Затлъстяването е един от най-бързо разрастващите се медицински проблеми в световен план. Води до значимо покачване на риска от смърт вследствие на хипертония, инсулт, сърдечни заболявания, хронична умора, някои форми на рак и др.
Ако имате твърде висок Индекс на телесна маса (ИТМ), това означава, че теглото ви е по-голямо от считащото се за здравословно за вашата височина. В последните години затлъстяването достигна епични пропорции, като според данни на СЗО над 200 000 български деца страдат от наднормено тегло.
Съвкупност от фактори, включващи генетична обремененост, метаболизъм, хранителни навици, употреба на медикаменти, условия за активен начин на живот и други, формират телесното тегло. Докато медицината подчертава соматичните причини за затлъстяването и вредните му последици върху здравословното състояние, то психологическите подходи се фокусират по-скоро върху ролята на емоционалните дефицити.
Ето някои психологически характеристики, съпътстващи този проблем:
- Съществуват все повече доказателства, че затлъстяването и депресията са тясно свързани. Редица изследвания (Roberts et al., 2003; Pietrobelli et al., 2006; Sundaram, 2009) установяват, че хората с наднормено тегло споделят за по-високи нива на депресивност, неудовлетвореност от тялото си и тревожност. Жените се оказват по-уязвими от мъжете в това отношение.
- Много хора, възстановяващи се от значими събития като загуба на близък, проблеми в отношенията и работата или установен медицински проблем, откриват, че храната може да се превърне в контролиран начин за притъпяване на болката, успокоение или дистанциране от обкръжението.
Тези събития се случват в специфичен контекст – всяко семейство развива свои ритуали, модели и вярвания около храната и тялото. Самото хранене опосредства връзката между партньорите и между родителите и децата. Тук е важно да се каже, че здравословните хранителни навици намаляват, но не елиминират риска от затлъстяване, тъй като то представлява много повече от чисто соматичен проблем, а елемент от цялостната способност да се грижим за себе си.
- Естественият отговор на гнева, страха или безпокойството е загуба на апетит. Въпреки това, емоционалната възбуда и стрес при някои хора водят до прекомерен прием на храна. Т.нар. „емоционално хранене“ се открива в индивидите, които ядат в отговор на непреодолими емоциии, а не в отговор на вътрешните сигнали за глад (Van Strien, 1986; Wolman, 1982).
- Родителите на деца с наднормено тегло споделят често за т.нар. „интернализирани“ проблеми (тревожно-депресивни симптоми, изолация, соматизации) или „екстернализирани“ като агресивност и свръхвъзбуда. Тези родители оценяват децата си като по-малко социално компетентни. Парадоксът е, че те не винаги търсят помощ за преодоляване на проблема с наднорменото тегло и изглежда неглижират някои от останалите поведенчески и емоционални затруднения.
Здравословният баланс между дисциплина, насоки и емоционална подкрепа е оптимален за поддържане на здравословно развитие на дете, което не би третирало „глада“ си за топлота и внимание с храна.
Лечение
Комбинацията от здравословна диета и упражнения изглежда работи по-добре от частичните и краткосрочни подходи. Диетолозите биха могли да се включат в разработването на безопасен план за намаляване на теглото, включващ диета и подходящ режим от упражнения. От друга страна, квалифициран психолог би могъл да помогне с емоционалната страна на уравнението – стреса, депресията или преживяванията, които карат човек да наддава.
Няколко промени в поведението и отношението към себе си и света могат да окажат влияние:
- Задайте си реалистични цели за намаляване на теглото.
- Намерете начини да общувате и да се наслаждавате на приятелите и семейството си, които не включват задължително храна.
- Загубата на тегло трудно ще бъде успешна, ако останете емоционално обременени. Помислете какви мисли или чувства ви карат да ядете повече и как можете да се справите с тях по начини, различни от преяждане.
Ефектите от затлъстяването са далеч по-сложни, отколкото много хора осъзнават. Те не се ограничават до външния вид, а обхващат и самосъзнанието. Ако човек не преосмисли отношението към себе си и околните, диетата ще има ограничен и непостоянен ефект, вследствие на което затлъстяването може да се превърне в хроничен проблем, около който се организира животът.
