишките съединителна тъкан, които свързват кожата с подлежащия мускул, като между тях има мастен слой. Натрупаната мазнина бута кожата нагоре, докато нишките я дърпат надолу. Това създава характерната неравна повърхност или вдлъбване.“
При мъжете положението е различно – тяхната съединителна тъкан е разпределена на по-„зигзагообразен“ принцип, а кожата им е по-дебела – това помага за по-доброто прикриване на подкожните мазнини. Освен това те се отличават с по-нисък мастен процент по принцип и са по-склонни да трупат повече мастна тъкан висцерално (около вътрешните си органи), отколкото подкожно. Тоест, телата им са различни. И това е очевидно.
Къде е целулитът?
Целулитът може да бъде открит по всяка телесна повърхност, под която има мазнини. Някои зони обаче са по-уязвими. Такива зони са външните и задни части на бедрата и дупето. Целулит се среща и по гърдите, долната част на корема, горната част на ръцете и тила. Интересно съвпадение е, че това са добре познати на нежния пол „проблемни области“, отличаващи се с особен афинитет към подкожните мазнини.
Въпреки че целулитът е присъщ за всяка област, в която има мастни натрупвания, наднорменото тегло и затлъстяването не са задължителни предпоставки за неговата поява [3]. Всички сме виждали слаби тела с целулит и вярвам, че това е достатъчно сведение за повечето от вас.
„От какво е“ и „от какво не е“ целулитът
Въпреки широката му разпространеност, все още има сравнително малко научни сведения относно физиологията на това състояние. Към момента на списването на тази статия има едва четири водещи хипотези за възникването му – нито една от тях не дава пълно обяснение и категоричен отговор на въпроса. Това, от своя страна, значително усложнява способността ни да се борим с него.
С голяма сигурност обаче можем да кажем „от какво не е“ целулитът. Той не е продукт на мързел, консумация на захар, токсини, животински мазнини или която и да е от всички възможни абсурдни причини, които може да сте срещали сред текстове с убеждаващ и/или продажбен характер.
Целулитът е бил налице далеч преди индустриалната революция и блестящ пример за това са повечето женски тела, нарисувани от Рубенс. Това са картини от XV век – отдавна преди широкото навлизане на онова, което днес наричаме „джънк“, „токсини“, интернет и уседнал начин на живот.
Фигурите на тези платна са олицетворение на женския идеал за красота по онова време и очевидно са белязани от същите особености, от които милиони страдат днес.
Ако искате, върнете се в началото на този текст, и го зачетете отново. 85%-98% от жените имат целулит. Белите имат целулит и черните имат целулит, слабите имат целулит и пълните имат целулит, веганите и вегетарианците имат целулит, всеядните имат целулит, известните имат целулит (и ги снимат по целулит), топ моделите имат целулит, богатите с достъп до процедури последен-писък-на-модата имат целулит. 85%-98% от четящите този текст имат целулит. Ако и вие имате целулит, това ви прави напълно нормална жена.
„Поправим“ ли е целулитът?
Донякъде знаем кои са факторите, които могат да обострят състоянието. Сред тях попадат стрес, напълняване, уседнал начин на живот, прием на хормонални противозачатъчни. Въпреки че някои проучвания [4] споменават, че хранителният и тренировъчен режим могат да подобрят вида на кожата с целулит, към момента не са проведени контролирани изпитвания, които да потвърдят или отхвърлят тези твърдения.
Въз основа на опита с увереност можем да твърдим, че напълняването влошава целулита, а отслабването може да го облекчи, макар и тези трансформации да не променят физиологичните причини зад възникването му (каквито и да са те). За да се храните разумно и спортувате активно има неизброими причини, така че ето ви още една. Масажът и самомасажът, като част от режима ви по възстановяване, също винаги са добра идея, стига да ви карат да се чувствате по-добре в кожата си и по отношение на нея.
Един обзор [5] на наличните към 2008 година антицелулитни терапии и продукти и подкрепящите ги сведения стига до заключението, че „най-добрите от наличните терапии водят най-много до леки подобрения във вида на целулита и повечето от тях не са трайни“.
Казано по друг начин, дори най-скъпите решения на пазара не са точно решения, а временни замаскирания на състоянието. Замислете се колко по-добри неща можете да правите с времето и парите си, вместо да се борите с един феномен, който е напълно нормален. Замислете се дали не е крайно време да спрете да „страдате“ от целулит.
Източници:
[1] Avram, M. M. (2004). Cellulite: a review of its physiology and treatment. Journal of Cosmetic and Laser Therapy, 6(4), 181-185.
[2] Draelos, Z. D. (2001). In search of answers regarding cellulite. COSMETIC DERMATOLOGY-CEDAR KNOLLS-, 14(11), 55-60.
[3] Nürnberger, F., & Müller, G. (1978). So‐called cellulite: An invented disease. Dermatologic Surgery, 4(3), 221-229.
[4] Rossi, A. B. R., & Vergnanini, A. L. (2000). Cellulite: a review. Journal of the European Academy of Dermatology and Venereology, 14(4), 251-262.
[5] Wanner, M., & Avram, M. (2008). An evidence-based assessment of treatments for cellulite. Journal of drugs in dermatology: JDD, 7(4), 341-345.
