Спортът е голяма работа, а покрай големите работи обикновено се прави и голяма наука. Признавам си, че може и да попреувеличавам за размерите, но това характерна черта на повечето мъже. Нека да не се отплесваме, за да не стане уводът по-странен и от заглавието.
Може би по-редовните читатели на сайта си спомнят една неотдавнашна статия, в която разказах как усещането за топлина може да навреди на спортното представяне. За целта дори не е нужно телесната температура на спортуващия да се покачи! Е, точно в тази статия под номер 9 цитирах един експеримент [1], от който все още потрепервам.
В него едни учени накарали малка група хора да тренират здраво на нехуманната температура от 35°С. Когато дали на участниците да изплакнат устата си с ментова вода преди тренировка… това довело не само до по-голямо усещане за разхлаждане, но и до по-добра работоспособност в жегата. Впечатляващо.
Ментата охлажда! Ама как?
Въпреки че съм мъж, ще се въздържа от шегички за мента и мастика, защото е пладне и защото в момента си говорим за други големи работи. Дори малките деца са установили, че ментовите неща водят до усещане за студ и свежест в устата. След тях дори водата със стайна температура може да накара зъбите ти да изтръпнат, а мозъка ти – да пулсира от студ!
На повърхностно ниво за това е отговорен троичният (тригеминален) нерв. Сигурно не ви казвам нищо ново, тъй като в интернет има около петстотин хиляди статии, обясняващи на какво се дължи главоболието от сладолед. Но тук ще задълбаем малко повече, за да сме малко по-нишови. Моят маскиран приятел с рецептите вече е писал за охлаждащите свойства на ментола. Той понякога се изразява ненужно странно, затова аз ще се опитам да бъда стегнат и по същество.
Спадът в околната температура, за който ние мислим като за студ, се регистрира от нервната ни система с помощта на т.нар. TRPM8 рецептори. Тези рецептори са сравнително ново откритие и не са свръхизчерпателно изследвани. Засега на нас ни е достатъчно да знаем, че под въздействието на (по-)ниски температури TRPM8 променят формата си, допускайки проникването на калциеви йони в нервните клетки. Това води до генерирането на акционен потенциал (потенциал на действие) и изпращането на сигнал за студ към мозъка.
Съвсем грубо описан, това е механизмът, чрез който ментол-съдържащите продукти имитират студ на клетъчно ниво и лъжат мозъка ни, че навън е студено. Защото ментолът (както и някои други химикали) стимулират TRPM8. Точно както го прави студът.
Малка ментова историческа справка
Изкушавам се да напиша, че зад употребата на ментол в спорта стои интересна пиянска история, но това автоматично ще постави материалчето ми в кюпа на фалшивите здравни статии. Истината е, че идеята е открадната най-вече от полето на респираторната медицина.
Туберкулозата е била един от големите здравни бичове на миналото и са се търсели всевъзможни начини за третиране на дихателните проблеми, свързани с нея. В края на 19 век учените откриват молекулата на ментола и започват да я изследват активно за тази цел.
През 1896 година е открита нейната способност да стимулира терморецепторите, но това е само началото. По-късно са проведени редица експерименти с животински модели, които показват, че тя отпушва носа, повлиява положително дихателната функция, храносмилането, вкусовото възприятие и термочувствителността.
Още по-късно клиничните изпитвания с хора показват, че ментолът води до студено усещане в устата (както дори малките деца са установили). Но също така е установено, че той може да обезчувстви устната лигавица към усещането за топлина, породено от капсаицина – „горещата“ молекула в лютите чушки. По тази линия е показано, че активирането на TRPM8 рецептора крие болкоуспокояващ потенциал и ментови продукти могат да бъдат използвани подобно на студен компрес за облекчаването на някои видове болка (при артрит и други възпалителни и раздразнителни състояния).
Прибавете към този букет от свойства усещането за приятен вкус и аромат, и ще си обясните защо ментолът е толкова типичен компонент в различни фарма-продукти за нос, гърло и още какво ли не. Разбира се, той далеч не е единственият химикал с изстудяващо действие. Специално споменаване тук заслужават евкалиптолът (натурална молекула, характерна за евкалипта) и ицилинът (свръхпотентна синтетична молекула).
Към тях неотдавна се присъедини и един нов вид неолигнан, открит от японски учени [2]. Въпросното съединение действа малко по-бавно от ментола, но компенсира с 30 пъти по-потентен и 3 пъти по-траен ефект! То се свързва с TRPM8 на различно място, което означава, че двете съединения биха могли да бъдат комбинирани в продукт с още по-мощно охлаждащо действие.
Хайде по една мента за спорта!
Временно и трайно се отклонихме от темата за спорта, но аз ви предупредих, че статията ще е особена. За сметка на това вече знаете какво може ментолът и това знание е важно, за да разберете каква работа има той в спорта.
Стандартната употреба на ментол за подобряване на спортното представяне включва жабуркането с ментолови разтвори при тренировка или състезание в горещи условия. Тази тактика се е показала като най-работеща при дисциплини, изискващи издръжливост – монотонно натоварване с продължителност между 20 и 70 минути (бягане, колоездене и др.). Засега няма положителни данни по отношение на спортове с интервален характер (отборни, бойно спортове и др.).
Интересна област на изследвания е таймингът или казано на сложен български – времевото позициониране на ментоловото жабуркане спрямо спортната сесия. Редица изследователски протоколи използват ментолови разтвори непосредствено преди събитието или на няколко пъти по време на него. Но има нови проучвания [3], които показват, че методът увеличава издръжливостта, ако бъде приложен след натрупването на умора, близо до точката на изтощение.
Концентрацията на разтвора също е от значение. Прието е, че колкото по-висока е околната температура и колкото по-интензивен е спортът, толкова по-концентриран следва да бъде разтворът. В експериментални условия с успех са тествани концентрации, вариращи между 0,01% и 0,1% ментол [4]. Същото проучване открива, че цветът на разтвора може би е важен, като светлозеленият и светлосин варианти произвеждат малко по-добър ефект.
Важно е да се отчете, че са открити значителни междуличностни различия, така че всяка една формула следва да бъде адаптирана спрямо индивидуалните особености на атлета.
И още по една за из път…
В разрез с гръмкия увод, ще завърша с уговорката, че науката около ментата и високите спортни постижения все още е джудже. Проучванията са малко и са проведени с ограничен брой участници, които не са най-доброто отражение на средностатистическия спортуващ човек.
Но откритията за момента са обещаващи [5]. Те показват, че жабуренето с ментов разтвор може да:
- облекчи задъхването по време на спорт;
- подобри усещането за термален комфорт;
- намали усещането за горещина и прегряване;
- подобри оценките за субективно натоварване.
Речено вкратце и на по-разбираем език, на спортуващите не им е толкова горещо, дишат по-свободно и понасят натоварването по-добре с помощта на ментол. А това си е реална предпоставка за високи спортни постижения!
Източници:
[1] Flood, T. R., Waldron, M., & Jeffries, O. (2017). Oral l-menthol reduces thermal sensation, increases work-rate and extends time to exhaustion, in the heat at a fixed rating of perceived exertion. European journal of applied physiology, 117(7), 1501-1512.
[2] Shirai, T., Kumihashi, K., Sakasai, M., Kusuoku, H., Shibuya, Y., & Ohuchi, A. (2017). Identification of a novel TRPM8 agonist from nutmeg: a promising cooling compound. ACS medicinal chemistry letters, 8(7), 715-719.
[3] Jeffries, O., Goldsmith, M., & Waldron, M. (2018). L-Menthol mouth rinse or ice slurry ingestion during the latter stages of exercise in the heat provide a novel stimulus to enhance performance despite elevation in mean body temperature. European journal of applied physiology, 118(11), 2435-2442.
[4] Best, R., Spears, I., Hurst, P., & Berger, N. (2018). The development of a menthol solution for use during sport and exercise. Beverages, 4(2), 44.
[5] Stevens, C. J., & Best, R. (2017). Menthol: a fresh ergogenic aid for athletic performance. Sports Medicine, 47(6), 1035-1042.
