• Категории
  • The Latest Style
  • Архив

Ще запазя дистанция от споровете дали трябва или не трябва да се празнуват чужди празници. Нека, вместо да спорим, да се фокусираме над забавната страна на нещата. Деца или възрастни, кой всъщност не би се забавлявал в костюми?

Когато бях малка, една приятелка започна да организира Хелоуин парти у тях и всяка година се събирахме бойна група деца от нашия клас, за да се позабавляваме. Въпросната приятелка украсяваше цялата дневна като във филм, казвам ви! Духове от чаршафи и балони, текстилни и картонени прилепи, тиквени фенери, свещи, жилибони червейчета, всякакви видове вкусотийки. Беше божественярско преживяване за едно дете!

И някак неусетно вече не бях дете и вече не се събирахме там, но в мен остана усещането, че на Хелоуин трябва, ТРЯБВА да намеря начин да се маскирам и да се забавлявам. И да си направя тиквен фенер. Това е задължително. (Пък и с вътрешността на тиквата можете да спретнете такъв хубав тиквеник с канела и орехи, ммм!)

Но какво да правите, когато знаете, че 80% от хората се маскират като вещици, котенца, мумии или „себе си“?!

Бояджия!

Ясно помня един Вси Светии, на който се бях маскирала като общ работник или нека го наречем направо бояджия. Един работен гащеризон назаем от тати, една шапка от вестник, както мама ме е учила да ги сгъвам, бяла тениска и водни боички.

Забавната част е да изцапате тениската с боичките така, че да заприлича на много абстрактно произведение на изкуството. Супер комфортен костюм за цяла нощ, който можете спокойно да носите с любимите си кецове и се обзалагам, че повечето ви приятели не са се сетили за това.

DVD записвачка

Знам как звучи! Изчакайте да чуете историята. Отивам аз в най-якия клуб в Банско, където празнувахме Хелоуин с приятели, облечена като какво? Бояджия, разбира се. И виждам един приятел, който носи около врата си верижка, която е промушена през дупката на един DVD диск.

Подпитвам, леко притеснено, какво всъщност е той. В този момент Боби изважда една запалка, пали я, слага диска над пламъка и ми отговаря – ЗАПИСВАЧКА. Умрях. Заклевам се. Няма да схванете този костюм, ако не сте burn-вали стотици дискове с игри и музика, но може да попитате някой, роден през 90-те.

Леприкон

Вече бях малко по-голяма и тъкмо се сваляхме със сегашния ми съпруг, когато решихме да отидем на поредното зверско Хелоуин парти в любимия ни клуб в Благоевград. Не върви да се маскираш на нещо супер смешно, когато се сваляш с някого, затова реших да бъда леприкон. Чакайте малко, преди да се изсмеете!

Всъщност може да направите доста закачлива визия от почти всичко! Ние слушахме много irish по това време, празнувахме St. Patrick и т.н., затова реших да бъда нещо ирландско. Имах една зелена тениска, която вързах като кроп-топ, обух си къси бежови панталонки и бежови кожени ботуши над коляното. Намачках косата си с пяна и си нарисувах четирилистна детелинка на едната буза. Чувствах се идеално, пък и…

вече сме женени, така че беше правилният костюм, само това ще кажа. 😉

А ако сте родители, помнете, че именно Хелоуин е страхотен момент да се забавлявате заедно с децата, да изработите заедно костюмите им и да си направите чудесни, забавни снимки за спомен, които ще гледате с умиление няколко години по-късно.

75 Споделяния

Tags:

  • Пирина Воденичарова

    Казвам се Пирина. И винаги ми е било трудно да се представям по-подробно от това. Обичам уютните малки пространства, приготвените с грижа напитки, френските сирена, тъмните червила и всичките сезони, с които разполагаме. Винаги намирам на какво да се радвам,…
    Прочети повече



Ще ти хареса да прочетеш още:

Денят на Радина №25: Нарисувай ми усмивка!

Днес творим ръчно нарисувана картичка, която ще ви усмихне

5 вдъхновяващи личности с увреждания

Учени, музиканти и писатели, променили света с усилията на волята си въпреки заболяванията си

Денят на Радинa №6: Семейно пазаруване

Станете част от непринудения тур по магазините на семейството на Радина Кърджилова