Остров Никумароро (или остров Гарднър) е малко петънце земя, коралов атол от островната република Кирибати насред синята пустош на Западния Тихи океан, само 7,5 км на дължина и 2,5 км на ширина. Океанът около него е толкова дълбок, че да се акостира на него е възможно само в кратък отрязък от годината, на едно-единствено място.
Откакто за първи път има свидетелства за неговото съществуване, остров Никумароро е сменял многократно името си, а държавите, които са претендирали за неговата територия, са поне три. Днес той е необитаем, въпреки че няколко пъти е имало опити да бъде заселен с преселници от (сравнително) съседни острови – с цел отглеждане на кокосови орехи или използване като площадка за кацане. Всички тези опити са завършили неуспешно поради сериозната липса на питейна вода и невъзможността да бъде набавена.
Тъй като е част от непокътнат коралов риф и отдалечен от континентите, остров Никумароро е изключително богат на морски и птичи живот и поради това е защитен от ЮНЕСКО.
Защо това незнайно парченце земя е един от най-мистериозните острови?
Твърде вероятно е мъничкият остров Никумароро да крие ключа към една от най-големите загадки на 20 в. – какво се е случило с Амелия Еърхарт?
Амелия Еърхарт е родена на 24 юли 1897 г. Тя е една от първите жени-пилоти, първата жена, прелетяла на Атлантическия океан, първата жена, прелетяла сама над Северна Америка и обратно…
Пионер в множество аспекти на авиацията, през 1937 г. Амелия Еърхарт предприема най-смелото си начинание – най-дългия околосветски полет. Цели 47 000 км. След множество перипетии, тя и нейният навигатор Фред Нунан потеглят от остров Лае, Нова Гвинея, на 2 юли 1937 г. Очаква ги последната отсечка от 11 000 км над Тихия океан, с планирана спирка на малкия остров Хауланд. Там корабът „Итаска“ на американската брегова охрана чака Еърхарт, за да ѝ помогне да се приземи и да презареди с гориво. Изключително трудно начинание, предвид огромното разстояние над открит океан и тогавашните възможности на навигационната техника.
Поради серия от грешки, за които има много теории, радионавигацията от „Итаска“ не се получава. Екипажът на кораба чува Еърхарт (и така разбира, че координатите ѝ са неправилни), но тя не улавя тяхното предаване. След няколко часа опити да се свържат, връзката прекъсва. Последвалите сигнали по радиото и по морзов код също не достигат до летците, но става ясно, че самолетът вече не е във въздуха. Сигналите му за помощ са засечени и от станции на авиокомпания „Пан Американ“, но не успява да получи достатъчно данни за координатите му.
И така започва най-мащабното и скъпо издирване в американската история до този момент. Издирване, което така и не успява да намери убедителни доказателства, че горивото на самолета просто е свършило и Амелия Еърхарт и нейният навигатор са потънали във тихоокеанските води.
Мистерията около изчезването на Амелия Еърхарт ангажира вниманието на Америка години наред, превръща се в една от най-големите нейни загадки и провокира най-невероятни теории и спекулации.
Разбира се, първото и най-вероятно предположение е, че самолетът се е разбил в океана. През 1988 г. обаче организация на име „Международна група за възстановяване на исторически самолети“ (или TIGHAR, както е абревиатурата на името на английски език) започва свое собствено разследване, което слага на картата малкия, незабележим дотогава, остров Никумароро.
Директорът на TIGHAR, Ричард Гилеспи, предприема единадесет експедиции до остров Никумароро в опит да докаже, че именно там Амелия Еърхарт е успяла да приземи самолета си и е загинала като корабокрушенец в отчайващ сюжет на пиратски роман.
Гилеспи има множество основания да смята, че именно този остров крие тайната на мистериозното изчезване:
- Последната информация, която корабът „Итаска“ получава от Еърхарт е, че самолетът се движи по линия 157/337, а единствената логична посока в търсене на земя е югоизток.
- Макар че в дните на издирването над остров Никумароро прелита самолет и не намира следи от самолетна катастрофа, летците виждат ясни следи от скорошно човешко присъствие.
- През 1940 г. на острова вече има заселници, които откриват човешки останки и предмети, които може да са принадлежали на Еърхарт и навигатора Нунан.
TIGHAR приемат за своя мисия да докажат, че Еърхарт е успяла да приземи самолета с последните си капки гориво на остров Никумароро и по време на проучването си получават още и още доказателства в подкрепа на своята хипотеза.
В една от експедициите си намират парче алуминий, което наподобява част от самолета, парче плексиглас, което е със същата дебелина като прозореца на самолета, парче от женски ток, което прилича на обувките на Амелия Еърхарт. За него се установява, че е изработено през 30-те години.
Екипът на TIGHAR работи и по възстановяването на доказателства за своята хипотеза, които не се намират на самия остров. Гилеспи проучва повече от 120 докладвани радиосигнала, за които се твърди, че са получени от Амелия Еърхарт в дните след изчезването ѝ.
Гилеспи смята, че 57 от тях са достатъчно достоверни, а най-убедителният е на 15-годишната Бети Кленк от Флорида, която записва всичко, което чува, в тетрадка. Нейните записки звучат като отчаян зов за помощ, макар репликите да са твърде разпокъсани. Тя обаче успява да чуе името „Амелия“, както и фрази като „Ню Йорк“, която често се повтаря. Според Гилеспи, Амелия Еърхарт се е опитвала да насочи своите спасители с единствената възможна следа за местонахождението си – останките на кораба „Норуич Сити“ на Никумароро, а Бети просто е дочула грешно поради лошата връзка.
Момичето успява да чуе и множество други фрази, включително и от мъжки глас, които звучат много логично в контекста на вероятната ситуация: самолетът се приземява на суша, но приливът бързо го залива и Еърхарт успява да изпраща радиосигнали само в часовете на отлив (това са и часовете, за които Гилеспи намира доказателства за достоверни радиосигнали); между Еърхарт и лошо ранения навигатор се води борба, той се опитва да напусне машината и тя е принудена да го последва.
Бети Кленк записва всичко в тетрадката си, която баща ѝ занася в местното полицейско управление, но никой там не обръща внимание. Първо – заради множеството други фалшиви сигнали и второ – заради факта, че се води обширно търсене в въздух и вода, за което се е смятало, че е много по-надеждно от тетрадката на американска ученичка-радиолюбител…
Може би най-важното доказателство в подкрепа на предположенията на Гилеспи обаче са човешките останки, открити през 1940 г. и изпратени за анализ на остров Фиджи. Тогава д-р Худлес, който прави анализа, установява, че те принадлежат на „нисък европейски мъж“ и така костите са забравени, а впоследствие изчезват. Въпреки това снимките и измерванията на д-р Худлес са съхранени и дават повод за нови анализи, предприети от TIGHAR. Първият от тях, на д-р Бърнс през 1998 г., използва различен метод и успява да докаже, че костите са на жена, а не на мъж.
В началото на 2018 г. специалистът по съдебна антропология д-р Ричард Янц, публикува доклад 1, в който твърди, че ДНК-данните са по-близки до Амелия Еърхарт, отколкото 99% от индивидите в огромен набор от ДНК-материал, който той е използвал за изследването. Това по същество означава, че съществува 99% вероятност намерените останки да са точно нейни, макар и анализът да е направен по снимков материал. Д-р Янц е убеден, че по времето на първите изследвания през 1940 г. е нямало техническа възможност да бъде проведен достоверен анализ и в своя подробен доклад убедено застава зад твърдението, че остров Никамуроро се е оказал последен пристан за Амелия Еърхарт и нейния навигатор.
Гилеспи смята, че след като самолетът е бил окончателно залят от океана, Еърхарт и раненият Нунан бивакуват в продължение на дни, може би месец, на острова, изхранвайки се с костенурки или раци. Впоследствие и двамата загиват в резултат на различни причини: рани от тежкото приземяване, инфекция/натравяне от храната, жажда…
Макар тази версия, както и докладът на д-р Янц, да продължават да имат своите критици, едно е сигурно: все повече очи ще се вперват в малкия тихоокеански остров Никамуроро. Все повече хора ще се питат дали наистина той държи ключа към отговора на въпроса „Какво се е случило с Амелия Еърхарт?“
Кой знае, напредването на науката може би тепърва ще ни позволи да разберем.
