Снимка: Тодор Милиев
Рядко оставам безмълвна и силно респектирана от личности, но Даниела Димитрова определено успява да го постигне, при това само с присъствието си. Познавам я от шест години и имах възможността да работим заедно, научавайки много от нея, не само за рекламния бизнес, но и за живота. Рядко можете да срещнете по-магнетична личност, изтъкана от сила и финес същевременно, красота и остър ум.
Даниела или Дани, както повечето хора я наричат, заема отговорната висока позиция на регионален маркетинг мениджър в BMW Group в Близкия Изток и от три години живее там. С удоволствие ви представям един разговор със самата нея, от който можете да почерпите изобилие от емоции – вдъхновение, надежда, желание за промяна, решителност. Определено има какво да се научи от тази жена!
1. Откъде черпиш сила и вдъхновение?
Вярвам, че човек сам е „виновен“ за собственото си щастие и, съответно – вдъхновение. Изворите на вдъхновение за мен са много. Започвам с дъщеря ми, която е на 9 и е пълна с изненади. Приятелите, книги, музика, филми, градината ми. Аз живея в страна, в която има слънце почти всеки ден от годината и във връзка с това обичам да казвам, че когато е слънчево, всички драми се преживяват по-лесно и минават по-бързо.
2. Какви мисли преминават през теб, когато се загледаш в звездите?
Най-красивата звездна гледка е в пустинята през нощта. Звездите са ярки и имаш усещането, че протегнеш ли ръка и си ги стигнал. Тишината в пустинята е магическа, все едно си в балон. Ти, тъмното, тишината и звездите. Пустинята е място, където напрежението изчезва, мислите се изглаждат и подреждат сами.
3. Каква си, когато си на война?
Оставих войните в миналото си, сега избирам да намеря мирно решение и да продължа напред.
4. Какво те провокира като цяло да воюваш?
В миналото – предимно егото ми.
5. Как плачеш – наум или на глас?
На глас. Уча и дъщеря ми да показва чувствата си и да ги изразява. Ако ти се плаче, плачи, не ги стискай тия сълзи и не се крий.
6. Позволяваш ли си да се поглезиш и как обикновено се случва това?
Във всеки възможен момент. В България много често робуваме на „новата рокля за специални случаи“, че можеш да се поглезиш само ако си свършил нещо. С две думи – има нещо много грешно в думата „глезя се“. Доста често родителите се обръщат към децата си: „…не се глези!“. Много е важно децата да бъдат смъмрени публично, ако решат да се глезят, не може така пред хората. А защо не?! Не само децата, всички имаме нужда да бъдем глезени, да се радваме на себе си и да радваме близките си, да си създаваме малки моменти на щастие и спокойствие. Може би защото Дубай предлага изключително много възможностти за глезене, може би защото си дадох сметка колко е важно да се обичаш, може би е комбинация от двете, но аз лично си позволявам да се глезя доста често.
7. Какво виждаш, когато погледнеш очи в очи огледалото?
Понякога виждам лицето на майка ми. Да, жените все някога започват да приличат на майките си.
8. Какво ти носи работата и високата позиция, която заемаш в BMW Дубай?
Малко детайли може би – позицията ми е регионален маркетинг мениджър за BMW Group в Близкия изток с фокус над 14 пазара от региона. Базирана съм в Дубай, но посещавам често пазарите в региона. Аз много харесвам арабския свят и култура, лично за мен беше много приятно да открия и опозная тази част от света. За съжаление има много предразсъдъци относно арабските страни и след почти три години там винаги и с удоволствие обяснявам и разказвам това, което съм видяла и преживяла със собствените си очи. Понякога честото пътуване е доста изморително, но хората, с които се срещам са интересни и това компенсира умората. В началото беше доста предизвикателно, поради факта, че повечето държави от региона ни нямат единен профил на клиента ни. Тук е един микс от различни култури, религии, традиции, националности (само в ОАЕ има над 220 националности), дори арабските ни клиенти в различните държави имат различни нагласи и очаквания. Отне ми време да опозная средата и да се адаптирам. Работата си е работа, аз не я виждам като ниска или висока, по-скоро като по-ангажираща например. Аз работих на пазар, в който доставяхме приблизително 1 000 автомобила BMW на година и преминах към регион с около 30 000. Мащабът е различен, работата си е същата.
9. Търсиш ли промяната или тя сама те намира?
Промяната идва, когато човек е готов за нея.
10. Каква е първата мисъл, която ти хрумва сутрин, когато се събудиш?
„Колко градуса е навън?!“
Лятото тук е много горещо, температурите стигат почти до 50 градуса по Целзий, но има сутрини, в които все още можеш да излезеш на балкона или да закусваш в градината и за мен всяка сутрин през лятото започва с този въпрос.
11. Позволяваш ли си да бъдеш слаба понякога?
Бих искала да отслабна, да, но не ми се получава добре.
12. Как виждаш света след 20 години?
Малко се плаша от степента на изолация на индивида, причинена от развитието на технологиите и достъпа до информация и услуги онлайн. Преди няколко месеца бях в Сеул, Корея и там темата за самотните хора е много видима. Има дори компании, които предлагат мебели за хора, които живеят сами, легло, маса за хранене, и т.н.
13. Висока ли е цената на успеха?
Зависи от това какво наричаш успех. За мен успех е да си прекарвам времето по начин, по който не ми тежи, работата ми да е интересна, да имам време за себе си и близките ми и да имам интересен живот като цяло.
14. Как стигна до тук?
Понякога и аз се питам това. Събуждам се в някои дни и се чудя как се случи така, че живея на хиляди километри от родното ми място и все пак се чувствам у дома си.
15. Бягаш ли от себе си понякога?
Най-удобното място на света е зоната на комфорт, но мърдането встрани винаги ми е давало причина да съм благодарна за това.
16. Бързо ли се изправяш на крака, когато паднеш или си оставяш време да преживееш бурята и да научиш уроците в нея?
Аз много харесвам мисълта „If you are going through hell, keep going.“ Приписват я на Чърчил.
17. Креативност или дисциплина?
И двете.
18. Кога се чувстваш истински жива?
Всеки един момент.
19. С какво се различава животът ти днес от преди да се установиш в Близкия Изток?
Живея трета година в Дубай, където е офисът на нашата компания за Близкия Изток. Освен вечно лято и море, Дубай предлага и много добър начин на живот, отлично обслужване и много, много активни занимания. Минах на малко по-офлайн живот, чета повече, прекарвам повече време навън (освен през месеците юли, август и септември, когато животът навън е немислим, поради високите температури). Прекарвам времето си с хора от цял свят и това ми е много, много ценно. Бих казала, че тук и сега животът ми е много по-балансиран.
20. Силните жени щастливи ли са?
Не знам.
21. Чувстваш ли се свободна?
Да.
22. Успяваш ли да се отърсиш от миналото и бъдещето и да бъдеш „тук и сега“?
Преместването ми в друга държава много ме отрезви и ме научи да оценявам „тук и сега“. Не гледам назад, планирам напред, всеки момент тук и сега ми е важен.
23. Какво е наистина важно за теб?
Peace of mind and peаce at home. (В превод: „Спокоен ум и мир у дома.“)
24. Търпението присъщо ли ти е?
При мен дойде с възрастта.
25. Имаш ли си ментор в живота?
Самият живот.
26. Търпиш ли критика?
В последните години търся съзнателно критика и осъзнах важността да я получаваш редовно. Не непременно критика, но може би обратна връзка.
27. Кога си казваш „стига“?
Винаги, когато усетя, че няма смисъл.
28. Мъжете днес силни ли са?
“Courage is a muscle, it grows stronger with use”. (В превод: „Смелостта е мускул, употребата й я прави по-силна.“)
29. Кога си струва?
Когато те кара да се усмихваш.
30. Какво би казала, ако срещнеш себе си на 20 г. – съвет, коментар или въпрос?
Давай смело, няма нищо страшно!
