В морето от актуални новини, събития с обществена значимост или просто злободневни клюки съзирам две, между които има далечна, почти невидима, но за сметка на това болезнена свързаност.
Едната е изказването на вицепремиера Валери Симеонов, в което децата с увреждания в България са наречени „уж болни“, а техните майки – „кресливи жени“, както и последвалата новина, че именно той предстои да оглави бъдещия Национален съвет за интеграция на хората с увреждания.
Другата принадлежи на светската хроника. Принц Хари и съпругата му Меган са на посещение в Австралия, за да присъстват на игрите „Инвиктус“ – учредено от Хари състезание, подобно на параолимпийските игри, в което участват военнослужещи с недъзи, получени по време на служба.
Ще си кажете: Какво общо може да има между тези две неща?
За мен общото се състои в словосъчетания от рода на „грижа за слабия“, „увреждането не е присъда“. Думи като „разбиране“, „съпричастност“, „емпатия“. Общото между тези две новини е огромната разлика в отношението.
Пътят от това да се родиш в отчайващо положение към осъзнаването, че можеш да си спортист, писател, музикант, равностоен на здравите, е дълъг и труден. Със сигурност, за да можеш да го изминеш, ти е нужна много подкрепа от близките и от средата, в която живееш.
Реших да ви представя няколко личности, които са имали нещастието да се родят с определен вид увреждане, но и големия късмет да се родят на място, където на тях да не се гледа като на „уж болни“, а на хора с огромен потенциал.
Останалото е въпрос на талант, лична воля, труд и всекидневно постоянство. Знаем, че те неизменно дават резултати, но получаването на възможност е най-необходимото първо условие. Всички тези хора са се родили с много малко, но са успели да променят света, най-вече благодарение на факта, че са повярвали в себе си.
В тях са повярвали и околните, затова нека се надяваме, че тепърва нашето общество и институции ще се погрижат и ще повярват в своите „уж болни“. Защото те могат да бъдат следващите велики учени, спортисти, музиканти, писатели. Стига да повярваме и да им дадем възможност.
1. Стивън Хокинг – астрофизик
Заболяване: амиотрофична латерална склероза (АЛС)
Каквото и да кажем за Хокинг, ще бъде малко. Той е знаменит астрофизик, който популяризира науката и работи активно в нейно име дълги години въпреки тежкото си заболяване. Прикован към инвалидната си количка, изгубил способността си да говори, да се движи, Хокинг е един от най-големите съвременни учени.
Той е автор на революционни теории в областта на космологията и квантовата гравитация, които хвърлят качествено нова светлина върху знанието за Вселената, част от която е планетата ни.
От 1985 г. до смъртта си използва специален апарат, за да говори. Компютърът, инсталиран в инвалидната му количка, му позволява освен да говори, да пише, да ползва интернет и електронна поща. Управлението се извършва чрез движение на единствения мускул, който Хокинг може да контролира – един от лицевите мускули на бузата, под окото.
2. Хелън Келър – писателка, активистка в областта на човешките права
Заболяване: пълна глухота и слепота
Хелън Келър не е много известна у нас, но се ползва с изключителна популярност в Щатите. Получава своето увреждане, когато е само на една година и буквално загубва връзка с околния свят, преди да е осмислила съществуването му.
Благодарение на усилията на своето семейство и десетилетния труд и грижа на своята възпитателка, тя се превръща във вдъхновение и получава признанието на редица американски президенти и знаменитости.
С помощта на възпитателката си тя се преборва с изолацията и пише книги (общо 12) и статии, изнася лекции, пътува по света и задава тон за редица обществени дебати в областта на феминизма, социалните права, военното дело.
3. Стиви Уондър – музикант и композитор
Заболяване: слепота
Стиви Уондър е незрящ по рождение. Едновременно с това, той е един от най-известните американски музиканти на 20 век, носител на 26 награди „Грами“, една от които е за цялостен принос.
Към постиженията му можем да прибавим повече от 30 хита в американския топ десет, както и над сто милиона продадени копия на албумите му по света. С това той става един от продаваните музиканти на всички времена – гениален музикант, който не позволява слепотата да попречи на таланта му.
4. Кристи Браун – поет, художник, писател
Заболяване: детска церебрална парализа
Историята на ирландеца е колкото тежка, толкова и вдъхновяваща. Роден с тежкото заболяване в бедно, но грижовно семейство, той е напълно безпомощен и неподвижен в ранното си детство, а след 5-годишна възраст успява да раздвижи пръстите на левия си крак.
С тях той рисува картини, пише стихове и редица романи, считани от мнозина за гениални. Най-популярна става автобиографията му, „Моят ляв крак“, която му носи световна слава, а впоследствие получава филмова адаптация, носител на Оскар.
Въпреки своята диагноза, Браун доживява до 50-годишна възраст, а смъртта му е злощастен инцидент, който няма общо със заболяването. Неговата история е удивителна илюстрация за силата на човешката воля.
5. Марла Ръниън – спортистка, бегачка на дълги разстояния
Заболяване: слепота
Бягането е като че ли съдба за Ръниън – то присъства дори в името ѝ. (на английски език “run”означава „бягам“).
Получава заболяването си, известно като „заболяване на Старгарт“ на 9-годишна възраст и неговото прогресиране я прави практически сляпа. Това не ѝ попречва упорито да следва своите цели и да бъде трикратен шампион по бягане на национални първенства, носител на множество златни медали от олимпиади и изобщо един от най-добрите бегачи в света.
Марла се състезава наред с напълно здрави спортисти и ги побеждава, като така доказва, че хората с увреждания могат да бъдат пълноценна част от обществото и истински победители, стига да го позволят на себе си.
Заедно с това обаче е необходимо обществото да им го позволи.
