Преходът от дете към възрастен се оказва труден за много тийнейджъри и юноши. Емоционалните амплитуди, учебните и поведенчески проблеми, както и лесният достъп до наркотици и алкохол са честа грижа за родители и учители. Разбирането на връзката между задръжките в психичното развитие и употребата на наркотици през този ключов период може да осигури по-добри възможности за преодоляване на проблема, преди той да се задълбочи.
Експериментирането и проблемната употреба
Тийнейджърите са склонни да експериментират с дейности и вещества, което в не редки случаи може да доведе до злоупотреба. В допълнение към кокаин, екстази и други клубни наркотици, най-употребяваните психоактивни вещества включват марихуана, амфетамини, обезболяващи и успокоителни.
Родителите разбираемо се питат къде е границата между експериментирането и злоупотребата. При някои юноши употребата отслабва с времето и не нарушава значимо ежедневното функциониране, но за други последиците може да включват повишен риск от злополуки, когнитивни дефицити, нарушения в съня, депресия и сърдечни заболявания. Трудно е да се предскаже категорично кой би могъл да развие зависимост, но знаем, че мнозинството от възрастни, които го правят, започват да пият, пушат или употребяват наркотици до 18-годишна възраст.
Признаци
Тревожните сигнали за проблем с наркотиците често остават неразпознати. За тийнейджърите е обичайно да бъдат мрачни, да влизат в конфликти със семейството си и да се изолират, но понякога следните сигнали може да послужат като предупреждение, че се случва нещо по-сериозно:
- Промени в апетита и режима на сън;
- Влошаване на външния вид;
- Оттегляне от социални и други важни дейности;
- Необяснима нужда от пари, потайни навици за харчене;
- Промяна в приятелския кръг и предпочитаните места;
- Необичайни промени в настроението и активността, изразена възбуда или летаргия;
- Пренебрегване на отговорности.
Чести причини за употребата
Докато някои тийнейджъри използват наркотиците като начин да се впишат в група от връстници, други ги разпознават като механизъм за справяне с негативни житейски събития или ситуации, върху които те чувстват, че нямат контрол. Тези събития може да включват развод на родителите, конфликти в семейството, преживяно насилие. В подобни условия употребата на наркотични вещества се превръща в компенсаторен механизъм за управление на емоциите и стреса.
Тийнейджърите, които се обграждат с връстници, употребяващи наркотици, са изложени на по-висок риск от злоупотреба. Въпреки че това не винаги е очевидно, възгледите на членовете на семейството по отношение на алкохола и наркотиците също са важни, като липсата на толерантност към проблемната употреба от страна на родителите и откритите отношения с тях свалят риска за подрастващите (Bahr et el., 1995).
Последствия
Злоупотребата с вещества през юношеството може да разстрои сериозно функционирането на мозъка поради токсичните й ефекти (Squeglia et al., 2010). Продължителната употреба води до загуба на памет, нарушена концентрация и преждевременно остаряване (Scheier & Botvin, 1996; Gould, 2010; Peeters et al., 2013). Не по-малко важно е, че ранната употреба на наркотици затруднява оптималното психично развитие и води до продължаване на юношеството, застой в отношенията и учебните и професионални дейности.
Как да адресираме проблема?
Ако забележите някои от тревожните признаци, опитайте се да говорите с вашия юноша по незаплашителен начин. Не забравяйте, че целта на разговора е да възстанови контакта, а не да го наруши още повече. Разбира се, да се убедят подрастващите за вредните и потенциално смъртоносни последици от употребата не е проста задача, тъй като юношите поддържат прекомерно чувство за неуязвимост. Насърчете честността. Говорете спокойно, но изразете безпокойството си. Не се страхувайте да потърсите помощ от специалист. Злоупотребата с вещества е нещо, което може и вероятно ще се влоши с течение на времето, затова бъдете проактивни.
Превенция
Изглежда, че някои юноши са изложени на по-висок риск от развитие на злоупотреба и зависимост към психоактивни вещества. Идентифицирането им може да осигури ключова превантивна помощ. По-важните рискови фактори са:
- Период на преход към ново училище или място за живеене
- Психични разстройства: депресивни, тревожни и поведенчески
- Липса на сигурна подкрепяща среда: разбити семейства, злоупотребяващи родители
- История на травматични събития
- Ниско самочувствие, слаби социални умения.
Какъв е процесът на лечение?
Всяко лечение започва с първоначален епап на оценка от психиатър или клиничен психолог, въз основа на която се изготвя индивидуален терапевтичен план. Понякога е необходим кратък период на хоспитализация и детоксификация. Последващата рехабилитация може да се проведе в болнична или амбулаторна среда, както и в терапевтична общност. В зависимост от мотивацията и потребностите на юношата, както и тежестта на проблема, той може да бъде включен в индивидуални, групови и семейни форми на психотерапия, както и да бъде предложена поддържаща фармакотерапия. Уверете се, че имате доверие на медицинския екип, лекуващ вашия юноша, и че той участва като пълноправен партньор в процеса.
Не очаквайте резултати за няколко дни. За много юноши, увреждащата връзка с наркотиците и алкохола е само част от проблем, който обхваща съпътстващи психични разстройства. В този случай се изисква специализиран подход, който интегрира лечението на зависимостта и коморбидните състояния.
